ХДС/ХСС губят драматично, свободните демократи отново са представени в парламента, а десните популисти стават трета политическа сила в страната. Тези избори разбъркаха енергично политическата колода в Германия.

Най-голямата изненада на вечерта поднесе неизвестният избирател. Той отново наказа социолозите. Експертите, които измерват политическите нагласи, даваха на Ангела Меркел близо 40 процента от гласовете, но се получи най-слабият резултат за консерваторите от 1949 година насам. На този фон първата реакция на канцлерката след обявяването на данните от екзиптола прозвуча дори малко арогантно – тя заяви, че „без нас не може да бъде съставено правителство. "

Социалдемократите – в опозиция

Консерваторите губят гласове в две посоки: от тях преливат гласове най-вече към свободните демократи и към десните популисти. В същото време ХДС/ХСС не успяват да мобилизират нови млади избиратели.

Огромен принос за слабия резултат на консерваторите има катастрофалният резултат на ХСС в Бавария, който губи повече от 10 процента от гласовете, които партията успя да вземе на изборите преди 4 години. А тежкото поражение за социалдемократите отне на канцлерката Ангела Меркел една от възможностите за коалиционно управление – ГСДП обяви, че няма да участва отново в широка коалиция.

Тройна коалиция

Чисто аритметически остава възможна само тройната коалиция между ХДС/ХСС, СвДП и Зелените. На федерално ниво такова управление ще бъде премиера. Още отсега е ясно, че преговорите за съставяне на такова правителство ще бъдат много трудни. Свободните демократи и Зелените от доста време насам не мелят брашно заедно. Може би трябва да се проучи опитът на тройната коалиция в същите цветове, която от юни управлява в провинция Шлезвиг-Холщайн.

За първи път от над 60 години в Бундестага ще бъдат представени 6 партии. Двете големи сред тях – консерваторите и социалдемократите – губят драматично места, докато останалите четири могат да се чувстват победители, защото всички те увеличават резултата си. И най-много – „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която с над 13 процента от гласовете става дори трета политическа сила в Бундестага. С двуцифрен резултат в парламента – след 4-годишно отсъствие – се връщат и свободните демократи. Левицата взема около 9 процента от гласовете и постига поставената цел, а Зелените дори я надхвърлят – вземат малко повече, отколкото очакваха. Но подкрепата и при трите по-малки партии е значително по-слаба отколкото при „Алтернатива за Германия“.

Недоволство от широката коалиция

Досегашните управляващи загубиха сумарно почти 14 процента от гласовете си. При избирателна активност от около 75 процента – с 4 на сто повече от тази на изборите през 2013 – това означава много сериозно предупреждение от страна на избирателите. Времената, когато двете големи партии в центъра направляваха еднолично политическите съдбини на страната, са минало. Големите коалиции съдействат за укрепването на политическата периферия. Успехът на „Алтернатива за Германия“ го потвърждава. Ако през 1987 г. ХДС/ХСС и ГСДП са имали общо 81 процента от гласовете, то на тези избори през 2017 делът им е спаднал на 54 процента.

Шамарът, който избирателите зашлевиха на управляващата коалиция, показва, че въпреки добре функциониращата икономика и ниската безработица хората са недоволни от състоянието на останалите сфери, в т. ч. бежанската и пенсионната политика.

Предизвикателството АзГ

След като влезе в почти всички провинциални парламенти, сега „Алтернатива за Германия“ ще бъде представена също и във федералния парламент. В източните германски провинции тази партия дори се радва на цели 22 процента подкрепа и е втора политическа сила там. А сред мъжете-избиратели в Източна Германия АзГ дори е номер едно. На федерално ниво тази партия се качва от нула директно на третото място. Шейсет процента от нейните избиратели признават, че са дали гласа си за десните популисти в знак на протест срещу другите партии. Твърдите избиратели на „Алтернатива за Германия“ са незначително малцинство. А техният водещ кандидат Александър Гауланд вече обяви, че целта им е да бутнат правителството на Ангела Меркел.

Сн.: CC BY 2.0, wikimedia.org