Милиони мъже и жени по цял свят развиват непоносимост към работното си място и често изпадат в отчаяние или се разболяват. Някои напускат работата, която са обичали, други се опитват да приемат ситуацията, неспособни да я проумеят. “Всеки ден беше като битка. Никога не знаеш кога ще се появи следващата бомба. Беше ме страх да се доверя на когото и да е, мислех, че всички са врагове. Физическото и психическото ми здраве започнаха да страдат. Знаех, че не може да продължава повече така, но не можех да изостява работата си”, отговаря Диана на въпрос как се е чувствала всеки ден. Какво става? Защо се случва? Какво може да се направи?, пише в материала си социалният антрополог Ноа Заноли.

В горната ситуация се касае за нападки или тормоз на работното място. Колеги или шефове атакуват достойнството, почтеността и компетентността на служителите многократно, в продължение на седмици, месеци, дори години. Човекът, станал обект на емоционално насилие, явно или прикрито, често несправедливо бива обвиняван и унижаван.

Д-р Хайнц Лейман е психолог, автор на едно от първите изследвания върху проблема с насилието на работното място в Швеция в началото на 80-те. Той описал нападките по следния начин “враждебна и неетична комуникация системно насочена от един или няколко души към един определен човек”. Лейман идентифицирал 45 типични случая на отправяне на нападки, сред които укриване на информация, изолация, злословене, непрекъсната критика, разпространение на неверни слухове, подигравки, крещене и др.

Тъй като организацията пренебрегва, оправдава или дори насърчава подобно поведение, може да се каже, че безпомощната жертва е всъщност обект на нападки. Резултатът във всички случаи е травма – физически или психически стрес, или заболяване. В повечето случаи не се касае за човек, който не се справя добре със задълженията си, който не отговаря на стандартите на организацията или който не се разбира с останалите. Точно обратното, мишените са уважавани членове на организацията.

Обект на нападки може да стане всеки. Това не е агресия срещу лице, което принадлежи към определена защитена група – т.е не е дискриминация на база възраст, пол, раса, националност, вероизповедание, увреждания или бременност.

Последствията от нападките

Нападките са вид насилие. Всъщност в книгата “Насилие на работното място”, издадена от Международната организация на труда през 1998, нападките и насилието са включени в същия списък, в който фигурират и убийствата, изнасилванията и обирите. Макар нападките и тормозът да изглеждат “безобидни” в сравнение с изнасилванията и другите прояви на физическо насилие, ефектът върху жертвата – особено когато нападките продължават дълго време, имат толкова силен ефект, че някои хора започват да обмислят самоубийство.

Нападките и тормозът се отразяват най-вече върху емоционалното състояние и физическото здраве. В зависимост от степента, честотата и продължителността на проявленията и доколко гъвкави са жертвите, симптомите варират от епизодични проблеми със съня, до нервни кризи, от раздразнителност до депресии и нарушена концентрация, паника, дори сърдечни удари.

Много хора, превърнали се в обект на нападки страдат до такава степен, че не могат повече да изпълняват задълженията си. В крайна сметка те напускат – доброволно или не, или са принудени да се пенсионират рано. В много случаи симптомите след напускането продължават, дори се влошават и могат да доведат до посттравматично разстройство.

Засегнато е не само здравето на жертвите. Семействата им също са потърпевши. Взаимоотношенията се влошават, подобно на продуктивността в компанията, защото енергията се върти повече около нападките и отклонява вниманието от важните задачи.

Как започва и какво се случва

Често всичко започва с конфликт, какъвто и да е конфликт. Без значение колко силно човек се опитва да реши проблема, той си остава неразрешен. Проблемът не изчезва и често ескалира до степен, при която няма връщане назад.

Проблем, който би могъл да се разреши с малко добра воля и подходящите механизми, се превръща в спор кой е прав и кой крив. Някои от обвиненията и унижаващите нападки са продиктувани от манталитета на изкупителна жертва, нуждата от власт над останалите, лични вражди, страх или завист.

Питате се защо при наличието на организации и закони, защитаващи служителите на работните им места, нападките и тормозът са често срещано явление. Има три причини.

Първата - нападките и тормозът се пренебрегват, толерират, не се тълкуват правилно или дори се насърчават от ръководството на компанията като целенасочена стратегия. Втората причина е, че този вид поведение все още не е идентифициран като поведение на работното място, различно от сексуалния тормоз и дискриминацията. И трето, твърде често жертвите са изтощени. Те са толкова уморени и неспособни да защитят себе си, че не биха предприели каквито и да е правни действия.

Повишаване на информираността

Информираността нараства. Нападките и тормозът на работното място все по-често се обсъждат в медиите и професионалните организации. Различни изследователи отделят внимание на тази тема, а в научните списания се появяват статии по въпроса.

Какво би могло да се направи

Хората станали обект на нападки и тормоз имат няколко варианта. Най-важното е да разберат, че това което преживяват си има име, и че явлението е добре познато. Трябва да осъзнаят, че са били нарочени за жертви и че не е имало какво да направят. На второ място, засегнатите трябва да претеглят всички опции: краткосрочни и дългосрочни. Има ли нещо друго, което биха могли да направят, за да решат проблема? Възможно ли да се преместят на друга длъжност в същата компания? Готови ли са да потърсят друга работа? Трябва ли им медицинска или психологическа помощ? Претеглете всички възможности, преди да вземете окончателно решение. Добра идея е да напуснете работа веднага след като ви се отвори подобна възможност. По-добре да направите временни жертви, отколкото да се подлагате на продължаващо унижение, което би могло сериозно да увреди здравето ви.