Всички живи същества се подчиняват на биоритмите. В зависимост от тях се променя и нашето здравословно състояние, интелектуалните ни възможности и настроението. А конкретна причина за това са промените в концентрацията на хормоните в кръвта.
От тази гледна точка зимата и лятото са относително стабилни периоди, но през пролетта и есента организмът е в преход - той се пренастройва. През пролетта се ускорява обмяната не веществата, клетките растат активно, а това разстройва дейността на някои органи. Затова се изострят и някои здравословни проблеми - особено гастрити и язви.
През пролетните месеци храносмилателната система започва да работи по-активно, но се отделят по-малко защитни ферменти. Ако човек е изложен на по-голям стрес през този период, рискът за здравето нараства.
Медицината не приема "на сляпо" това обяснение на пролетния дискомфорт. Според специалистите, изострянето на различни състояния през пролетта се дължи са няколко основни причини:
Недостиг на енергия - През зимата натрупаните от организма "запаси" се изчерпват, а възстановяването им все още не е достатъчно активно. Затова проявите на отпадналост и понижаване на имунитета са често срещани.
Обездвижване - По правило през зимните месеци човек се движи по-малко, а прекарва повече време на закрито. Резултатът от всичко това е поява на апатия, отпадналост, болки в мускулите и ставите.
Слънчева радиация - Тя са засилва през пролетта, а заедно с нея нараства и емоционалната възбудимост.
Резки промени в атмосферното налягане - Те предизвикват главоболие, общо влошаване на здравословното състояние, понижаване или повишаване (в зависимост от особеностите на организма) на кръвното налягане.
Променливост на времето - Резките промени във времето - значителните температурни амплитуди, подлагат тялото на допълнителен стрес.
Недостиг на витамини - Недостатъчното количество витамини и минерали предизвиква сънливост, понижаване на работоспособността, лесна умора, особено в края на работния ден.
Според психиатрите, сезонните депресии зачестяват на възраст 20-30 години, като при жените те са 2-3 пъти по-често срещани отколкото при мъжете.
От тази гледна точка зимата и лятото са относително стабилни периоди, но през пролетта и есента организмът е в преход - той се пренастройва. През пролетта се ускорява обмяната не веществата, клетките растат активно, а това разстройва дейността на някои органи. Затова се изострят и някои здравословни проблеми - особено гастрити и язви.
През пролетните месеци храносмилателната система започва да работи по-активно, но се отделят по-малко защитни ферменти. Ако човек е изложен на по-голям стрес през този период, рискът за здравето нараства.
Медицината не приема "на сляпо" това обяснение на пролетния дискомфорт. Според специалистите, изострянето на различни състояния през пролетта се дължи са няколко основни причини:
Недостиг на енергия - През зимата натрупаните от организма "запаси" се изчерпват, а възстановяването им все още не е достатъчно активно. Затова проявите на отпадналост и понижаване на имунитета са често срещани.
Обездвижване - По правило през зимните месеци човек се движи по-малко, а прекарва повече време на закрито. Резултатът от всичко това е поява на апатия, отпадналост, болки в мускулите и ставите.
Слънчева радиация - Тя са засилва през пролетта, а заедно с нея нараства и емоционалната възбудимост.
Резки промени в атмосферното налягане - Те предизвикват главоболие, общо влошаване на здравословното състояние, понижаване или повишаване (в зависимост от особеностите на организма) на кръвното налягане.
Променливост на времето - Резките промени във времето - значителните температурни амплитуди, подлагат тялото на допълнителен стрес.
Недостиг на витамини - Недостатъчното количество витамини и минерали предизвиква сънливост, понижаване на работоспособността, лесна умора, особено в края на работния ден.
Според психиатрите, сезонните депресии зачестяват на възраст 20-30 години, като при жените те са 2-3 пъти по-често срещани отколкото при мъжете.
Източник: lifestyle.bg
