„Очевидно възможностите на финансиране на българския модел здравеопазване са вече силно ограничени“. Така коментира наложения късно снощи от НС мораториуми за финансиране от здравната каса на нови молекули и нови дейности в лечебните заведения д-р Николай Колев, член на Управителния съвет на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България и председател на Българския лекарски съюз в Хасково.

(Колко са парите за здраве догодина – виж най-долу).

Д-р Колев посочи, че не може да се говори за „геноцид“ над по-бедните и онкоболните пациенти с решението достъп до реимбурсация да имат само новите генерици и биоподобни медикаменти. Още преди гласуването на бюджета на Здравната каса, пациентските организации, а и някои лекари, се опълчиха срещу това и посочиха, че последствието ще е достъп до новите лекарствени разработки само на богатите. А най-засегнатите ще са онкоболните и хората с редки заболявания.„Винаги ще има нови лекарства по света, които няма да може да си ги позволи всеки. Така е и в други държава в Европа", коментира д-р Колев.

"Харчът на пари за лекарства в България през последните години е твърде голям, то е основното перо, заложено в бюджета на НЗОК“, смята и изпълнителният директор на МБАЛ Хасково д-р Георги Гелов. „Цената на иновативното лекарство е в много пъти по-висока, а в България умират хора и от по-обикновени заболявания, не само онкоболни и такива с редки диагнози. В същото време в бюджета са предвидени за болнично лечение едва 1,8 млрд., а цената на клиничните пътеки не е променяна от 15 години, при положение, че разходите и за храна, и за отопление са скочили в това време многократно“, коментира още д-р Гелов.

Затова определения като „геноцид“ са популизъм. „Този глас се чува през пациентски организации, които имат в състава си по 2-3 членове и обслужват лобистки кръгове“, допълва д-р Колев и подчерта, че освен спора за лекарствата, проблем е и наложената във финансовата рамка на НЗОК рестрикция, която следващата година няма да позволява да се плаща за нови болници или дейности. Тема, не по-маловажна от тази с лекарствата. Това означава на практика, че ако например, ръководството на МБАЛ Хасково е имало намерение през следващата година да открие дейност, която досега не е съществувала, няма да може да го направи.

Като резонна, но само донякъде, коментира тази рестрикция шефът на Хасковската многопрофилна болница д-р Георги Гелов. По думите му мярката ще ограничи болничната конкуренция тип “джунгла“. „Ако в момента инванзивната кардиология в Хасковската болница върви много добре, и като качество на работата, и като финансова стабилност, то е защото поема пациенти от целия регион. Ако обаче утре се появи подобно звено в друга местна болница, пациентите няма да станат повече, но когато се разделят на две, нито едното, нито другото отделение ще може да се издържа нормално, а оттам ще започне да пада и качеството на услугата.“ Според д-р Гелов е трябвало да се остави законова вратичка, която да дава възможност да се открива ново направление, ако то не е съществувало досега в региона.

Още един въпрос на здравна тематика, коментира за Haskovo.net д-р Николай Колев. Той е свързан с отчитането на „потребителската такса“, която се плаща от пенсионерите при посещението им при личните лекари. Новите правила са залегнали за следващата година.„Това ще е меко казано безумна практика. Затова реагирахме, за да има навременна корекция“. Така коментира откритото писмо, което беше разпространено снощи от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България д-р Николай Колев.

Джипитата негодуват от една страна срещу методиката за отчитане на прегледите на пенсионерите, а от друга и заради забавянето на плащанията за тях от НЗОК с месеци.

Според предложението, както и досега, пенсионерите заплащат 1,0 лв. при посещението си, а остатъкът от 1,90 лв. се покрива от Касата. За да получат в крайна сметка доплащането обаче, личните лекари трябва да представят пред Касата амбулаторни листи, подадена спецификация и фактура за получената сума. В случай, че решат да освободят възрастния си пациент от потребителската такса, те няма да могат да му издадат касова бележка, което означава и че няма как да получат и държавното доплащане от 1,90 лв.. „Често се случва да не искаме таксата от възрастния си пациент, защото има много бедни хора, виждаш ги, че изнемогват, а трябва да бъдат прегледани. В този случай с колегите, освен че трябва да си свършим работата,  проявяваме и съпричастност, разбиране за състоянието. Но това не означава, че държавата трябва да е освободена от отговорността си - от доплащането, което ни дължи за труда за същия този пациент“, коментира д-р Колев. С колегите му негодуват още и за проточването на доплащанията от страна на контролиращия държавен орган. Като пример д-р Колев посочи, че хасковските джипита са получили в сметките августовските доплащания едва в средата на миналия месец, което е забавяне от три месеца.

Отделно от това исканата промяна води след себе си и много бумащина, която натежава допълнително, а джипитата и без това са натоварени с много административни задължения, отбеляза д-р Колев. „Все по-трудно преглъщаме допълнителните бюрократични ангажименти, защото административната работа започва да измества основна ни функция - на лекари“. Затова НСОЛБ предлага да се приеме като единствено основание за изплащане на държавната разлика за пенсионерските прегледи да е отчетената чрез амбулаторните листове извършена дейност, а всички останали предвидени изисквания да отпаднат.

ПРОМЕНИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЗДРАВНАТА КАСА

Въпреки многото пушилки и оспорвани моменти, бюджетът на здравната каса за 2018 г. вече е факт. След среднощното гласуване в Народното събрание, през следващата година фондът ще разполага с над 3.8 млрд. лв. В законопроекта са предвидени близо 3,865 млрд. лв. приходи и разходи в размер на 3,858 млрд. лв.

Бюджетът е с над 400 млн. лева повече спрямо този за 2017 година. В него се залага 407 млн. лв. повече за болниците догодина. Мина и предложената от Надзора на НЗОК забрана за плащане на нови лекарства за една година и годишен мораториум за откриването на нови лечебни дейности.

Разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания ще е:

За медицински дейности – 2,337 млрд. лв., в т. ч: първична извънболнична медицинска помощ – 207 млн. лв.; специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно/амбулаторно наблюдение) - 222 млн. лв., медико-диагностична дейност - 83 млн. лв., болнична медицинска помощ – 1,8 млрд. лв.

За дентални дейности - 157 млн. лв, като в сферата е заложено осигуряване на 6,5 млн. броя дентални дейности, което е с 2,6 млн. повече от предходната година.

За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели – 1,098 млрд. лв.

Заложеният в проекта резерв за 2018 г. е в размер на 114 млн. лв., което представлява 3% от сумата на приходите от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване.

Красимира Славова