Дългогодишният педагог, автор на учебници и помагала, литературен критик, а също и поетеса Красимира Кацарска гостува за пръв път в Димитровград снощи. Срещата се проведе в НЧ "Христо Ботев", където Кацарска представи част от своите творби. Тя е автор на общо 66 книги.
Най - новата от тях носи заглавието "Свечеряване" и е провокирана от сериозни здравословни проблеми, който Красимира преживява в последните години. За смисъла на живота, образованието и литературата днес, както и за впечатленията от димитровградската публика- литераторът даде интервю за Dimitrovgrad.bgvesti.net.
- Г-жо Кацарска, какъв е повода да гостувате в Димитровград?
- Повод е представянето на най-новата ми книга - "Свечеряване", съдържаща разкази и новели. Те са писани в отделението по онкология и това по лъчетерапия, където прекарах доста време. Книгата е провокирана от срещата ми с хора, които са минали по този път - чули да една тежка диагноза и са рухнали.
Желанието ми е да подам ръка на такива хора, които не могат да се справят с тежката диагноза. А това всъщност е само лекарска диагноза, не е заклеймяване или бич. Човек трябва да има дух и ръце, които да бъдат до него в този момент. На мен ми помогна точно това. Дадох си сметка колко е кратък човешния живот, колко много са изпитанията и, че в крайна сметка хората трябва да стоят един до друг, а не един срещу друг.
- Вие имате впечатляваща творческа биография - пишете проза, поезия, критика, представяте автори, били се и преподавател. Коя е любимата Ви област за изява?
- Литературната история и критика, там успехите ми са най-много и имам най-много публикации - над 1 000 в тази област. По - малко са поетичните ми изповеди, с тях участвам в конкурси или сборници. Чрез литературната критика представям автори от цялата страна, не само от родния Благоевград .Често това се случва в София, в НДК също съм представяла книги. Много са жанровете, в които желая да изявя себе си и чрез това да предам послания, свързани с днешния ден.
- Над 40 години сте работили като преподавател по литература, имате книги, свързани с образованието и матурите. С една от тях давате съвети как се пише хубаво есе?
- За хубавото есе е важна общата култура, езикът да бъде свой, не чужд. И още - по-кратката фраза и намирането на една тема. За есето не е нужно разпиляване, а трябва да се пише по преживяното.
- Какви са впечатленията ви от днешните ученици?
- За днешните ученици съм категорична - зависи как преподавателят ще подходи към тях. За мен не е важно да се демонстрират знания, а да се извлече максималното от това, което те знаят. Да им се подаде ръка в най-важния момент, да им се вярва, да разберат, че също могат да се справят. Тогава учениците изразяват доверието си към учителя и той остава до тях, той става за тях важна фигура. И днес се гордея с посланията, написани от моите ученици, които ми благодарят. Това са признанията, които остават след време и те не зависят от оценката. Смятам, че българските ученици не са неуправляеми.
- А грамотни ли са?
- Това е голям проблем. Казвала съм го открито, включително и пред представители на министерството на образованието. Виновно е министерството, което занижава критериите. Това е престъпна толерантност. Не може да се принизява човек, който мисли. С малко точки, всеки може да изкара матурата или външното оценяване след 7 клас. Е как така - 14 точки от 100 да бъдат за оценка тройка?! Попадала съм на такива ужасавящи недомислия, когато съм проверявала матури.
Вина има и семейството. Не са обхванати голяма част от подлежащите на обучение. Вярно е, че агресията расте, но не защото учениците са такива, а защото обществото позволява подобно отношение. Когато учениците знаят, че могат с малко да получат много, те се отпускат. А като видят, че така не стана - не става. Те ще си дадат сметка, че този, който ги дърпа нагоре ще изисква от тях и това е за тяхно добро.
Тук ще повдигна и друг проблем - в момента три университета чакат един студент, това е смешно и България е отстъпила назад в това отношение. Дано министърът на образованието да се пребори и се вслуша в това, че на България не са и нужни 56 университета, а 10. Така ще има отново истинско състезание при обучението. Макар, че съм на мнение, че днес почти липсва възрожденския тип учител. В училище един преподавател може да подаде ръка, да помогне да развие дарбата на детето. Не трябва да се унижава ученика, но и не трябва преподавателят да се подава на провокации.
