Индекс за качеството на въздуха ще представи Европейската агенция за околна среда на Форума за чист въздух, който ще се проведе на 16-ти и 17-ти ноември в Париж.
Индексът представлява инструмент, който ще позволява на гражданите да проверяват в почти реално време качеството на въздуха там, където живеят, това съобщи говорителят на Европейската комисия Енрико Бривио, която е организатор на форума.
Парижкият форум ще изведе проблемите със замърсяването на въздуха, събирайки на едно място, за да споделят знанията си и да участват в набелязването на стратегии експерти, заинтересовани лица и отговорни служители за взимането на решения по темата.
Във фокуса на тазгодишния форум за чист въздух са три основни теми: качество на въздуха в градовете, селско стопанство и качество на въздуха, и бизнес възможности, свързани с чистия въздух.
По този повод Европейската агенция за околна среда разпространи доклад за нивото на замърсяване на въздуха в рамките на Еврообщонстта и мерките, които се предприемат за ограничаването на замърсителите.
Въпреки въведените политики в ЕС за намаляване на вредните емисии във въздуха, замърсяването в и около големите градове продължава да е проблем. В момента 130 града в Европа, са с надвишени норми на замърсяване. Заведени са 30 процедури за нарушение срещу 20 от 28-те държави членки, в това число и България, за превишени нива на най-малко един от следните три замърсителя – прахови частици, азотен диоксид и серен диоксид.
От направено проучване става ясно, че след за гражданите на ЕС замърсяването на въздуха е екологичен проблем номер едно след промените в климата. Според анализите проблемът е и водещ при
преждевременна смърт в ЕС с повече от 400 000 случая всяка година. Най-многобройни са тези случаи в градовете, особено в големите. Лошото качество на въздуха е причина за хроничните здравословни проблеми на милиони европейци, на зачестяването на астми, сърдечни заболявания до рак на белите дробове.
Изчисленията сочат, че за лечението на тези болести, европейците плащат над 20 млрд. евро годишно.
Използването на дърва и въглища за отопление и приготвяне на храна в домакинствата, както и за отглеждането на животни и икономически цели е един от основните замърсители на въздуха, но най-големият остава трафикът. Вредните газове от колите са замърсител №1 в градовете с дял от 46 %.
За де се преодолее проблема има редица решения, които на много места вече се прилагат. Това са въвеждането на екологичен обществен транспорт, изграждането на велоалеи и пешеходни зони в градовете, както и на мрежи от зарядни станции за електромобили. В много от големите Европейски градове се създават и зони с ниски вредни емисии. Или пък практиката за таксуване в задръстване, която се прилага в Берлин, Лондон, Стокхолм, Милано, например. Истината е обаче в усилията на всеки да промени начина си на придвижване и да използва колкото се може по-малко превозните средства-замърсители.
Около половината земя в ЕС се обработва, а замърсителите, които генерира селското стопанство поради необходимостта от повече фуражи и изкуствени торове, също е в тревожни граници, като отражение върху въздуха, особено с амоняк. Около 95 % от емисиите на амоняк в ЕС са причинени именно от селското стопанство, като основни генератори са животновъдството и химичните торове. Опасността идва от комбинирането на амоняка с други емисии, при което се образуват много фини частици, които от една страна проникват в белите дробове на човека. От друга попадайки във водите и почвата ги обогатяват с прекалено много хранителни вещества. Това пък води до прекален растеж на водораслите-причина за загуба на биоразнообразие.
Като действия ЕС е предприел редица рестрикции за ограничаването на амонячните емисии още от 1999 година, което е довело до спад на съдържанието във въздуха с 28 %. През 2016 година са договорени нови намалявания на нивата на замърсителите-на серния диоксид със 79 %, на азотни оксиди с 63 % , с 19, 5 % на амоняка. Тези спадове трябва да бъдат постигнати в ЕС до 2030 година.
Освен това качеството на въздуха може да се подобри чрез по-чисти промишлени процеси, намаляване на емисиите на амоняк чрез складиране на оборския тор в закрити помещения, преминаване към централно отопление, ползващо топлина от промишлеността или възобновяема енергия, и подобряване на енергийната ефективност на сградите.
Според експертите, ако новите правила на ЕС за по-чист въздух бъдат изцяло приложени през следващите 13 години, то директните разходи за здравеопазване ще намалеят с 40%, което е около 1,6 млрд.евро.
Красимира Славова
