Брюксел иска да противопостави на конкуренцията от Азия и САЩ обединен европейски производител на акумулатори, създаден по модела на самолетостроителната компания Airbus.

Коя е най-важната и най-сложна част в автомобила? Точно така – моторът. Но само, ако става дума за автомобили с двигатели с вътрешно горене.

Електрическите мотори по конструкция са по-опростени и се състоят от много по-малко детайли. Затова най-важният и скъпоструващ елемент на електромобила е акумулаторната батерия. От нея зависи цената на превозното средство и продължителността на пробега без презареждане.

В Европа, но най-вече в Германия, има отколешни традиции в автомобилостроенето. Но европейците се оказаха неподготвени за започващия световен бум на електромобилите. Батерии за тях се произвеждат главно в Азия – в Япония (Panasonic), в Китай (BYD), в Южна Корея (LG, Samsung). И в САЩ. Там производителят на електромобили Tesla вече е готов с първия етап на гигантската „Гига фабрика”, която се строи в пустинята Невада съвместно с „Панасоник” и след преминаването към проектна мощност през 2020 г. трябва да произвежда 500 000 акумулатори годишно.

Това означава, че европейката автомобилна промишленост, която бързо увеличава производството на електромобили, няма да произвежда най-главния им и най-скъпоструващ елемент, а ще го купува от доставчици на своите конкуренти като се отказва от най-важното звено във веригата за създаване на добавена стойност и попада в зависимост от отвъдокеански производители.

Такава ситуация е недопустима, смятат в Европейската комисия.

„Не съм склонен да отстъпвам на конкурентите този привлекателен пазар”, заявява зам.-председателят на ЕК по въпросите на енергийния съюз Марош Шефчович.

Той изтъква прогнозата, според която годишният обем на пазара на акумулатори за електромобили през 2025 ще бъде от порядъка на 250 млрд. евро, а производството им ще създаде 4-5 млн. нови работни места.

Затова сега в Брюксел се подготвя „индустриална стратегия” за създаване на европейско обединение за производство на акумулаторни батерии. Конкретният план трябва да е готов до февруари 2018. Това беше обявено от Шефчович на 11 октомври в Брюксел след съвещание с представители на 40 европейски автомобилостроители, химически и технологични компании, сред които бяха Renault, Daimler, BASF, Total, Siemens.

Идеята на Шефчович е да се създаде европейска компания по примера на аерокосмическия концерн Airbus, създаден през последните две десетилетия на 20 в. от обединението на самолетостроителни предприятия от Франция, Германия, Испания и Великобритания, които си дали сметка, че сами няма да могат да се конкурират с американската корпорация Boeing.

Зам.-председателят на ЕК не изключва Брюксел да предостави на страните членки на ЕС право да подкрепят участниците в бъдещия „акумулаторен съюз” с държавни субсидии. За целта този алианс може да получи статут на проект от общоевропейски интерес (IPCEI). Става дума за инвестиции за милиарди в научни и конструкторски разработки, както и в разгръщането на самото производство и може да се окаже, че заради големите рискове частни инвеститори не могат да съберат достатъчно средства. BMW е против, а Фолксваген се колебае Още повече, идеята за „акумулаторен Ербъс” в Германия например, засега не се подкрепя от всички производители на автомобили.

Представителят на BMW Group Макс-Мортен Боргман в отговор на въпрос на „Дойче Веле” съобщи, че в момента компанията купува батерии за своите електромобили в Азия (от „Самсунг”), а добавената стойност се гарантира от разработената вече и в Европа електроника, която регулира работата на акумулаторите или системите им за охлаждане.

„Засега нашата стратегия е оправдана и в момента не виждаме основания да я променяме”, подчерта събеседникът.

Най-големият производителна автомобили в Европа – „Фолксваген”, обяви производството на електромобили за кардинално направление в развитието си, но по въпроса за батериите още се колебае.

Сега ги купува от „Самсунг”, но през 2018 ще започне експериментално производство на малки партиди собствени акумулатори в завода си в Залцгитер, провинция Долна Саксония, за да може след това да реши има ли смисъл да преминава самостоятелно към серийно производство. Концернът обяви за своя цел през 2025 година 25-30 процента от произведените автомобили да са с електрически мотори. Това означава, че групата „Фолксваген” ще се нуждае годишно от 2-3 млн. батерии, за производството на които ще трябват не една, а няколко фабрики. Съвсем ясно е, че изграждането им повече не бива да се отлага. Затова концернът трябва да е заинтересуван от европейски „съюз на батериите” и наистина вече дава сигнали в този смисъл. Вече се строят заводи в Източна Германия и в Полша

Очевиден интерес към този алианс проявява компанията Daimler. И тя няма да се присъедини към него с празни ръце. В град Каменц в Източна Германия в дъщерното предприятие Accumotive вече работи фабрика за производство на литиеви батерии, а през май 2017 започна изграждането на втори завод на стойност 500 млн. евро, който трябва през лятото на 2018 да започне да доставя акумулатори за електромобили марка Mercedes-Benz и Smart.

На тържествената церемония по полагането на основния камък присъства и канцлерът Ангела Меркел. Предишното германско правителство приветства идеята за създаване на европейски „акумулаторен съюз” разчитайки неговият научен и производствен център да бъде именно Германия. Сега, след септемврийските избори за Бундестаг, Меркел сглобява правителство с нови коалиционни партньори, затова официален Берлин се въздържа от конкретни изявления, още повече – от финансово обвързване. Но е много вероятно новата германска правителствена коалиция, ако бъде създадена до края на година или до началото на идната година, да подкрепи с думи и дела идеята на Шефчович.

Във всеки случай, европейската автомобилна промишленост няма да остане без батерии за електромобилите си.

Южнокорейската компания вече строи в Полша, край Вроцлав най-големия в Европа завод за производство на 100 000 батерии годишно, който ще влезе в експлоатация през 2018. Ситуацията наистина напомня края на 60-те години на миналия век. Тогава вече беше ясно, че европейските авиокомпании няма да останат без самолети. Въпросът беше единствено в това дали в бъдеще ще летят на американски „Боинги” или ще успеят да закупят машини „Ербъс”, проектирани и построени в Европа.