Ако се опитате да запалите автомобил, който е преседял в гараж в продължение на десетилетия, едва ли очаквате двигателят му да реагира.
Но двигателите на борда на космическия кораб Вояджър 1 успешно запалиха в сряда, след като 37 години не са използвани, за да продължат живота на единствения в междузвездното пространство сътворен от човека обект, съобщи сайтът на мисията.
Вояджър 1 (Voyager 1) е най-отдалеченият и най-бързият космически кораб. Той лети вече в продължение на 40 години и може да комуникира със Земята. Тези тласкащи малки двигатели бяха включени на кратки импулси с продължителност само милисекунди, за да се извърти космическият кораб едва доловимо, така че антената му да сочи към нашата планета. Сега екипът на Вояджър може да използва четирите резервни двигатели, които са в покой от 1980 г. насам.
СЪБУЖДАНЕ СЛЕД 37-ГОДИШЕН СЪН
„С тези двигатели, които все още функционират, след като 37 години не са използвани, ще можем да удължим живота на космическия кораб Вояджър 1 от две до три години“, разказва Сюзан Дод (Suzanne Dodd), ръководител на проекта Вояджър.
От 2014 г. инженерите на НАСА забелязват, че двигателите на Вояджър 1, които се използват за ориентиране в пространството на космическия кораб („attitude control thrusters“ - АСТ) са износени и дават дефект. С течение на времето те изискват повече гориво, за да отделят същото количество енергия. А на 20 милиарда километра от Земята няма сервиз наблизо за фина настройка.
NASA/JPL-Caltech.
Екипът на Вояджър събра група експерти по двигателите от Лабораторията за реактивни двигатели (Jet Propulsion Laboratory) на НАСА за проучване на проблема. Крис Джоунс, Робърт Шотуел, Карл Гърнзи и Тод Барбър (Chris Jones, Robert Shotwell, Carl Guernsey and Todd Barber) анализират как космическият кораб ще реагира при различни сценарии. Те стигат до необичайно решение - да се опитат да събудят двигателите, които „спят“ 37 години, за да ориентират сондата.
„Екипът на Вояджър изрови данни отпреди десетилетия и разгледа софтуер, който е кодиран на стария език асемблер, за да сме сигурни, че спокойно може да изпробваме двигателите“, разказа Джоунс, главен инженер в JPL.
В началото на мисията Вояджър 1 прелетя покрай Юпитер, Сатурн и техните луни. За да лети точно и насочва прецизно инструментите на космическия кораб към разнообразните цели, инженери използват „коригиращи траекторията маневриращи двигатели“ или TCM (trajectory correction maneuver), двигатели, които са идентични по размер и функционалност на двигателите за управление на ориентацията (АСТ) и са разположени на задната страна на апарата. Но тъй като последната планетарна среща на Вояджер 1 бе Сатурн, екипът на Вояджер решава да не използва TCM двигателите от 8 ноември 1980 г. Оттогава двигателите TCM са използвани в по-продължителен режим, те никога не са използвани на кратки тласъци, за да се ориентира космическия кораб.
Двигателите на борда на космическия кораб Вояджър 1 успешно запалиха в сряда,
след като 37 години не са използвани. Те се намират на задната страна на космическия кораб в тази ориентация. NASA/JPL-Caltech.
Всички двигатели на Вояджър са разработени от Aerojet Rocketdyne. Същия тип двигател, наречен MR-103, излетя и с други космическии кораби на НАСА като Касини и Dawn.
Във вторник, 28 ноември, 2017 г., инженерите на Вояджър запалват четирите TCM двигателя за първи път след 37 години и тестват способността им да ориентират космическия кораб с 10-милисекундни импулси. Екипът с нетърпение очаква резултатите от теста пропътуват през пространството (19 часа и 35 минути), за да достигнат антената в Голдстоун, Калифорния, който е част от Deep Space Network на НАСА.
И в сряда, 29-ти ноември, разбират, че TCM двигателите работят перфектно - точно като двигателите, които заместват.
„Екипът на Вояджър е много развълнуван от успешния тест. Настроението бе на облекчение, радост и не повярвахме на очите си, след като станахме свидетели как тези добре отпочинали двигатели поеха щафетата, като че ли не е минало никакво време“, коментира Барбър, инженер от JPL.
Планът е да се задействат TCM двигателите през януари. За да направи промяната, Вояджър трябва да включи по един нагревател на двигател, което изисква мощност - ограничен ресурс за застаряващата мисията. Когато мощността стане недостатъчно, за да работят нагревателите, екипът ще се върне обратно към двигателите за управление на ориентацията.
Тестът на двигателите мина толкова добре, че екипът вероятно ще направи подобен тест на TCM двигателите на за Вояджър 2, двойник на Вояджър 1. Двигателите за управление на ориентацията на Вояджър 2 за момента все още не са толкова износени като на Вояджър 1.
Вояджър 2 също е на път да навлезе в междузвездното пространство, вероятно в рамките на следващите няколко години.
ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИТЕ ГОВОРЯТ САМО С АВСТРАЛИЯ
Станцията за проследяване в Канбера продължава да получава сигнали от двата Вояджъра всеки ден, а в момента е само тя може да се обменя сигнали с Вояджър 2, поради позицията на космическия кораб, който продължава по своя път далеч от Слънчевата система.
Тъй като съответните разстояния са десетки милиарди километри, силата на сигнала и от двата космически кораба е много слаб, само една милиардна до една трилионна от вата.
Когато през 2012 г. „Вояджър 1“ стана първият космически апарат, излязъл извън междузвездното пространство, оттук нататък Вояджър 1 ще получава команди, които могат да се изпращат само от чиниите на Канбера. Тя е единствената станция с предавател с висока мощност, който може да предава сигнал, достатъчно силен, за да бъде получен от космическия кораб.
Това е едно епично пътешествие за двата космически кораба не по-големи от малки автобуси, два брилянтни робота с осем пистови магнетофони, които записват данни а 256-килобайтовата памет.
БЛЕДАТА СИНЯ ТОЧКА
През 1990 г. „Вояджър 1“ се обърна своите камери към дома. Получената снимка, известна като „Бледата синя точка“ (Pale Blue Dot), се вижда Земята като отдалечена точка, един пиксел, плаващ в огромния черен космос.
