Смяна на самия връх на ЮНЕСКО - французойката Одри Азуле наследи българката Ирина Бокова. Новата генерална директорка ще трябва да изведе организацията от политическата криза, в която тя се намира, пише DW
Одри Азуле има биография, която обединява Запада, арабския свят и еврейството: французойката с еврейско-марокански произход може да стане идеалната генерална директорка на ЮНЕСКО – организация, която по статут е задължена да стимулира развитието на културата, образованието, науката и да сближава народите в мирното им развитие.
Азуле навярно е най-подходящата фигура за сегашния момент: културната организация на ООН е разединена, както никога досега. Само преди месец САЩ и Израел обявиха, че ще я напуснат до края на 2018. А САЩ, които са най-големият платец, спряха да плащат вноски още през 2011-а - след като ЮНЕСКО реши да приеме палестинците за член на организацията. А също и като следствие на редица решения, свързани с опазването на палестинското културно наследство, които някои критични наблюдатели определиха като антиеврейски.
Още историята на номинациите за новия генерален директор показа ясно един конфликт: арабският свят се надяваше най-сетне да има свой генерален секретар, предлагайки двама кандидати – от Катар и Египет. След като Азуле изпревари представителя на Катар се очакваше, че мястото ще бъде заето египетския кандидат. Той обаче бе обвинен в антисемитизъм, поради което Азуле се оказа печелившата трета кандидатура.
"Гражданка на света"
45-годишната Азуле сега ще трябва да прояви цялото си майсторство да посредничи и да създава консенсусни позиции - способности, които тя изтъкна, когато кандидатстваше за поста. Самата тя се определя като „гражданка на света с корени от Мароко". Баща ѝ, банкерът и политик Андре Азуле, е съветник на мароканския крал Мохамед, а преди това и на неговия баща Хасан. Майка ѝ е писателката Катя Брами.
Одри Азуле е възпитаничка на утвърдените френски академии ENA и Sciences-Po, които подготвят кадри за ръководни държавни позиции. Била е съветник по културните въпроси на Френската социалистическа партия, а до май 2017 – и министърка на културата при президента Франсоа Оланд.
"Приятелка на творците"
Баща ѝ Анде Азуле е съветник на мароканския крал и президент на фондация за диалог между културите
Азуле разполага с известни поддръжници от културните и политическите среди, като германския режисьор Фолкер Шльондорф и британския театрален режисьор Питър Брук. Хора, които я познават, я описват като „приятелка на творците„ и „брилянтен интелект".
Азуле е напълно наясно, че създадената през 1945 г. ЮНЕСКО се нуждае от реформи. Германия, например, настоява за повече ефективност, прозрачност и по-бързи действия на ръководството на културната организация. Още при номинирането ѝ от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО преди месец Азуле обеща „да възстанови доверието на страните-членки към организацията". Германският външен министър Зигмар Габриел ѝ пожела „много сили и смелост за необходимите реформи". Той смята, че Одри Азуле е точната фигура, от която се нуждае в момента ЮНЕСКО.
Какво точно смята да промени Азуле в културната организация на ООН засега не е ясно. Но водещата ѝ цел е много амбициозна - самата тя я описа, цитирайки едновремешния френски министър-председател и бивш концлагерист Леон Блум (1872-1950): „ЮНЕСКО трябва да бъде моралната и интелектуална съвест на човечеството".
Ще държи вратите отворени
Одри Азуле заменя българката Ирина Бокова на поста Генерален секретар на ЮНЕСКО и става втората жена в историята на тази организация, която поема ръководството. ЮНЕСКО има 2 100 сътрудници и бюджет, който се измерва с трицифрена сума в милиони. Задача на организацията е да се грижи за опазването на световното културно наследство, да стимулира образованието на момичетата и жените, да защитава свободата на медиите и да координира научната дейност във връзка с проучванията на климатичните промени.
Азуле вече намекна какво е мнението ѝ относно напускането на организацията от страна на САЩ и Израел: „Смятам, че в сегашния момент на криза трябва повече от всякога да инвестираме в ЮНЕСКО, да подкрепяме, подсилваме и реформираме организацията, а не да я напускаме", каза тя при номинирането ѝ за генерална директорка. Тя обаче смята да полага и усилия за връщането на тези държави в лоното на ЮНЕСКО. „За мен е много важно ЮНЕСКО да държи вратите си отворени", заяви тя след като бе избрана на поста.