Никола Инджов, поет и писател
Интервю-разследване на Стоян Вълев, КНИГИ NEWS
Никола Инджов е сред малцината български писатели, които не загубиха своята съвест в голямото вървене след миражите на Прехода.
Никола Инджов е родолюбив писател, един от малкото писатели, които пресъздават драмите на нацията.
Той е може би единственият писател от своето поколение, който притежава храбростта да изрича на глас, че натрапените крале в литературата ни са не само голи, но и грозни, и бездарни.
Тази е и причината в последно време срещу него да се подеме истинска кампания от страна на бездарните срещу него. Само в последния брой на кораба на глупците, именуван вестник „Култура" цъфнаха цели две текстчета, които го атакуват, разбира се, страхливо и бездарно, без аргументи...
Интервюиращият има своите несъгласия с Никола Инджов и по тази причина се опита да подготви едно разследващо интервю. Доколко опитът е успешен, ще преценят най-интелигентните български читатели.
- Вашето име се свързва с конкурса „Южна пролет", един конкурс, който днес предизвиква жалост, недоумение, смях през сълзи и множество въпроси, но май попаднах на човека на когото мога да ги задам. Да тръгнем от началото – какво представляваше конкурса „Южна пролет", когато се появихте Вие и кога се случи това?
- Не бих искал да отговарям от удобната позиция на старата дата. Ето защо тук ще приведа един текст, който публикувах тогава, и който по-късно се превърна в уводен на своеобразната антология-енциклопедия "Първите Пегаси", съдържаща пълната библиография на "Южна пролет" до 2000 година. Ето го този текст:
"Идеята за национален преглед - конкурс на дебютната литература, известен под името "Южна пролет", се появи не другаде, а в Хасково заради историческата му същност като град на първия български издател - Александър Паскалев. Той тръгна от Хасково и тръгна да обнародва не чужбински шарении - евтинии, а новите за епохата български писатели. Именно той издаде дебютните книги на Николай Лилиев - "Птици в нощта", на Димчо Дебелянов (посмъртно) - "Стихотворения", на Константин Константгинов - "Към близкия", на Мара Белчева - "На прага стъпки", на Георги Райчев - "Мъничък свят". Не друг, а Александър Паскалев осъществи знаменитата поредица "Всемирна библиотека" с десетки заглавия от античната, западноевропейската, руската и българската литература. На чуждестранните шедьоври той равнопостави намиращата се в процес на създаване българска класика - "Подир сенките на облаците" (Пейо Яворов), "На Острова на блажените" (Пенчо Славйков), "Химни на зората" (Кирил Христов). Литературната история е отбелязала, че първите у нас библиофилски издания, както и многотомните съчинения на Любен Каравелов, Христо Ботев, Алеко Константинов, Антон Страшимиров, Иван Вазов, са пак дело на Александър Паскалев. Непреходно значение за националния литературен развой имат и неговите списания "Съвременна мисъл", "Златорог", "Светулка", "Страници за всички". А вестникът му "Развигор" е смятан за първия литературен вестник в Европа...
Не са ли това доказателства за интелектуалното право на Хасково да осъществява благородно меценатство над дебютните книги на младите български писатели?
Но "Южна пролет" не се крепи само на миналото. Трябва да се осъзнаят три предимства на хасковските литературни дни в сравнение с немалко предишни и сегашни протуберанси на духовността.
Първо, общественият интерес към дебютната литература на е пресекнал и никога няма да пресекне, тъй като в "Държавата на духа", създадена от Кирил и Методий, книжовността е еманация на народа.
Второ, дебютните книги на младите, както показват опитът и традицията, съдържат много от идеите на актуалния литературен процес и са израз на експеримента на новите творчески поколения.
И трето, хасковската общественост крепи този общобългарски литературен салон с възрожденско съзнание, внедрено в психоло -гическото пространство на града от незабравими хора. В Хасково са скърцали перата на Екатерина Ненчева, Емануил Попдимитров, Асен Златаров, Тома Измирлиев, Иван Давидков, Димитър Данаилов, Пеньо Пенев, Усин Керим, Димо Боляров, Иван Николов, Александър Миланов, Янко Димов... Културната памет на града съхранява имената на Петър Маймунков, Георги Жечев, Харалан Русев, Делчо Василев, Иван Пеневски, Петър Сиротов, Танчо Топузов, Александър Загорски, Делчо Пандов - литератори, инициатори на двете национални антологии "Провинция"(1941) и "Пламък" (1944). Хасково днес е средище на литературен регион, в който действат немалко съвременни писатели - Петър Василев, Ивайло Балабанов, Петко Каневски, Кръстьо Кръстев, Вълко Марашев, Атанас Капралов Маргарит Жеков, Иван Енчев, Димитър Добрев, Тодор Коларов, Георги Ставрев, Петър Марев, Симеон Стоянов, Ели Видева, Мина Карагьозова, Ваня Данева, Румен Старковски, Петър Ванчев, Велчо Милев, Иван Маринов, Тилко Тилев, Кирил Стойчев, Митко Ламбов... Членове на всички сегашни писателски съюзи, автори на всички днешни литературни издания. Между тях - тримата лауреати на "Южна пролет" Червенко Крумов, Гриша Трифонов и Георги Николов. Тук са и двама проникновени изследователи на книжовността - Вълчо Михайлов и Йордан Нанчев. В разцвета на дарованието си е Ангелина Матева - поетеса, която прилича единствено на себе си. Появиха се сладкодумният разказвач Йордан Петров и двама нови поети, отличени с награди на "Южна пролет" - Хубен Стефанов и Иво Георгиев. Продължава да създава повести и разкази Иван Митев - белетрист, когото отровната плесен на "шоукултурата" няма да затрупа! В хасковски сюжети е вглъбил шолоховския си поглед романистът Петър Ангелов, също лауреат на "Южна пролет".
Не изключвам себе си от този литературен регион, защото именно от Хасково, от тракийската и македонската бежанска общност започна и моят път. И си позволявам това прекалено лично откровение само за да изразя благодарността си към града, приютил и други като мене.
Безспорна интелектуална предистория влияе благотворно върху традицията, опита и критериите на знаменитите литературни дни "Южна пролет". Почти всички досегашни лауреати продължиха успешно творческия си път и днес се вижда ясно, че в случая началото увенчава края на века!
"Южна пролет" започна през 1973 година и навлиза в новото столетие с изключителен принос - книгите на "първите пегаси" от поколенията на днешните петдесетгодишни, четиридесетгодишни и тридесетгодишни творци на словото.
Почти седемдесет национално известни български писатели!
Техни начални страници съдържа тази антология - енцикло-педия.
Някои от тези страници са вече предкласически... „
- Кое беше новото, което се опитвахте да внесете в един конкурс, който вече си имаше своите традиции?
- Прецизност в работата на журито и коректност спрямо ,участниците. Това означаваше, че представените за конкурса книги се четяха от всички, повтарям, от всички членове на журито, номинирането за награди се правеше от референта в съответния жанр, но преди да се вземе окончателно решение, се правеше публично представяне на авторите и публично обсъждане на всички книги със специално подготвени доклади по жанрове и мое обобщаващо слово. Това бе същността на "Южна пролет" – младите да чуят първа професионална оценка за своя литературен дебют, по тази причина проявата траеше три дни. Сега "Южна пролет" започва с истински фанфари на градския площад, журито от София идва с готово решение, ликвидирани са публичните обсъждания и аналитичните доклади. Хонорарите наистина са вдигнати десетократно, но причините за това не са творчески....
- А кой финансираше провеждането на конкурса? Така стигаме до особено любопитния проблем за участието на община Хасково в провеждането на конкурса – каква бе нейната роля?
