Учители и директори от Хасково са на мнение, че трябва да се повиши процента на отчисление от Брутния вътрешен продукт, който отива за образование. Промяната ще даде възможност част от парите да отидат не само за увеличение на фонд „работна заплата“, но и за покриване на инфраструктурни работи, които понякога се протакват с години. Според мненията, разпределението 80 % за работна заплата срещу 20 % за поддръжка на училищата, би подобрило учебната среда като цяло. Въпросите бяха обсъдени по време на срещата на работещите в образователната сфера в Хасковки регион с народните представители от БСП Виолета Желева и Донка Симеонова, и Дочка Кючукова-преподавател от Любимец и член на Областния съвет на БСП в Хасково. Дискусията на тема „За делника на образованието“ в Хасково е част от серия разговори в цялата страна.

По повод делегираните бюджети, някои от преподавателите посочиха, че „гигантоманията“ при броя на учениците, не е добър вариант, само и само да бъде повишена издръжката на училището, тъй като българските школа не са предназначени за голям брой деца. Изчисленията показват, че при около 350 ученици и добро управление на школото, при настоящото разпределение на средствата, училището би се издържало спокойно и посрещало нуждите си. Темата за менажирането пък повдигна въпроса за мандатността на директорите от пет години. По този въпрос се чуха различни мнения-от това, че няма смисъл в смяната на един добър ръководител с друг, който идва от нулата, до това-че мандатността би довела до надграждане с привнасянето на нови методи на управление. Факт е обаче и, че в малките населени места, в защитените селски училища, мандатността няма как да сработи, поради ограничения брой на квалифицирани кадри.

Като един от най-солидните проблеми по време на дискусията беше повдигнат и въпроса за тежката процедура по Наредбата за приобщаващото образование. Механизмите на задействане са тромави, а когато сработят понякога е вече късно. Така например, ако се установи за ученик в първи клас още в първи срок, че има нужда от ресурсна подготовка, то това не може да се случи веднага, а докато се задейства системата и мине съответната комисия, детето влиза във втория срок. През това време е минала половината от учебната година и ученикът често не успява да навакса пропуснатото спрямо своите възможности, беше един от дадените пример. В тази посока депутатът Донка Симеонова, която е и член на Парламентарната комисия по образование, посочи, че се очакват промени в Наредбата, които да олекотят процедурите по нея.

По повод стартиралия преди месец механизъм на МОН за обратно връщане на деца, отпаднали от образователната система в училище, по който бяха създадени групи с присъствието на широк спектър институции, преподавателите пбяха категорични, че не работи. Те посочиха, че в групите в Хасково нямало реално работещи, освен учиителите. От Регионалното управление на образованието, полицията и социалната служаба не се включвали експерти, тъй като не им се плащало за извънреден труд.

Красимира Славова