Епископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол бяха представени снощи в централата на ЮНЕСКО в Париж. Изложбата поставя началото на кандидатурата на България за вписване на късноантичните мозайки на Филипопол в в Индикативната листа на недвижимото световно културно наследство на ЮНЕСКО.

Изложбата, която може да бъде видяна до 27 ноември, включва 25 фотографии и информационни табла, които показват великолепието на късноантичните мозайки в три от най-представителните паметници на римското мозаечно изкуство във Филипопол – Епископската базилика, Малката базилика и Вила Ейрини.

Екипът, който работи по кандидатурата на страната ни, включва археолози, реставратори, архитекти и консултанти от Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство, подкрепени финансово и организационно от Фондация „Америка за България“.

Епископската базилика е най-голямата раннохристиянска култова сграда, открита в земите на римската провинция Тракия. Малко от впечатляващата архитектура на трикорабната базиликата с абсида, предверие и открит двор с колонади, е оцеляло във времето, но съхранени в два пласта са около 2,000 кв. м. многоцветни мозайки, които превръщат базиликата в първокласен паметник на културното наследство.