- И тук предпочитам документацията. Ето извадки от няколко мои писма до заместник – кмета на Община Хасково Костадин Калъпов, подредени по дати:
20 октомври 2000
Уважаеми господин Калъпов,
надявам се, че въпреки всеизвестните трудности, хасковската община няма да се откаже от Двадесет и деветите по ред литературни дни "Южна пролет" през 2001 година. Ето защо Ви предлагам на този най-ранен етап да определим датите на проявата - 18, 19 и 20 април. Както винаги досега, това са дните преди Великден.
Изпращам Ви един много предварителен проект за програмата, който подлежи на обсъждане. Имаме време да обмислим заедно всякакви идеи и да ги включим. Важното е да съхраним същността на "Южна пролет" като национален преглед конкурс на дебютната литература. Очаквам и тази година традиционното увеличение на участниците.
Моля Ви да имате предвид, особено при финансовото подсигуряване, че за някои разходи търся - и като че ли намирам - спонсори. Става дума за отливането на трите бронзови Пегаса, за изработката на грамотите, за издаването на специален литературен сборник, посветен на Хасково и самата "Южна пролет" и т. н.
Очаквам общината да поеме хотелските, пътните и дневните на членовете на журито, хонорарите за тяхната работа и докладите им.
19 февруари 2000
Уважаеми господин Калъпов,
изпращам ви мечтаната книга "Първите пегаси" - антология-енциклопедия на "Южна пролет". Колкото и скромно да изглежда изданието, то все пак документира приноса на Хасково в литературния живот на страната. Това е главното, това оправдава усилията за съставяне и редактиране на сборника.
Разбира се, изключителна е заслугата на спонсора Викенти Маринов. Той е човек, чиято младост е свързана с нашия град. Не държи да се афишира името му, но навярно при подходящ повод трябва да намерим начин да му изразим наистина голямата си благодарност...Пресконференцията за "Южна пролет 2000" с промоция на книгата е насрочена за 24 февруари, 12 ч. в залата на "София-прес". Поканени са медиите и лауреатите от София. Писл съм в заявката, че присъствате вие, членовете на журито Никола Радев, Валентина Радинска, Георги Господинов, Петър Василев и Червенко Крумов, както и Ели Видева като секретар на КДК. Аз ще водя пресконференцията, а на вас ви се полага да кажете няколко думи за програмата на "Южна пролет" и въобще за проявата като неизменна демонстрация на благородна хасковска традиция...
Наема на залата възлиза на 60 лв., които вече са платени от Академията, но ако Общината реши да ни отмени в тия презрени дребни разноски...
Изпитвам известно безпокойство, че издателствата поради липса на средства намалиха издаването на млади автори, което се отразява върху количеството на дебютните заглавия, но дано пък не се отрази на качеството!
9 февруари 2001
Уважаеми господин Калъпов,
Изпращам ви приблизителни сведения за очакваните неизбежни разходи, които се надявам да покрие Община Хасково.
Ето ги:
Хонорари за журито 1050 (7 х 150)
Хонорари за докладите 4 х 150 = 600
Пътни, дневни и квартирни
за членовете на журито 800 ( 5 човека за 3 дни§
Награди 3 х 250 = 750
Статуетки 3 х 100 = 300
Други разходи 200
ОБЩО РАЗХОДИ 3900
8 април 2001
Уважаеми господин Калъпов,
днес привечер - неделя, 8 април - ми бе съобщено неофициално и непълно, че Община Хасково поема едва една пета част от разходите за "Южна пролет". Не бих искал да правя произволни заключения за причините на това сиромахомилство, ще кажа само, че решението е недалновидно.
Отказът от съучастие в изплащането на големите разходи - наградите на лауреатите и хонорарите на журито - поставя "Южна пролет" в безизходно положение, като имате предвид и липсата на време да се потърси някаква помощ. Какво ни предлагате? Да съобщим на участниците, че лауреатските награди се лишават от паричен еквивалент? Или да предупредим членовете на журито, че висококвалифицираният им труд няма да бъде заплатен?
При последния ни личен разговор останах с впечатлението, че ние с вас двамата можем да намерим единодействие и единодушие, че известните на целия град наши политически различия не влияят върху общото ни отговорност спрямо едно уникално културно явление...
Дано нищо не ни попречи да проведем "Южна пролет" в съответствие с анонсираните публично условия за участие и награди, както и в съответствие с традицията. Да не забравяме, че отиваме към тридесетгодишния юбилей на "Южна пролет" - и тя не бива да рухва точно на този кулминационен връх!
Изводът е, че общината участваше с доста скромни суми. Аз бях не само председател на журито, но и главен организатор на "Южна пролет", тъй като създадохме фондация с наименование "Литературна академия "Южна пролет".
Ето мотивите за създаването й, изразени в искането за съдебна регистрация:
"Литературната академия "Южна пролет" е интелектуален и организационен наследник на традиционните Литературни дни "Южна пролет" в Хасково, както и на националния преглед-конкурс на дебютна литература.
Литературната академия "Южна пролет" (фондация) е учредена на 30 януари 1996 г. в Хасково от:
Община Хасково с представител Атанас Василев, кмет; Съюз на българските писатели с представител Никола Инджов, главен секретар; Съюз на независимите български писатели с представител Стоян Радев, председател; Обединение на южнобългарски писатели с представител Гриша Трифонов, секретар; ИК "Пейо Яворов" с представител Милена Лилова, управител; ИК "Цанко Церковски" с представител Петър Ангелов, управител; ИК "Христо Ботев" с представитгел Николай Петев, управител; Клуб на дейците на културата, Хасково, с представител Ели Видева, секретар; Община Чирпан с представител Петьо Стойчев, кмет; Фондация "Яворов", Чирпан, с представител Виолета Христова; АКБ ФОРЕС с представител Мария Банева.
Впоследствие към учредителите се присъединява ИК "Захарий Стоянов" с представител Иван Гранитски, управител.
Учредителното събрание избира Настоятелство в състав:
Никола Инджов - председател, Петър Василев, Атанас Василев, Гриша Трифонов, Милена Лилова, Виолета Христова, Петър Ангелов.
Учредителното събрание избира Контролен съвет в състав:
Стефан Милев, Ели Видева, Иван Енчев.
Учредителното събрание избира за Председател на Фондация "Литературна академия ЮЖНА ПРОЛЕТ" Никола Инджов"
Зложелателите не възприеха, разбира се, термина "академия", но както и да е. Учредяването на фондацията обаче помогна да осигурим спонсори. Това бяха на първо място АКБ ФОРЕС с представител в Хасково Мария Банева, "ЕВРОПРЕСА" с председател писателят Коста Андреев, бизнесменът Тончо Михайлов, Тракийското дружество в Хасково. Всички допълнителни награди извън лауреатските се поеха от различни обществени формации. По моя идея бе учредена голямата награда на Хасково за принос към литературния живот на града на името на Александър Паскалев. Някои се разприказваха, че се учредява, за да се присъди на мене, т.е. те мислеха, че и аз съм на тяхното морално равнище. Но наградата бе със строг статут, според който се присъжда на хора, "родени в нашия край". Така първи нейни носители станаха последователно Иван Николов (посмъртно), Ивайло Балабанов и Николай Христозов. След това обаче наградата в нарушение на статута бе дадена на Иван Енчев, роден във Великотърновско, и на Валери Петров, роден в София. Прогнозирам, че и предстоящата няма да бъде даден на човек с принос именно към Хасково и "роден в нашия край", защото на местните властници им са крайно нужни подмазвачески контакти със силните на деня от столицата.
