Потомката на бежанци от Мала Азия Тонка Василева представи книгата си „Незаличима диря“ - съдбата на малоазийските българи. Изданието е нов принос към историографията на прокудените българи и загасналите техни огнища след първата национална катастрофа, последвала Междусъюзническата война. Тази книга се явява като естествено следствие на повишения напоследък интерес на обществото към отнетото българско землище и съдбата на стотиците хиляди бежанци, които са били принудени с насилие да напуснат родните си домове. Да оставят имот и покъщнина и да бягат в разорена от войните България, където оцелелите трябвало наново да градят дом и стопанство и да живеят след това десетилетия наред с мисълта за отнетия роден край и с надеждата да се върнат отново.

Авторката на книгата е родена в Ивайловград. Като потомка на малоазийски българи израства със спомените, разказите и песните на своята баба бежанка от село Урумча, Мала Азия. Дълбоко в детското й съзнание се врязват картините на бежанския път, предадени със сълзи и лъч надежда. Прекосявайки фронтовата линия под дъжд от куршуми, дядо й и групичка българи преминават на страната на българската армия, за да се бият за България – родина, когато никога не са виждали, но силно са обичали.

Тонка Василева имала възможност да посети някои села в Мала Азия през 2009 г., задавайки си въпроса дали е останало нещо от българите. „Да, останало, е и турците се стремят всячески, не някога, а сега в днешно време, да заличат всички възможни следи“. Тя даде пример с името на планината Болгардаг, която била преименувана на Болкардаг.

В някои от селата имало запазени български къщи.

„Авторката е отделила близо 5 г. за написване на тази изследователска книга“, поясни председателят на Тракийското дружество „Георги Сапунаров“ в Хасково Кирил Сарджев.

На представянето на книгата присъстваха членове на трайкийското дружество.

Анета Кутелова