В отсъствието на опозицията и без дебати парламентът прие на второ четене промени в Закона за МВР. Освен отпадането в последния момент на идеята за създаване на ново държавно предприятие, депутатите от ГЕРБ, Обединени патриоти и Воля гласуваха абсурдни текстове, с които се дават полицейски правомощия на лица, работещи по трудови правоотношения.
Става въпрос за назначения предимно на пенсионирани полицаи и военни по реда на Кодекса на труда, с които МВР се опитва да преодолее недостига на униформени. По признанията на вътрешния министър Валентин Радев "некомплектът" в МВР се дължи и на факта, че кандидатите за полицаи не могат да издържат тестовете за интелигентност. Това вероятно е и причината да се търси вариант за заобикаляне изискванията в Закона за МВР за назначаване на служба.
Особено остро стои проблемът във връзка с предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз, когато се очаква командироване на значителен брой служители от вътрешността на страната, което пък от своя страна ще доведе до сериозен отлив на полицаи в малките населени места.
За да компенсира това, ръководството на МВР е намерило "решение", като дава възможност за назначаване на лица по трудови правоотношения, които ще имат правомощията на униформени. Освен задържането на лица, нарушили пропускателния режим на охранявани обекти на МВР (по същество това са включително и полицейските участъци), което беше регламентирано и в промените при "реформата на Бъчварова", тези лица ще имат право да приемат граждани и да регистрират техните сигнали и жалби, ще връчват призовки и съобщения, ще могат да придобиват "информация от явни източници за подготвяни или вече извършени правонарушения", като ще имат задължението "своевременно" да докладват, без да е уточнено на кого.
На прост език това означава, че без да са полицаи и без да носят отговорност по реда на ЗМВР, тези лица ще имат достъп до оперативна информация и ще могат да съставят официални документи, които да предоставят на компетентни институции като прокуратурата например, коментира offnews.
Наетите служители също така ще могат да изготвят анализи и доклади "по проблеми, свързани със сигурността на местно ниво, и предложения за тяхното решаване".
Освен права по охрана на държавната граница, каквито имаха до момента, наетите на трудов договор в МВР вече ще имат и задължения да извършват "дейности по териториално обслужване на населението", без в закона да е уточнено какво включват те.
В новите текстове е уточнено също, че наетите ще могат да заместват полицаи и служители на пожарната (по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 или ал. 3 от Закона за МВР) и за това ще получават допълнително възнаграждение.
С този текст автоматично се заобикалят нормите и изискванията за назначаване на държавни служители в системата на МВР, като наетите по трудови правоотношения ще придобият всички правомощия на служителите в МВР. Това отваря и възможността при отсъстващ служител, ангажиран с дейности по охраната на председателството, функциите му да бъдат поети от лица без необходимата квалификация, а това от своя страна поставя под сериозен риск работата на МВР.
Тази възможност до известна степен конкурира по "екстравагантност" искането на военния министър Красимир Каракачанов да включи армията в мероприятията по охраната на председателството, за което дори стана ясно, че били подготвяни законови промени.
Депутатите приеха и възможността в малките населени места до 5000 души да има двама пожарникари. Идеята беше подложена на критика от синдикатите в МВР, които определиха подобно решение като "пробив във вътрешната сигурност".
С новите текстове парламентът одобри идеята МВР да извършва търговска дейност, като сключва договори за охрана и пожарогасене. В тази връзка беше разширен кръгът на "клиентите", които ще имат "право" на охрана от МВР и съответно ще си плащат за това. Списъкът включва язовирите "Искър", „Кърджали“ и „Студена“, ядреното хранилище „Нови хан“, железопътните възли - София, Пловдив, Горна Оряховица, Варна и Русе, летищата - София, Варна, Бургас и Пловдив, сградите и регионалните центрове на БНР и БНТ, президентството, Народното събрание, Министерския съвет, сградите на Комисията по досиетата, паметниците на Шипка и Бузлуджа, историческия музей в София и галерията "Квадрат 500".
