Младежка рок банда от Смолян се опитва да намери зала, в която да репетира и да прави музика. Те са четирима млади музиканти, които преди две години създават групата „Бунт“ и от тогава свирят в зала в Младежкия дом. Помещението е спечелено по проект за насърчаване на младежки дейности, който обаче приключва и момчетата вече няма къде да репетират. В двете години от създаването си момчетата успяват данапреднат много, написали са няколко песни и вече се усещат като група. Сега тъкмо нещата потръгват, имат много идеи, но изниква проблема със зала, в която да репетират свободно.
От читалищата в Смолян им обясняват, че няма свободно място, от Общината отговарят, че ще потърсят вариант, но все още нямат отговор.
Тодор Пеевски е на 24г и удря барабаните, Даниел е вокал и е на 25г. Той пише текстове и музика за песните. Проблемът със залата става още по-сложен и заради факта, че само двете момчета работят, а другите трима от групата са ученици. Така наеми и търгове за зала става задача непосилна за тях и те се надяват на Общината да им помогне, за да продължат да свирят.
В „Бунт“ като втори вокал и китара са още Мариян Горцев, който е 11 клас и активно се изявява като актьор на театралната сцена, и Бисер Каменов- басиста на групата. Момчетата се събират като приятели, които на шега опъват струните и попейват на открито, като всички им казвали, че от тях няма да излезе нищо и не стават за музиканти.
Нямали пари да си купят инструменти и ползвали каквото им падне, за да извлекат звук-като бирени шишета за ударни например.
По-късно Даниел заминава за Англия, работи там като барман и започва да пести и да праща , за да помага за инструменти и техника. Така се появяват и първите истински барабани, като се отваря и възможността да свирят в залата в Младежкия дом. Това ги нахъсва да докажат на всички скептици, че ще правят музика, макар и самоуки. Стават все по-добри, започват да пишат песни, а репертоарът им е основно хард рок, траш метъл и хеви метъл. Дани се връща от Англия, създава първот оси парче- тежка любовна балада.
„В основота й беше гнева, но пък най-хубавите неща стават от истинските преживявания“, споделя Дани и допълва, че музиката за него е начин на живот. С типичния бунтарски поглед на младеж, той критикува музикалния шоубизнес: „Преди в музиката имаше чувство, а сега е само бизнес“. Тодор пък смята, че въпреки многото си артистични занимания, няма да се откаже от музиката:“ Аз съм уличен артист, мятам и въртя огън, но с музиката изразявам себе си“.
Смолянските момчета са притеснени, че мечтата им за група е пред сериозно изпитание, но очакват отговор от Община Смолян и се надяват, че ще им помогнат, за да продължат да свирят.
Щиляна Чакърова