Забравете романтиката да къмпингуваме на Луната – дори най-краткият престой ще ни разболее от рак. Един от начините да предпазим потенциалните лунни обитатели от високите дози космически лъчи е да създадем бази под повърхността.
Изследователи потвърдиха идеалното място за уютен дом във вътрешността на вулканичен тунел, в област наречена Мариус Хилс. Гледката не е запомняща се, но ползите за здравето си струват.
Учени от Университета Пардю в САЩ и Японската космическа агенция JAXA използвали радарни данни и информация за плътността на лунната повърхност, за да картографират предполагаеми падини, определяйки кандидати за бъдещите лунни селца.
Вулканичните тунели на Луната са същите като тези на Земята. Разтопени скали се стичат по лунната повърхност и се втвърдяват бързо отвън, докато отвътре остават течни. След като вътрешния поток забави темпото си, често се образуват кухини.
Луната вече не е геологично активна, но повърхността и все още е осеяна от подобни тунели и пещери, формирали се преди няколко милиарда години.
При това не е задължително те да са малки. Благодарение на сравнително слабата лунна гравитация, някои пещери поне на теория може да се окажат достатъчно големи, за да формират солиден магнитен покрив над база с размерите на град.
За момента това са само предположения. Дълбоките дупки, забелязани на повърхността на Луната, лесно могат да се окажат срутили се тунели, но засега няма почти никаква информация каква е дълбочината на пещерите.
Област от близката до Земята страна на Луната, наречена Мариус Хилс изглежда осеяна с дупки като повърхността на палачинка, което я прави отличен кандидат за откриване на вулканични тунели.
Един такъв прозорец към подземния свят, открит в района от японския космически апарат SELENE преди 7 години, си плаче за по-нататъшно изследване.
Гигантската “заешка дупка” по-късно бе потвърдена от Lunar Reconnaissance Orbiter, но липсват подробности за по-дълбоките участъци от образуванието.
Сега изследователите използвали данни от SELENE в комбинация с информация от мисията GRAIL на НАСА, като разчитали на гравитационните модели в района, за да определят плътността на скалите, а оттам и вероятноста за кухини.
За да бъде засечен, вулканичния тунел трябва да е дълъг няколко километра, с ширина и височина поне километър.
И макар тези подробности да не са достатъчни, за да започнем да моделираме гигантски завеси, те дават надежда за изграждане на убежище за една бъдеща колония.
Най-дългият престой на астронавт на Луната е 3 дни. За да останат на повърхността за по-дълго, бъдещите обитатели се нуждаят от защита от високоскоростните плазмени частици и високоенергийната електромагнитна радиация.
Скалистият покрив би спрял голям процент от увреждащите човешката ДНК лъчи, освен това ще даде на учените достъп до редица геологични особености. Изследователите може да попаднат на нов вид скали, информация за топлообмена и движението на лунните пластове.
Подновеният интерес през последните години, насърчи много частни предприемачи да открият начини да се отправят към космоса и превърна Луната в постижима цел, която може да бъде осъществена през идното десетилетие.
