Няма изненада в новината, че Симеон Сакскобургготски води преговори с ДПС за общо явяване на изборите. Всъщност за това се говори от седмици. Изненадани са едиствено депутатите от НДСВ, които толкова разпалено отричаха мълвата за тези преговори, че сравниха коалицията с Доган с "целувката на смъртта". Царят за пореден път показа публично своето отношение към тях: като към поданици – или по-точно пажове в свитата, които не отбират от тайнствата на либералното сговаряне и на които не се полага много-много да знаят насоката на царските кроежи.
Изненадан би трябвало да е Милен Велчев, който освен царски наместник пред простосмъртните май играеше и ролята на шеф на предизборен щаб. Но не изглежда да е такъв. Само преди дни той отхвърли възможността от подобни преговори с думите: "Винаги сме се явявали самостоятелно на избори и не виждаме причина сега да влизаме в коалиции". Социологическите проучвания и анализите на партията сочели реални шансове да получат присъствие в следващия парламент, както и да се преставят достойно на изборите за евродепутати. Щели да продължат да бъдат либералния център и да участват в управлението на страната. Милен Велчев не уточни наистина с кого – но първо: на него очевидно му е все едно, а и на царя също, и второ – кандидати за съвместно управление с НДСВ извън партиите в тройната коалиция така или иначе няма.
Разбира се, това уверение няма нищо общо с реалността. Както впрочем и самата НДСВ, превърната в елементарен инструмент за лично забогатяване. Социологическите проучвания й дават процент и нещо рейтинг – а това е абсолютно недостатъчно за влизане в парламента – да не говорим за евроизборите, където бариерата е по-висока. На практика партията се явява на политическия тезгях, за да закупи своето оцеляване. Пита се само какъв е смисъла на това упражнение – за нея и за евентуалния мющерия. Както и каква цена би могла да плати НДСВ, чиито акции клонят към нулата.
Аргументът едва ли би бил – в полза на общото триглаво дело – за да не се разпилеят нахалост евентуалните гласове, които биха били дадени в полза на царистите. Те са пренебрежимо малко, в рамките на статистическата грешка – и не си струва заради тях Доган и Станишев да продължат да споделят държавната трапеза с един досаден и мърморещ дядка – пък бил той и с благородно потекло. Още повече, че става дума за депутатски места – и за хора, в чието гласуване всеки би искал да бъде стопроцентово сигурен.
Проблемът е, че този път самата държавна софра не е сигурна. Ама никак. ГЕРБ води с десет процента пред БСП, управлението продължава да се олива, Брюксел не иска да поеме отговорността за управлението, като разпрати експерти на възлови постове в българската администрация, СДС и ДСБ се обединиха и вече дишат във врата на ДПС и "Атака".
В същото това време субектите от тройната коалиция се чувстват много, ама много самотни. Никой не ги иска за другарчета, никой не иска да се коалира с тях. Обратното: всеки декларира, че на никаква цена няма да го направи. С основание – корупционната им експанзия наистина надхвърли мярката. Дори и българската крайно разтеглива мярка. Особено експанзията на ДПС.
Следователно дошло е време за сменяне на кожите. Не на нрава, разбира се. Това е смисъла на дискретния пазарлък на царя с ДПС. Аз ще ти дам оцеляване, казва Доган. Ти ще ми дадеш... фасон.
А фасон наистина му е нужен. Най-малкото защото приноса му към дефиницията на България като най-корумпираната държава в Европа стана международно известен. И еврочиновниците много внимават, когато разберат, че парите на техните данъкоплатци се разпределят от агенции, влизащи в квотата на ДПС.
Електорално царят не чини пукнат грош. Но пък лустрото му, макар лекедьосано от отъркване в утрепалите вуйчо му и от имотни грижи, все пак не е за подценяване. Кобургите са история, а тази стока се лансира добре в Европа. И никак не е зле под монархическия плащ да се поскрият малко и крадливостта, и етническата монолитност на ДПС – особено предвид тегавите отношения на ЕС с Турция.
Доган знае как стават тези работи. Царят също. Когато през 1996 г. Дойде за пръв път в България, беше посрещнат като цар, но и като още нещо. Хората видяха в него фигурата, която би могла да помогне на страната си да се пребори с комунизма. Видяха го като антикомунист, по-радикален от наличните такива – просто защото беше цар. Беше по времето на управлението на Жан Виденов, което бе поело устремно към пропастта. СДС го посрещна с прием в ресторанта на "Копитото" – много хора се изказаха, и всички как ли не призоваваха Негово Величество да подкрепи демокрацията, да каже публично две-три думи само в този смисъл.
Не, не рачи. Вместо това обаче подкрепи публично Ахмед Доган – човекът, който свали първото демократично правителство на България,мандатоносителя на кабинета Беров, по чието време мафията натрупа своята финансова мощ,политикът, който на практика осигури идването на власт на БСП през 1994 г. Публично ги подкрепи, даде им собствения си лик – за да го използват като предизборен плакат.