- Опитвам се да осмисля ролята и мястото на този литературен конкурс в нашата литература и съм объркан, признавам. Спомням си една стреличка на Владимир Трендафилов към „лъвчетата" дресирани от звероукротителя Едвин Сугарев... Трендафилов твърди, че тези младички тогава негодници с били изстрелвани от София към Хасково с партийното поръчение да пикират над „Южна пролет", да грабнат наградите и да се върнат за да рапортуват. Явно партиите са се опитвали да диктуват на журито да бъдат награждавани техните членове... На Владимир Трендафилов може да се вярва, струва ми се, той е винаги обективен, с изключение на случаите, когато трябва да говори за „текстовете" на трогателно бездарната си съпруга Кристин Димитрова, но орисия...Но да оставим семейната драма на Владимир Трендафилов и да се опитате да си спомните за набезите на новите властници в конкурса „Южна пролет", ще имате ли кураж?
- Е, не се иска чак толкова кураж. Нека най-напред да кажа, че набезите се осъществяваха чрез подбора на членовете на журито. През 1991 година аз получих първия си инфаркт и отпаднах. Това бе добро дошло за някои и след мене журитата придобиха следния състав
1992
Иван Теофилов - председател
Божидар Кунчев
Елка Трайкова
Йордан Нанчев
Надежда Александрова
1993
Йордан Василев - председател
Елка Трайкова
Иван Цанев
Йордан Нанчев
Надежда Александрова
1994
Иван Теофилов - председател
Владимир Попов
Елка Трайкова
Марин Георгиев
Пенка Ватова
Тези журита именно присъдиха наградите на Бойко Пенчев, Георги Госдподинов, Йордан Ефгимов и Силвия Чолева, които са известни с политически пристрастия в литературата. И на техния творчески експеримент, а на крайните им идеологически позиции се изгради и продължава да се изгражда мита за новата българска литература, твърдението, че има няколко български литератури, измежду които, естествено, тяхната е най-добра...
- Това наше интервю би могло да бъде определено и като дискусия на тема „Южна пролет" и настъплението на новите варвари в литературата". По тази причина ще си позволя да Ви задам въпроси, които засягат личното Ви участие в провеждането на конкурса. Тези въпроси витаят в литературното пространство, г-н Инджов и не бива да ги отминаваме с лека ръка – „мълчанието ражда чудовища". Аз даже имам чувството, че Вие, както и някой представители на литературата от по-старото поколение просто не си давахте сметка,че отваряте кутията на Бездарието и благославяте излитането на чудовищата от нея – достатъчно е да посочим символа на алчната посредственост – литературния плут Георги Господинов...
През 1998 г. Вие сте председател на журито, асистиран от Валентина Радинска, Никола Радев Петър Василев, Червенко Крумов. Наградата за поезия е връчена на Стоил Рошкев - за стихосбирката "Ток". Сигурно не винаги журито има възможност да чете, само на това отдавам награждаването на този екземпляр, който в една „История на глупостта в българската литература" ще заеме подобаващото място.
Екземплярът Стоил Рошкев сътвори образци на пошлостта – например:
"Щом искаш твоите гърди
да придобият вафлен тен,
послушай ме и не бъди
суетна като сутиен".
Но безспорен връх в творенията на екземпляра е неговото вдъхновено възклицание:
Да я питаш примирява ли се с безизходицата и
ако отвърне: "Да!", да я нап-ц-уваш.
После и краката си да питаш: "Бе, ний мъже ли сме
или на звездите качулките?" и хуквайки
оптимистично през глава напред, да викаш:
"Ееееей, душо!
Гъзарей!
Няма как да не бъдете поздравени, че сте открили екземпляр с несъмнен талант в пошлостта и простотията!
- Ще трябва да спестите поздравленията си. Защото това стихотворение, както сам посочвате, е от стихосбирката на Стоил Рошкев "Забранена зона". И аз не възприемам такава поезия. Но Стоил Рошкeв бе награден за първата си стихосбирка – "Ток", тя съдържаше интересни в ездиково и стилистично отношение експериментални творби. За съжаление, експериментът му се е развил в друга насока, и проблемът е защо? Да не би отново да се срещаме с познатата ранна смъртност на таланта и оттам – стремежът чрез "шамари по обществения вкус" /по израза на Маяковски/ да се поддържа литературна известност, макар и от съмнително качество? Или пък такова развитие е стимулирано от определени фактори, координиращи усилията за разрушаване на българската духовност и специално на българската литература като главна опора на националното достойнство и на националното самочувствие? Този процес е забележим, той е насочен срещу ботевското в характера на нацията , срещу вазовското – в книжовната традиция и така нататък....
- През 2000-та година, с някакво символично намигване тип „Времето е тяхно" журито на „Южна пролет" на което сте председател, подпомогнат от останалите членове, а те са Валентина Радинска, Георги Господинов, Никола Радев, Петър Василев, Червенко Крумов наградата за поезия получава първия отявлен хомосексуалист (това същество изповядва и откровено расистки възгледи спрямо хора като мене и тебе, които изповядваме, че трябва да се възхищаваме и да любим Жената, но Хелзинският комитет не ни защитава, ще трябва да оцеляваме самостоятелно и да се надяваме, че обичаните от нас жени ще ни спасят от концентрационните лагери... ) в българската поезия Николай Атанасов - за стихосбирката"Ябълка".
Държа да просветя читающата публика с „текстовете" на тази персона. Те са най-яркият символ, според мен, за нравствения разпад в българската литература:
„Майка ми искаше да покаже на своя
обратен син колко е отвратително да лапаш кур.
Взе дървения чукан за чесън и ми го вкара в устата. Бях на 14."
Лирическият герой, драги ми г-н Инджов, храбро предпочел да си живее и до днес с „чукан" в устата и идентифицира майка си като „вълк". В цялата история на българската поезия не съм открил по-грозна и отвратително омраза към символа на Доброто – Майката...
Не е ли трогателна тази изповед, г-н Инджов? Същият обяви, че всеки хетеросексуален мъж бил фашист...
Наградата за поезия на „Южна пролет" разтвори широко вратите за тази персона и тя нахълта в храма на литературата – разпасана, арогантна, бездарна, внесе неистовата си омраза към всяка „нормалност". Вие чувствате ли се виновен, че не сте хомосексуалист?
- В случая с Николай Атанасов стана същото, което и със Стоил Рошкев. Цитираният от вас отвратителен текст не е от наградената му книга "Ябълка", аз не бих допуснал на никаква цена това. Разбира се, аз знаех, че Николай Атанасов има отклонения в сексуалната си ориентираност, но струпва ми се, той разви заболяването си в САЩ, където отиде да живее, и очевидно новият хомосексуален импулс го е подтикнал към стихове като цитираните. Някъде това минава за свобода на словото и личността.
- През 2002 г. Наградата за поезия бе връчена на персона именувана Иван Христов. Но нека надзърнем в "позорните тайна на творчеството" и на този екземпляр:
НАРОДНА ПЕСЕН ЗА ТРАКТОРА
От Съветския съюз
пратиха ни "Беларус".
Трактор! Убав! С плуг!
Осма петилетка е.
Тракторът оре, оре!
Бачка!!! Яко! С ряз.
Скача той от ров на ров.
Тракторът е като нов.
Оди. Оди. Движи.
Боята му обелиа.
С това не му навредиа.
Лъскав!!! Лъскав - джам!
Масло капе из ведро.
Казват, тежко му било.
Нема! Нема! Кой?
Трактористът бай Иван
в оримака пак пиян.
Поркан! Поркан! Гипс.
През селото мина той
без да прави хич завой.
