Археологическа експедиция, водена от доц. д-р Георги Нехризов, който от 10 години изучава светилището Глухите камъни край село Малко градище, обхожда равнината местност педя по педя, за да разгадае още подробности за обитателите на района в древността.
Есенната експедиция е втората за тази година, след като вече такава е имала през пролетта. Тя е по проект на БАН, финансиран от правителството, а целта е да се попълни Археологическата карта на България. 30 общо са археологическите експедиции в страната, които подобно на изследователите край Малко градище оглеждат буквално всеки сантиметър в районите с концентрация на древна история.
Целта на втората експедиция, която тече и в момента, е да се изследва равнинния район северно от планинския масив, на който е разположен култовият комплекс Глухите камъни. В продължение на 10-те години работа тази част не е проучена, обяснява водачът на екипа, съставен от магистри и докторанти по археология. Задачата им е да изяснят дали на територията на земеделските земи край Малко градище има наличие на древни обекти.
За екипа на д-р Нехризов резултатите до момента са доста интересни. Само за няколко месеца работа през пролетта и в настоящата експедиция броят на известните археологически обекти в района на Любимец са почти удвоени и са достигнали 60.
По време на проучванията си екипът е регистрирал селища, разположени около реките, надгробни могили и светилища, които са на север от скалите, на които са Глухите камъни.
Сред най-любопитните находки на археолозите сега е част от един от основните римски пътища, които пресичат България, известен като Друма.
Другата топ находка на експедицията е голямо селище. То е част от селищната система около Глухите камъни. В него археолозите са се натъкнали на сграда, която вероятно е била доста значима. А за това се съди по намерената масивна колона.
За момента се предполага, че зданието е на храм или е било с представителна функция. Регистрираните артефакти са от предримския, римския период, античността и средновековието. Въпреки, че все още не е подробно проучено, Нехризов смята, че селището е функционирало поне 1500 години.
Трудът на археолозите е мащабен, понеже всяка част от обходените територии, дори и на нея да не са открити исторически обекти ще бъде отбелязана на картата със свои идентификационен номер. Проучванията вървят бавно тъй като се оглежда всеки камък, а и защото голяма част от терена е обрасла с растителност. Археолозите изследват огромна територия на ден, посочва д-р Нехризов. Попълването на картата обаче от една страна ще улесни работата на изследователите и в бъдеще, защото от една страна ще се знае в кои райони няма смисъл да се копае, а от друга вече набелязваме терени, които пък са интересни и тепърва ще разкриват тайни, казва Георги Нехризов.
Красимира Апостолова