Само че дали пък някой си спомня, че при изборите през 1997 г. ДПС не беше ДПС. Беше мимикрирало под гръмкато наименование Обединение за национално спасение. Демек: нов политически субект. Там бяха царските хора, там беше Димитър Луджев, там беше – за свой срам – Милан Дренчев, че и президентът Желев подкрепи патриотичното начинание да се откраднат колкото се може повече демократични гласове – макар и с половин уста, щото антимонархизмът му не беше достатъчно закърнял.
Та и сега за същото става дума. Ще се появи коалиция с ново име. Ново име – нов късмет. Ако въпросният късмет проработи, триглавата ламя само ще стане двуглава, освен ако президентското движение "Напред" не пробие през бариерата, та да съхрани броя на главите. Ако не проработи, остава резервния вариант. Бойко Борисов бил казал, че с ДПС никога няма да се коалира. Не се научи да не казва "никога" тоз генерал. Ами ако няма ДПС, а има нещо друго? Ами ако няма с кого да се коалира, освен с този нов – ама наистина нов политически субект? С ново рухо и философия например? Орнаментиран с още няколко нищо не значещи партийки за кадем? Коалиционно нагизден, ала франга костюмиран?
Има, разбира се, и малък проблем: коалицията между СДС и ДСБ. Както и да се маскира ДПС, пак няма да изглежда толкова благоприлично в европейските очи, колкото тази коалиция. Затова трябва да се реши проблема, като същата се капичне в канавката на вътрешнопартийните конфликти. И ето – тук е мястото на спотаените сини приятелчета на ДПС: още не станала коалицията, и те вече се емнали да я рушат. Пуска се слух: имало било тайно споразумение с Иван Костов: оставка за Мартин Димитров! И те полу-недвусмислено потвърждават: "Информацията, която излиза по медиите за сключено тайно споразумение между лидерите на СДС и ДСБ, е с голяма степен на достоверност."
Казано не от друг, а от бившия лидер. Жабешкия хор приглася: "Чувал съм, че има нотариално заверено споразумение между СДС и ДСБ, което стои в председателите на двете организации, но все още и аз не съм го виждал." Теодор Петков, член на НИС. И се почва една, дето не й се вижда края. Дърляне не за мисията и не за нравствените рамки на компромиса, допустим в бъдеще за тази коалиция, а за листи и депутатски места. Думи, които вече ядат от спонтанно нарасналото доверие в българската десница – и унищожават шансовете й, още преди да са очертани.
Отстрани Христо Бисеров и Данчо Ментата потриват ръце: добре работят нашите момчета. Царят също: машаллах, ще оцелеят и този път свидните ми имоти, дворци и гори тилилейски. Станишев – също. Като междувременно прехвърля наум съотношенията, в които може да се раздели числото 16. Преди беше 3-5-8. А сега?
Изненадан би трябвало да е Милен Велчев, който освен царски наместник пред простосмъртните май играеше и ролята на шеф на предизборен щаб. Но не изглежда да е такъв. Само преди дни той отхвърли възможността от подобни преговори с думите: "Винаги сме се явявали самостоятелно на избори и не виждаме причина сега да влизаме в коалиции". Социологическите проучвания и анализите на партията сочели реални шансове да получат присъствие в следващия парламент, както и да се преставят достойно на изборите за евродепутати. Щели да продължат да бъдат либералния център и да участват в управлението на страната. Милен Велчев не уточни наистина с кого – но първо: на него очевидно му е все едно, а и на царя също, и второ – кандидати за съвместно управление с НДСВ извън партиите в тройната коалиция така или иначе няма.
Разбира се, това уверение няма нищо общо с реалността. Както впрочем и самата НДСВ, превърната в елементарен инструмент за лично забогатяване. Социологическите проучвания й дават процент и нещо рейтинг – а това е абсолютно недостатъчно за влизане в парламента – да не говорим за евроизборите, където бариерата е по-висока. На практика партията се явява на политическия тезгях, за да закупи своето оцеляване. Пита се само какъв е смисъла на това упражнение – за нея и за евентуалния мющерия. Както и каква цена би могла да плати НДСВ, чиито акции клонят към нулата.
Аргументът едва ли би бил – в полза на общото триглаво дело – за да не се разпилеят нахалост евентуалните гласове, които биха били дадени в полза на царистите. Те са пренебрежимо малко, в рамките на статистическата грешка – и не си струва заради тях Доган и Станишев да продължат да споделят държавната трапеза с един досаден и мърморещ дядка – пък бил той и с благородно потекло. Още повече, че става дума за депутатски места – и за хора, в чието гласуване всеки би искал да бъде стопроцентово сигурен.
Проблемът е, че този път самата държавна софра не е сигурна. Ама никак. ГЕРБ води с десет процента пред БСП, управлението продължава да се олива, Брюксел не иска да поеме отговорността за управлението, като разпрати експерти на възлови постове в българската администрация, СДС и ДСБ се обединиха и вече дишат във врата на ДПС и "Атака".