Мачка!!! Сее!!! Смърт. Death.
Тъй че знайте вий сега:
Тракторът не е шега.
Той е, той е - руски!
По този начин да се описва миналото на селото ни е най- простичко казано отвратително и възмутително, казвам го като човек, който е роден и отрасъл на село.
Същият текстописец е сътворил и будещата отвращение гавра с един от най-светлите образи в многострадалната ни история – Кочо Чистеменски:
„Седма водка: (И тук започва чалгата)
ХОР:
Кочооо, Кочооо, Кочооо,
Кочооо Чистеменски,
Защо уби жинатъ
ЕРИНИИ:
жинатъ и дицатъ
ХОР:
Защо уби жинатъ
ЕРИНИИ: жинатъ и дицатъ"
(из „СБЪРКАНА ТРАГЕДИЯ")
- И тук ще кажа, че журито под мое председателство награди първата книга на Иван Христов – "Сбогом, деветнадесети век". Там нямаше подобни изцепки.
- През 2006 г. наградата за поезия получава, вече при жури с председател Боян Биолчев, моята любима поетка Красимира Джисова, авторка на поразяващия вопъл:"Защото изчука ме ти". Така всичко идва по местата си – въведена е и Красимира Джисова, поощрена е да бълва титаничната си глупост. Какво ни остава освен да закрием българската поезия?..
- Намирам за некоректно да коментирам председателството на Боян Биолчев, с когото журито вече се е превърнало в постоянно. Първо, аз самият смятам, че това трябва да бъде така, за да могат едни и същи хора- стига да са специалисти- да следят развитието на дебютната българска литература в по-просторна перспектива. Второ, участието на белетриста Димитър Томов и поетесата Милена Лилова е достатъчна гаранция за качество на критериите. Смущава ме обстоятелството, че се елиминираха публичните обсъждания и възможностите младите автори да чуят аналитична оценка за всяка книга. Най-смущаващо е обаче намаляването на притока на първи книги към този специално създаден за първите книги конкурс. Да не би да е изчерпано доверието в него? И по какви причини?
- Наскоро се пошегувах в КНИГИ NEWS, че у нас има два вида литературни награди – едните Михаил Неделчев определя за себе си, а другите, пак той, определя кои да бъдат награждавани. Както виждате сякаш Маяковски е бил пророк – когато кажем литературна награда у нас разбираме Михаил Неделчев, когато изречем (с благоговение, разбира се) името Михаил Неделчев разбираме литературна награда... Пощенската кутия на КНИГИ NEWS се препълни от писма на читатели – повечето ругателни, в стил „литературен плут/плутеса". Сега публично признавам, че не съм бил прав – има, вече има и литературни награди, които не зависят персонално от Михаил Неделчев, а единствено и само от „посветените" плутове и плутеси....Е, не бива да забравяме и ролята на касиер-счетоводител Едвин Сугарев, който поспори с Вас в ефира на пребиваващата все още в нелегалност радиостанция „Христо Ботев". За какво спорехте с редакторът на „Литературен вестник", който узурпира Вашето място във вестника?
- Този диспут бе по повод на моята статия "Литературни опити в европейския клозет", поместена във в. "Словото днес" на 15 януари. Предаването се излъчваше пряко и аз тук няма какво друго да кажа, освен казаното в разговора със Сугарев. Защитих моите тези, той се отнесе към някои от тях с разбиране, други не прие, което е естествено. Специално подчерта, че смята Ани Илков за голям поет, отговорих му в смисъл, че това може би е така, но стиховете, които цитирам в статията си, не ми дават основания да считам Ани Илков за толкова голям поет, пък и за такъв народен будител – цитатите бяха в контекста на последното определение, дадено му от Цвета Трифонова. У Сугарев усетих същата тревога , която нося и в себе си - че политиците от всички партии са опълчени срещу литературата, че политическото общество не се нуждае от коректива на литературата, поради което гласът на писателя е по-често глас в пустиня.
- Вие г-н Инджов, по мои лични наблюдения и в резултат на прецизните ми препитвания, сте сред малцината български писатели, които четат! По тази причина не мога да не ви попитам какво се случва в българската литература днес? В прозата, в поезията? Какво се случва с разказа, например, тук нашата литература имаше постигнати най-високите си върхове?
- Сега, колкото и да е неудобно, ще трябва да спомена и вашето име като име на един писател с много сериозни постижения в жанра на късия разказ. Имам предвид вашите книги "Българският Декамерон" и "Време за изневери".. В първата силно впечатление прави сладкодумното повествование, изпълнено с непривична за фолклора ни, откъдето са сюжетите, разказваческа самоирония. Във втората изборът на сюжет, развитието на интригата, поантата наистина изискват уверено писателско майсторство. То проличава почти във всички четиридесет къси разказа. Друг такъв талантлив представител на жанра е Деян Енев. Напоследък ми прави впечатление опитът в същия жанр на Лиляна Стефанова – писател от съвършено друга епоха и със съвършено друг опит. Най-високо оценявам Борислав Бойчев. Той е изцяло в традицията, няма никакви напъни за модерност, но е толкова приятен за четене. Не е ли това в края на краищата задачата? Приятното четене не означава безконфликтно или безидейно четиво, говоря за процеса на възприемане на литературата, за оня особен "жанр", който наричам "човек с книга в ръка". В кръга на нощната лампа, в автобуса, на някоя гара, в някоя библиотека...
- Мисля си, възможно е и да не съм прав, че хора като Вас имат един неизпълнен дълг към литературата и нацията ни. Позволявам си да Ви го вменявам като дълг, тъй като бях очарован и разтърсен от прочита на Вашата книга „Българокръвни, българогласни, българоглави" (Университетско издателство „Св. Климент Охридски", С, 2007). Тази книга ми даде увереност, че има хора като Вас, които не са забравили миналото на своята нация, припомняте страшните ни драми, по начин, който няма равен на себе си в съвременната ни литература. Защо хора като Вас не подпомагат по-енергично усилията на издания като „Литературен свят", като КНИГИ NEWS да се освободи съвременната ни литература от натрапените литературни фелдфебели?
- Моите книги са моята позиция и срещу натрапените литературни фелдфебели, ако приема вашия израз. По-скоро става дума за нови цензори. Специално за "Литературен свят" ще кажа, че се чувствам съратник на редактора му поетът Георги Ангелов – и това личи по редовните ми публикации там. И по усилията ми да привлека нови автори за сайта, какъвто е случая с проникновения литературен критик историк и изследовател Йордан Нанчев от Хасково. А КНИГИ NEWS е застанал достатъчно твърдо на стража на българската художествена словесност и може би не се нуждае от мене. Но аз се нуждая от него, защото с този сайт се чувствам по-силен и като писател, и като читател. Свидетелство за това е настоящето интервю.
- Не искам да ви плаша, г-н Никола Инджов, но там, Горе, Българският Бог ще Ви попита:"А ти какво направи за богоизбраната, българската нация и за нейната литература?"
- И досега се обръщам към българската литература с думите на един велик наш предшественик: към училището: "Помогни ми да те възвися!"
- Имате ли програма как да се промени литературата ни? Е, ако смятате, че сегашното литературно блато се нуждае от промяна, разбира се. Херкулес ли е необходим, за да се разчистят литературните обори?
- Време е необходимо. Както винаги. "Литературни обори" като сегашните е имало и покрай Вазов, и покрай Гео Милев, и покрай Никола Вапцаров. Нищо ново в оборите, новото е в нас, които сме извън тях...
Интервю-разследване на Стоян Вълев
Haskovo.net изразява готовност да публикува и други мнения по темата.