В същото това време субектите от тройната коалиция се чувстват много, ама много самотни. Никой не ги иска за другарчета, никой не иска да се коалира с тях. Обратното: всеки декларира, че на никаква цена няма да го направи. С основание – корупционната им експанзия наистина надхвърли мярката. Дори и българската крайно разтеглива мярка. Особено експанзията на ДПС.
Следователно дошло е време за сменяне на кожите. Не на нрава, разбира се. Това е смисъла на дискретния пазарлък на царя с ДПС. Аз ще ти дам оцеляване, казва Доган. Ти ще ми дадеш... фасон.
А фасон наистина му е нужен. Най-малкото защото приноса му към дефиницията на България като най-корумпираната държава в Европа стана международно известен. И еврочиновниците много внимават, когато разберат, че парите на техните данъкоплатци се разпределят от агенции, влизащи в квотата на ДПС.
Електорално царят не чини пукнат грош. Но пък лустрото му, макар лекедьосано от отъркване в утрепалите вуйчо му и от имотни грижи, все пак не е за подценяване. Кобургите са история, а тази стока се лансира добре в Европа. И никак не е зле под монархическия плащ да се поскрият малко и крадливостта, и етническата монолитност на ДПС – особено предвид тегавите отношения на ЕС с Турция.
Доган знае как стават тези работи. Царят също. Когато през 1996 г. Дойде за пръв път в България, беше посрещнат като цар, но и като още нещо. Хората видяха в него фигурата, която би могла да помогне на страната си да се пребори с комунизма. Видяха го като антикомунист, по-радикален от наличните такива – просто защото беше цар. Беше по времето на управлението на Жан Виденов, което бе поело устремно към пропастта. СДС го посрещна с прием в ресторанта на "Копитото" – много хора се изказаха, и всички как ли не призоваваха Негово Величество да подкрепи демокрацията, да каже публично две-три думи само в този смисъл.
Не, не рачи. Вместо това обаче подкрепи публично Ахмед Доган – човекът, който свали първото демократично правителство на България,мандатоносителя на кабинета Беров, по чието време мафията натрупа своята финансова мощ,политикът, който на практика осигури идването на власт на БСП през 1994 г. Публично ги подкрепи, даде им собствения си лик – за да го използват като предизборен плакат.
Само че дали пък някой си спомня, че при изборите през 1997 г. ДПС не беше ДПС. Беше мимикрирало под гръмкато наименование Обединение за национално спасение. Демек: нов политически субект. Там бяха царските хора, там беше Димитър Луджев, там беше – за свой срам – Милан Дренчев, че и президентът Желев подкрепи патриотичното начинание да се откраднат колкото се може повече демократични гласове – макар и с половин уста, щото антимонархизмът му не беше достатъчно закърнял.
Та и сега за същото става дума. Ще се появи коалиция с ново име. Ново име – нов късмет. Ако въпросният късмет проработи, триглавата ламя само ще стане двуглава, освен ако президентското движение "Напред" не пробие през бариерата, та да съхрани броя на главите. Ако не проработи, остава резервния вариант. Бойко Борисов бил казал, че с ДПС никога няма да се коалира. Не се научи да не казва "никога" тоз генерал. Ами ако няма ДПС, а има нещо друго? Ами ако няма с кого да се коалира, освен с този нов – ама наистина нов политически субект? С ново рухо и философия например? Орнаментиран с още няколко нищо не значещи партийки за кадем? Коалиционно нагизден, ала франга костюмиран?
Има, разбира се, и малък проблем: коалицията между СДС и ДСБ. Както и да се маскира ДПС, пак няма да изглежда толкова благоприлично в европейските очи, колкото тази коалиция. Затова трябва да се реши проблема, като същата се капичне в канавката на вътрешнопартийните конфликти. И ето – тук е мястото на спотаените сини приятелчета на ДПС: още не станала коалицията, и те вече се емнали да я рушат. Пуска се слух: имало било тайно споразумение с Иван Костов: оставка за Мартин Димитров! И те полу-недвусмислено потвърждават: "Информацията, която излиза по медиите за сключено тайно споразумение между лидерите на СДС и ДСБ, е с голяма степен на достоверност."
Казано не от друг, а от бившия лидер. Жабешкия хор приглася: "Чувал съм, че има нотариално заверено споразумение между СДС и ДСБ, което стои в председателите на двете организации, но все още и аз не съм го виждал." Теодор Петков, член на НИС. И се почва една, дето не й се вижда края. Дърляне не за мисията и не за нравствените рамки на компромиса, допустим в бъдеще за тази коалиция, а за листи и депутатски места. Думи, които вече ядат от спонтанно нарасналото доверие в българската десница – и унищожават шансовете й, още преди да са очертани.
Отстрани Христо Бисеров и Данчо Ментата потриват ръце: добре работят нашите момчета. Царят също: машаллах, ще оцелеят и този път свидните ми имоти, дворци и гори тилилейски. Станишев – също. Като междувременно прехвърля наум съотношенията, в които може да се раздели числото 16. Преди беше 3-5-8. А сега?
Източник: kafene.net