Интервю-разследване на Стоян Вълев, КНИГИ NEWS
Никола Инджов е сред малцината български писатели, които не загубиха своята съвест в голямото вървене след миражите на Прехода.
Никола Инджов е родолюбив писател, един от малкото писатели, които пресъздават драмите на нацията.
Той е може би единственият писател от своето поколение, който притежава храбростта да изрича на глас, че натрапените крале в литературата ни са не само голи, но и грозни, и бездарни.
Тази е и причината в последно време срещу него да се подеме истинска кампания от страна на бездарните срещу него. Само в последния брой на кораба на глупците, именуван вестник „Култура" цъфнаха цели две текстчета, които го атакуват, разбира се, страхливо и бездарно, без аргументи...
Интервюиращият има своите несъгласия с Никола Инджов и по тази причина се опита да подготви едно разследващо интервю. Доколко опитът е успешен, ще преценят най-интелигентните български читатели.
- Вашето име се свързва с конкурса „Южна пролет", един конкурс, който днес предизвиква жалост, недоумение, смях през сълзи и множество въпроси, но май попаднах на човека на когото мога да ги задам. Да тръгнем от началото – какво представляваше конкурса „Южна пролет", когато се появихте Вие и кога се случи това?
- Не бих искал да отговарям от удобната позиция на старата дата. Ето защо тук ще приведа един текст, който публикувах тогава, и който по-късно се превърна в уводен на своеобразната антология-енциклопедия "Първите Пегаси", съдържаща пълната библиография на "Южна пролет" до 2000 година. Ето го този текст:
"Идеята за национален преглед - конкурс на дебютната литература, известен под името "Южна пролет", се появи не другаде, а в Хасково заради историческата му същност като град на първия български издател - Александър Паскалев. Той тръгна от Хасково и тръгна да обнародва не чужбински шарении - евтинии, а новите за епохата български писатели. Именно той издаде дебютните книги на Николай Лилиев - "Птици в нощта", на Димчо Дебелянов (посмъртно) - "Стихотворения", на Константин Константгинов - "Към близкия", на Мара Белчева - "На прага стъпки", на Георги Райчев - "Мъничък свят". Не друг, а Александър Паскалев осъществи знаменитата поредица "Всемирна библиотека" с десетки заглавия от античната, западноевропейската, руската и българската литература. На чуждестранните шедьоври той равнопостави намиращата се в процес на създаване българска класика - "Подир сенките на облаците" (Пейо Яворов), "На Острова на блажените" (Пенчо Славйков), "Химни на зората" (Кирил Христов). Литературната история е отбелязала, че първите у нас библиофилски издания, както и многотомните съчинения на Любен Каравелов, Христо Ботев, Алеко Константинов, Антон Страшимиров, Иван Вазов, са пак дело на Александър Паскалев. Непреходно значение за националния литературен развой имат и неговите списания "Съвременна мисъл", "Златорог", "Светулка", "Страници за всички". А вестникът му "Развигор" е смятан за първия литературен вестник в Европа...
Не са ли това доказателства за интелектуалното право на Хасково да осъществява благородно меценатство над дебютните книги на младите български писатели?
Но "Южна пролет" не се крепи само на миналото. Трябва да се осъзнаят три предимства на хасковските литературни дни в сравнение с немалко предишни и сегашни протуберанси на духовността.
Първо, общественият интерес към дебютната литература на е пресекнал и никога няма да пресекне, тъй като в "Държавата на духа", създадена от Кирил и Методий, книжовността е еманация на народа.
Второ, дебютните книги на младите, както показват опитът и традицията, съдържат много от идеите на актуалния литературен процес и са израз на експеримента на новите творчески поколения.
И трето, хасковската общественост крепи този общобългарски литературен салон с възрожденско съзнание, внедрено в психоло -гическото пространство на града от незабравими хора. В Хасково са скърцали перата на Екатерина Ненчева, Емануил Попдимитров, Асен Златаров, Тома Измирлиев, Иван Давидков, Димитър Данаилов, Пеньо Пенев, Усин Керим, Димо Боляров, Иван Николов, Александър Миланов, Янко Димов... Културната памет на града съхранява имената на Петър Маймунков, Георги Жечев, Харалан Русев, Делчо Василев, Иван Пеневски, Петър Сиротов, Танчо Топузов, Александър Загорски, Делчо Пандов - литератори, инициатори на двете национални антологии "Провинция"(1941) и "Пламък" (1944). Хасково днес е средище на литературен регион, в който действат немалко съвременни писатели - Петър Василев, Ивайло Балабанов, Петко Каневски, Кръстьо Кръстев, Вълко Марашев, Атанас Капралов Маргарит Жеков, Иван Енчев, Димитър Добрев, Тодор Коларов, Георги Ставрев, Петър Марев, Симеон Стоянов, Ели Видева, Мина Карагьозова, Ваня Данева, Румен Старковски, Петър Ванчев, Велчо Милев, Иван Маринов, Тилко Тилев, Кирил Стойчев, Митко Ламбов... Членове на всички сегашни писателски съюзи, автори на всички днешни литературни издания. Между тях - тримата лауреати на "Южна пролет" Червенко Крумов, Гриша Трифонов и Георги Николов. Тук са и двама проникновени изследователи на книжовността - Вълчо Михайлов и Йордан Нанчев. В разцвета на дарованието си е Ангелина Матева - поетеса, която прилича единствено на себе си. Появиха се сладкодумният разказвач Йордан Петров и двама нови поети, отличени с награди на "Южна пролет" - Хубен Стефанов и Иво Георгиев. Продължава да създава повести и разкази Иван Митев - белетрист, когото отровната плесен на "шоукултурата" няма да затрупа! В хасковски сюжети е вглъбил шолоховския си поглед романистът Петър Ангелов, също лауреат на "Южна пролет".
Не изключвам себе си от този литературен регион, защото именно от Хасково, от тракийската и македонската бежанска общност започна и моят път. И си позволявам това прекалено лично откровение само за да изразя благодарността си към града, приютил и други като мене.
Безспорна интелектуална предистория влияе благотворно върху традицията, опита и критериите на знаменитите литературни дни "Южна пролет". Почти всички досегашни лауреати продължиха успешно творческия си път и днес се вижда ясно, че в случая началото увенчава края на века!
"Южна пролет" започна през 1973 година и навлиза в новото столетие с изключителен принос - книгите на "първите пегаси" от поколенията на днешните петдесетгодишни, четиридесетгодишни и тридесетгодишни творци на словото.
Почти седемдесет национално известни български писатели!
Техни начални страници съдържа тази антология - енцикло-педия.
Някои от тези страници са вече предкласически... „
- Кое беше новото, което се опитвахте да внесете в един конкурс, който вече си имаше своите традиции?
- Прецизност в работата на журито и коректност спрямо ,участниците. Това означаваше, че представените за конкурса книги се четяха от всички, повтарям, от всички членове на журито, номинирането за награди се правеше от референта в съответния жанр, но преди да се вземе окончателно решение, се правеше публично представяне на авторите и публично обсъждане на всички книги със специално подготвени доклади по жанрове и мое обобщаващо слово. Това бе същността на "Южна пролет" – младите да чуят първа професионална оценка за своя литературен дебют, по тази причина проявата траеше три дни. Сега "Южна пролет" започва с истински фанфари на градския площад, журито от София идва с готово решение, ликвидирани са публичните обсъждания и аналитичните доклади. Хонорарите наистина са вдигнати десетократно, но причините за това не са творчески....
- А кой финансираше провеждането на конкурса? Така стигаме до особено любопитния проблем за участието на община Хасково в провеждането на конкурса – каква бе нейната роля?
- И тук предпочитам документацията. Ето извадки от няколко мои писма до заместник – кмета на Община Хасково Костадин Калъпов, подредени по дати:
20 октомври 2000
Уважаеми господин Калъпов,
надявам се, че въпреки всеизвестните трудности, хасковската община няма да се откаже от Двадесет и деветите по ред литературни дни "Южна пролет" през 2001 година. Ето защо Ви предлагам на този най-ранен етап да определим датите на проявата - 18, 19 и 20 април. Както винаги досега, това са дните преди Великден.
Изпращам Ви един много предварителен проект за програмата, който подлежи на обсъждане. Имаме време да обмислим заедно всякакви идеи и да ги включим. Важното е да съхраним същността на "Южна пролет" като национален преглед конкурс на дебютната литература. Очаквам и тази година традиционното увеличение на участниците.
Моля Ви да имате предвид, особено при финансовото подсигуряване, че за някои разходи търся - и като че ли намирам - спонсори. Става дума за отливането на трите бронзови Пегаса, за изработката на грамотите, за издаването на специален литературен сборник, посветен на Хасково и самата "Южна пролет" и т. н.
Очаквам общината да поеме хотелските, пътните и дневните на членовете на журито, хонорарите за тяхната работа и докладите им.
19 февруари 2000
Уважаеми господин Калъпов,
изпращам ви мечтаната книга "Първите пегаси" - антология-енциклопедия на "Южна пролет". Колкото и скромно да изглежда изданието, то все пак документира приноса на Хасково в литературния живот на страната. Това е главното, това оправдава усилията за съставяне и редактиране на сборника.
Разбира се, изключителна е заслугата на спонсора Викенти Маринов. Той е човек, чиято младост е свързана с нашия град. Не държи да се афишира името му, но навярно при подходящ повод трябва да намерим начин да му изразим наистина голямата си благодарност...Пресконференцията за "Южна пролет 2000" с промоция на книгата е насрочена за 24 февруари, 12 ч. в залата на "София-прес". Поканени са медиите и лауреатите от София. Писл съм в заявката, че присъствате вие, членовете на журито Никола Радев, Валентина Радинска, Георги Господинов, Петър Василев и Червенко Крумов, както и Ели Видева като секретар на КДК. Аз ще водя пресконференцията, а на вас ви се полага да кажете няколко думи за програмата на "Южна пролет" и въобще за проявата като неизменна демонстрация на благородна хасковска традиция...
Наема на залата възлиза на 60 лв., които вече са платени от Академията, но ако Общината реши да ни отмени в тия презрени дребни разноски...
Изпитвам известно безпокойство, че издателствата поради липса на средства намалиха издаването на млади автори, което се отразява върху количеството на дебютните заглавия, но дано пък не се отрази на качеството!
9 февруари 2001
Уважаеми господин Калъпов,
Изпращам ви приблизителни сведения за очакваните неизбежни разходи, които се надявам да покрие Община Хасково.
Ето ги:
Хонорари за журито 1050 (7 х 150)
Хонорари за докладите 4 х 150 = 600
Пътни, дневни и квартирни
за членовете на журито 800 ( 5 човека за 3 дни§
Награди 3 х 250 = 750
Статуетки 3 х 100 = 300
Други разходи 200
ОБЩО РАЗХОДИ 3900
8 април 2001
Уважаеми господин Калъпов,
днес привечер - неделя, 8 април - ми бе съобщено неофициално и непълно, че Община Хасково поема едва една пета част от разходите за "Южна пролет". Не бих искал да правя произволни заключения за причините на това сиромахомилство, ще кажа само, че решението е недалновидно.
Отказът от съучастие в изплащането на големите разходи - наградите на лауреатите и хонорарите на журито - поставя "Южна пролет" в безизходно положение, като имате предвид и липсата на време да се потърси някаква помощ. Какво ни предлагате? Да съобщим на участниците, че лауреатските награди се лишават от паричен еквивалент? Или да предупредим членовете на журито, че висококвалифицираният им труд няма да бъде заплатен?
При последния ни личен разговор останах с впечатлението, че ние с вас двамата можем да намерим единодействие и единодушие, че известните на целия град наши политически различия не влияят върху общото ни отговорност спрямо едно уникално културно явление...
Дано нищо не ни попречи да проведем "Южна пролет" в съответствие с анонсираните публично условия за участие и награди, както и в съответствие с традицията. Да не забравяме, че отиваме към тридесетгодишния юбилей на "Южна пролет" - и тя не бива да рухва точно на този кулминационен връх!
Изводът е, че общината участваше с доста скромни суми. Аз бях не само председател на журито, но и главен организатор на "Южна пролет", тъй като създадохме фондация с наименование "Литературна академия "Южна пролет".
Ето мотивите за създаването й, изразени в искането за съдебна регистрация:
"Литературната академия "Южна пролет" е интелектуален и организационен наследник на традиционните Литературни дни "Южна пролет" в Хасково, както и на националния преглед-конкурс на дебютна литература.
Литературната академия "Южна пролет" (фондация) е учредена на 30 януари 1996 г. в Хасково от:
Община Хасково с представител Атанас Василев, кмет; Съюз на българските писатели с представител Никола Инджов, главен секретар; Съюз на независимите български писатели с представител Стоян Радев, председател; Обединение на южнобългарски писатели с представител Гриша Трифонов, секретар; ИК "Пейо Яворов" с представител Милена Лилова, управител; ИК "Цанко Церковски" с представител Петър Ангелов, управител; ИК "Христо Ботев" с представитгел Николай Петев, управител; Клуб на дейците на културата, Хасково, с представител Ели Видева, секретар; Община Чирпан с представител Петьо Стойчев, кмет; Фондация "Яворов", Чирпан, с представител Виолета Христова; АКБ ФОРЕС с представител Мария Банева.
Впоследствие към учредителите се присъединява ИК "Захарий Стоянов" с представител Иван Гранитски, управител.
Учредителното събрание избира Настоятелство в състав:
Никола Инджов - председател, Петър Василев, Атанас Василев, Гриша Трифонов, Милена Лилова, Виолета Христова, Петър Ангелов.
Учредителното събрание избира Контролен съвет в състав:
Стефан Милев, Ели Видева, Иван Енчев.
Учредителното събрание избира за Председател на Фондация "Литературна академия ЮЖНА ПРОЛЕТ" Никола Инджов"
Зложелателите не възприеха, разбира се, термина "академия", но както и да е. Учредяването на фондацията обаче помогна да осигурим спонсори. Това бяха на първо място АКБ ФОРЕС с представител в Хасково Мария Банева, "ЕВРОПРЕСА" с председател писателят Коста Андреев, бизнесменът Тончо Михайлов, Тракийското дружество в Хасково. Всички допълнителни награди извън лауреатските се поеха от различни обществени формации. По моя идея бе учредена голямата награда на Хасково за принос към литературния живот на града на името на Александър Паскалев. Някои се разприказваха, че се учредява, за да се присъди на мене, т.е. те мислеха, че и аз съм на тяхното морално равнище. Но наградата бе със строг статут, според който се присъжда на хора, "родени в нашия край". Така първи нейни носители станаха последователно Иван Николов (посмъртно), Ивайло Балабанов и Николай Христозов. След това обаче наградата в нарушение на статута бе дадена на Иван Енчев, роден във Великотърновско, и на Валери Петров, роден в София. Прогнозирам, че и предстоящата няма да бъде даден на човек с принос именно към Хасково и "роден в нашия край", защото на местните властници им са крайно нужни подмазвачески контакти със силните на деня от столицата.
- Опитвам се да осмисля ролята и мястото на този литературен конкурс в нашата литература и съм объркан, признавам. Спомням си една стреличка на Владимир Трендафилов към „лъвчетата" дресирани от звероукротителя Едвин Сугарев... Трендафилов твърди, че тези младички тогава негодници с били изстрелвани от София към Хасково с партийното поръчение да пикират над „Южна пролет", да грабнат наградите и да се върнат за да рапортуват. Явно партиите са се опитвали да диктуват на журито да бъдат награждавани техните членове... На Владимир Трендафилов може да се вярва, струва ми се, той е винаги обективен, с изключение на случаите, когато трябва да говори за „текстовете" на трогателно бездарната си съпруга Кристин Димитрова, но орисия...Но да оставим семейната драма на Владимир Трендафилов и да се опитате да си спомните за набезите на новите властници в конкурса „Южна пролет", ще имате ли кураж?
- Е, не се иска чак толкова кураж. Нека най-напред да кажа, че набезите се осъществяваха чрез подбора на членовете на журито. През 1991 година аз получих първия си инфаркт и отпаднах. Това бе добро дошло за някои и след мене журитата придобиха следния състав
1992
Иван Теофилов - председател
Божидар Кунчев
Елка Трайкова
Йордан Нанчев
Надежда Александрова
1993
Йордан Василев - председател
Елка Трайкова
Иван Цанев
Йордан Нанчев
Надежда Александрова
1994
Иван Теофилов - председател
Владимир Попов
Елка Трайкова
Марин Георгиев
Пенка Ватова
Тези журита именно присъдиха наградите на Бойко Пенчев, Георги Госдподинов, Йордан Ефгимов и Силвия Чолева, които са известни с политически пристрастия в литературата. И на техния творчески експеримент, а на крайните им идеологически позиции се изгради и продължава да се изгражда мита за новата българска литература, твърдението, че има няколко български литератури, измежду които, естествено, тяхната е най-добра...
- Това наше интервю би могло да бъде определено и като дискусия на тема „Южна пролет" и настъплението на новите варвари в литературата". По тази причина ще си позволя да Ви задам въпроси, които засягат личното Ви участие в провеждането на конкурса. Тези въпроси витаят в литературното пространство, г-н Инджов и не бива да ги отминаваме с лека ръка – „мълчанието ражда чудовища". Аз даже имам чувството, че Вие, както и някой представители на литературата от по-старото поколение просто не си давахте сметка,че отваряте кутията на Бездарието и благославяте излитането на чудовищата от нея – достатъчно е да посочим символа на алчната посредственост – литературния плут Георги Господинов...
През 1998 г. Вие сте председател на журито, асистиран от Валентина Радинска, Никола Радев Петър Василев, Червенко Крумов. Наградата за поезия е връчена на Стоил Рошкев - за стихосбирката "Ток". Сигурно не винаги журито има възможност да чете, само на това отдавам награждаването на този екземпляр, който в една „История на глупостта в българската литература" ще заеме подобаващото място.
Екземплярът Стоил Рошкев сътвори образци на пошлостта – например:
"Щом искаш твоите гърди
да придобият вафлен тен,
послушай ме и не бъди
суетна като сутиен".
Но безспорен връх в творенията на екземпляра е неговото вдъхновено възклицание:
Да я питаш примирява ли се с безизходицата и
ако отвърне: "Да!", да я нап-ц-уваш.
После и краката си да питаш: "Бе, ний мъже ли сме
или на звездите качулките?" и хуквайки
оптимистично през глава напред, да викаш:
"Ееееей, душо!
Гъзарей!
Няма как да не бъдете поздравени, че сте открили екземпляр с несъмнен талант в пошлостта и простотията!
- Ще трябва да спестите поздравленията си. Защото това стихотворение, както сам посочвате, е от стихосбирката на Стоил Рошкев "Забранена зона". И аз не възприемам такава поезия. Но Стоил Рошкeв бе награден за първата си стихосбирка – "Ток", тя съдържаше интересни в ездиково и стилистично отношение експериментални творби. За съжаление, експериментът му се е развил в друга насока, и проблемът е защо? Да не би отново да се срещаме с познатата ранна смъртност на таланта и оттам – стремежът чрез "шамари по обществения вкус" /по израза на Маяковски/ да се поддържа литературна известност, макар и от съмнително качество? Или пък такова развитие е стимулирано от определени фактори, координиращи усилията за разрушаване на българската духовност и специално на българската литература като главна опора на националното достойнство и на националното самочувствие? Този процес е забележим, той е насочен срещу ботевското в характера на нацията , срещу вазовското – в книжовната традиция и така нататък....
- През 2000-та година, с някакво символично намигване тип „Времето е тяхно" журито на „Южна пролет" на което сте председател, подпомогнат от останалите членове, а те са Валентина Радинска, Георги Господинов, Никола Радев, Петър Василев, Червенко Крумов наградата за поезия получава първия отявлен хомосексуалист (това същество изповядва и откровено расистки възгледи спрямо хора като мене и тебе, които изповядваме, че трябва да се възхищаваме и да любим Жената, но Хелзинският комитет не ни защитава, ще трябва да оцеляваме самостоятелно и да се надяваме, че обичаните от нас жени ще ни спасят от концентрационните лагери... ) в българската поезия Николай Атанасов - за стихосбирката"Ябълка".
Държа да просветя читающата публика с „текстовете" на тази персона. Те са най-яркият символ, според мен, за нравствения разпад в българската литература:
„Майка ми искаше да покаже на своя
обратен син колко е отвратително да лапаш кур.
Взе дървения чукан за чесън и ми го вкара в устата. Бях на 14."
Лирическият герой, драги ми г-н Инджов, храбро предпочел да си живее и до днес с „чукан" в устата и идентифицира майка си като „вълк". В цялата история на българската поезия не съм открил по-грозна и отвратително омраза към символа на Доброто – Майката...
Не е ли трогателна тази изповед, г-н Инджов? Същият обяви, че всеки хетеросексуален мъж бил фашист...
Наградата за поезия на „Южна пролет" разтвори широко вратите за тази персона и тя нахълта в храма на литературата – разпасана, арогантна, бездарна, внесе неистовата си омраза към всяка „нормалност". Вие чувствате ли се виновен, че не сте хомосексуалист?
- В случая с Николай Атанасов стана същото, което и със Стоил Рошкев. Цитираният от вас отвратителен текст не е от наградената му книга "Ябълка", аз не бих допуснал на никаква цена това. Разбира се, аз знаех, че Николай Атанасов има отклонения в сексуалната си ориентираност, но струпва ми се, той разви заболяването си в САЩ, където отиде да живее, и очевидно новият хомосексуален импулс го е подтикнал към стихове като цитираните. Някъде това минава за свобода на словото и личността.
- През 2002 г. Наградата за поезия бе връчена на персона именувана Иван Христов. Но нека надзърнем в "позорните тайна на творчеството" и на този екземпляр:
НАРОДНА ПЕСЕН ЗА ТРАКТОРА
От Съветския съюз
пратиха ни "Беларус".
Трактор! Убав! С плуг!
Осма петилетка е.
Тракторът оре, оре!
Бачка!!! Яко! С ряз.
Скача той от ров на ров.
Тракторът е като нов.
Оди. Оди. Движи.
Боята му обелиа.
С това не му навредиа.
Лъскав!!! Лъскав - джам!
Масло капе из ведро.
Казват, тежко му било.
Нема! Нема! Кой?
Трактористът бай Иван
в оримака пак пиян.
Поркан! Поркан! Гипс.
През селото мина той
без да прави хич завой.
Мачка!!! Сее!!! Смърт. Death.
Тъй че знайте вий сега:
Тракторът не е шега.
Той е, той е - руски!
По този начин да се описва миналото на селото ни е най- простичко казано отвратително и възмутително, казвам го като човек, който е роден и отрасъл на село.
Същият текстописец е сътворил и будещата отвращение гавра с един от най-светлите образи в многострадалната ни история – Кочо Чистеменски:
„Седма водка: (И тук започва чалгата)
ХОР:
Кочооо, Кочооо, Кочооо,
Кочооо Чистеменски,
Защо уби жинатъ
ЕРИНИИ:
жинатъ и дицатъ
ХОР:
Защо уби жинатъ
ЕРИНИИ: жинатъ и дицатъ"
(из „СБЪРКАНА ТРАГЕДИЯ")
- И тук ще кажа, че журито под мое председателство награди първата книга на Иван Христов – "Сбогом, деветнадесети век". Там нямаше подобни изцепки.
- През 2006 г. наградата за поезия получава, вече при жури с председател Боян Биолчев, моята любима поетка Красимира Джисова, авторка на поразяващия вопъл:"Защото изчука ме ти". Така всичко идва по местата си – въведена е и Красимира Джисова, поощрена е да бълва титаничната си глупост. Какво ни остава освен да закрием българската поезия?..
- Намирам за некоректно да коментирам председателството на Боян Биолчев, с когото журито вече се е превърнало в постоянно. Първо, аз самият смятам, че това трябва да бъде така, за да могат едни и същи хора- стига да са специалисти- да следят развитието на дебютната българска литература в по-просторна перспектива. Второ, участието на белетриста Димитър Томов и поетесата Милена Лилова е достатъчна гаранция за качество на критериите. Смущава ме обстоятелството, че се елиминираха публичните обсъждания и възможностите младите автори да чуят аналитична оценка за всяка книга. Най-смущаващо е обаче намаляването на притока на първи книги към този специално създаден за първите книги конкурс. Да не би да е изчерпано доверието в него? И по какви причини?
- Наскоро се пошегувах в КНИГИ NEWS, че у нас има два вида литературни награди – едните Михаил Неделчев определя за себе си, а другите, пак той, определя кои да бъдат награждавани. Както виждате сякаш Маяковски е бил пророк – когато кажем литературна награда у нас разбираме Михаил Неделчев, когато изречем (с благоговение, разбира се) името Михаил Неделчев разбираме литературна награда... Пощенската кутия на КНИГИ NEWS се препълни от писма на читатели – повечето ругателни, в стил „литературен плут/плутеса". Сега публично признавам, че не съм бил прав – има, вече има и литературни награди, които не зависят персонално от Михаил Неделчев, а единствено и само от „посветените" плутове и плутеси....Е, не бива да забравяме и ролята на касиер-счетоводител Едвин Сугарев, който поспори с Вас в ефира на пребиваващата все още в нелегалност радиостанция „Христо Ботев". За какво спорехте с редакторът на „Литературен вестник", който узурпира Вашето място във вестника?
- Този диспут бе по повод на моята статия "Литературни опити в европейския клозет", поместена във в. "Словото днес" на 15 януари. Предаването се излъчваше пряко и аз тук няма какво друго да кажа, освен казаното в разговора със Сугарев. Защитих моите тези, той се отнесе към някои от тях с разбиране, други не прие, което е естествено. Специално подчерта, че смята Ани Илков за голям поет, отговорих му в смисъл, че това може би е така, но стиховете, които цитирам в статията си, не ми дават основания да считам Ани Илков за толкова голям поет, пък и за такъв народен будител – цитатите бяха в контекста на последното определение, дадено му от Цвета Трифонова. У Сугарев усетих същата тревога , която нося и в себе си - че политиците от всички партии са опълчени срещу литературата, че политическото общество не се нуждае от коректива на литературата, поради което гласът на писателя е по-често глас в пустиня.
- Вие г-н Инджов, по мои лични наблюдения и в резултат на прецизните ми препитвания, сте сред малцината български писатели, които четат! По тази причина не мога да не ви попитам какво се случва в българската литература днес? В прозата, в поезията? Какво се случва с разказа, например, тук нашата литература имаше постигнати най-високите си върхове?
- Сега, колкото и да е неудобно, ще трябва да спомена и вашето име като име на един писател с много сериозни постижения в жанра на късия разказ. Имам предвид вашите книги "Българският Декамерон" и "Време за изневери".. В първата силно впечатление прави сладкодумното повествование, изпълнено с непривична за фолклора ни, откъдето са сюжетите, разказваческа самоирония. Във втората изборът на сюжет, развитието на интригата, поантата наистина изискват уверено писателско майсторство. То проличава почти във всички четиридесет къси разказа. Друг такъв талантлив представител на жанра е Деян Енев. Напоследък ми прави впечатление опитът в същия жанр на Лиляна Стефанова – писател от съвършено друга епоха и със съвършено друг опит. Най-високо оценявам Борислав Бойчев. Той е изцяло в традицията, няма никакви напъни за модерност, но е толкова приятен за четене. Не е ли това в края на краищата задачата? Приятното четене не означава безконфликтно или безидейно четиво, говоря за процеса на възприемане на литературата, за оня особен "жанр", който наричам "човек с книга в ръка". В кръга на нощната лампа, в автобуса, на някоя гара, в някоя библиотека...
- Мисля си, възможно е и да не съм прав, че хора като Вас имат един неизпълнен дълг към литературата и нацията ни. Позволявам си да Ви го вменявам като дълг, тъй като бях очарован и разтърсен от прочита на Вашата книга „Българокръвни, българогласни, българоглави" (Университетско издателство „Св. Климент Охридски", С, 2007). Тази книга ми даде увереност, че има хора като Вас, които не са забравили миналото на своята нация, припомняте страшните ни драми, по начин, който няма равен на себе си в съвременната ни литература. Защо хора като Вас не подпомагат по-енергично усилията на издания като „Литературен свят", като КНИГИ NEWS да се освободи съвременната ни литература от натрапените литературни фелдфебели?
- Моите книги са моята позиция и срещу натрапените литературни фелдфебели, ако приема вашия израз. По-скоро става дума за нови цензори. Специално за "Литературен свят" ще кажа, че се чувствам съратник на редактора му поетът Георги Ангелов – и това личи по редовните ми публикации там. И по усилията ми да привлека нови автори за сайта, какъвто е случая с проникновения литературен критик историк и изследовател Йордан Нанчев от Хасково. А КНИГИ NEWS е застанал достатъчно твърдо на стража на българската художествена словесност и може би не се нуждае от мене. Но аз се нуждая от него, защото с този сайт се чувствам по-силен и като писател, и като читател. Свидетелство за това е настоящето интервю.
- Не искам да ви плаша, г-н Никола Инджов, но там, Горе, Българският Бог ще Ви попита:"А ти какво направи за богоизбраната, българската нация и за нейната литература?"
- И досега се обръщам към българската литература с думите на един велик наш предшественик: към училището: "Помогни ми да те възвися!"
- Имате ли програма как да се промени литературата ни? Е, ако смятате, че сегашното литературно блато се нуждае от промяна, разбира се. Херкулес ли е необходим, за да се разчистят литературните обори?
- Време е необходимо. Както винаги. "Литературни обори" като сегашните е имало и покрай Вазов, и покрай Гео Милев, и покрай Никола Вапцаров. Нищо ново в оборите, новото е в нас, които сме извън тях...
Интервю-разследване на Стоян Вълев
Haskovo.net изразява готовност да публикува и други мнения по темата.
Източник: knigi-news.com
