При голям интерес на 1 септември 2017 г. в Музея „Бригенс“ в старинния норвежки град Берген бе открита изложбата „Легенди в злато. Тракийски съкровища от България“, организирана от Министерството на културата на Република България, Националния исторически музей и Градския музей Берген. Експозицията бе открита от норвежкия министър на търговията и промишлеността Моника Мейланд и от заместник-министъра на културата на България Амелия Гешева.

Изложбата представя за първи път пред норвежка публика богатото културно наследство на древните обитатели на българските земи. Тя е финансирана по Двустранния фонд за сътрудничество по Програми БГ08 и БГ11, логично продължение на успешното партньорство между Република България и Кралство Норвегия в областта на опазването на културно-историческото наследство, установено от няколко години.

Наред с най-прочутите тракийски съкровища (Панагюрското, Боровското, Летнишкото и др.), превърнали се в емблеми на тракийското изкуство, в изложбата са включени и движими културни ценности, които за първи път се показват извън България. Това са богатите погребални дарове от владетелския гроб в Далакова могила при с. Тополчане, Сливенско, апликации за колесница от с. Свирачи, Ивайловградско, бронзова глава на император Пупиен от Нове (Свищов), съкровището от м. Корея, Свищов, златни апликации от гарнитура за конска амуниция от с. Ивански, Шуменско, червенофигурни рисувани вази от Аполония Понтика (дн. Созопол), от тракийската гробница при с. Калояново, Сливенско и др.

В експозицията участват 12 български музея – НИМ, РАМ Пловдив, РИМ Враца, РИМ Сливен, РИМ Русе, РИМ Пазарджик, РИМ Шумен, РИМ Ловеч, РИМ Плевен, Исторически музей „Искра“ Казанлък, АМ Созопол, ИМ Свищов.

Чрез новата концепция, създадена от научен екип от НИМ, определен от МК, и иновативните експозиционни решения, приложени в музейното пространство на Градския музей в Берген, изложбата цели да провокира по атрактивен начин интереса на зрителите в съвременното, наситено с информация общество, да популяризира България не само като туристическа дестинация, но и да задълбочи представата и разбирането за нейното минало и настояще.

Изложбата „Легенди в злато. Тракийски съкровища от България“ е композирана като приказно приключение – исторически разказ за траките, в което са вплетени научни дирения, разчупени с достъпни повествования.

Темата определя и подбора на експонатите, които предават не „всекидневния живот“, а върховите достижения на един народ, чиято култура е оставила своите следи в духовността на Югоизточна Европа и на античния свят.Тогава, когато Европа, по думите на Херодот, се е състояла само от Елада, Тракия и Македония, Балканите се оформят като огромна контактна зона, в която се срещат и взаимодействат носителите на различни култури. Съприкосновението между писаните и неписаните ценности-добродетели отличава човека на източно-европейската древност.

За да се избегне подробният линеен наратив, подчинен на стриктното следване на хронологическата последователност, за сметка на неговата концептуална насоченост, подбраните експонати са обособени в проблемни кръгове, които са заложени в смисъла на заглавието. Създаденият интерпретативен контекст на експозицията, подкрепен от богат илюстративен материал, реконструкции и текстове, надхвърля изкуствоведския или археологическия прочит на включените ценности. По такъв начин изложбата предлага неконвенционален поглед към механизмите на интерактивността, която е в основата на културния обмен на образи и идеи, на въздействието и пречупването им през призмата на различната среда, в която те функционират. Търсеното внушение е, че историята на древността не се прави от два или три големи центъра, тя е мозайка от различни багри.

Хронологическите рамки на изложбата обхващат периода от средата на ІІ хил. пр. Хр. до ІV в. сл. Хр. Уводната част е посветена на ранните владетели на Микенска Тракия. От Омировия епос (VІІІ в. пр. Хр.) насетне Тракия на легендите е персонифицирана в образите на царе, царе-жреци и предсказатели, на певци-поети и посветители-учители, каквито са Орфей, Музей, Тамирис, Линос, Евмолп, Залмоксис, Терей, Финей, Ликург, Диомед, Резос.

Следващият тематичен кръг обхваща исторически засвидетелстваните владетели на най-големите тракийски царства (от които с най-ясно проследима династическа линия е това на одрисите). Античните писмени извори, епиграфските и нумизматичните паметници, както и археологическите комплекси, очертават техните функции. Те са едновременно политически владетели и военачалници, но и жреци, които изпълняват основния космо- и антропогоничен обред на Смъртта и Новото раждане.

Фигуралните сцени върху изделията на тракийската торевтика предават ценностните изпитания, през които царят-жрец трябва да премине (най-често кодирани като лов на глиган/лъв), извършваните от него свещенодействия или получаването на знаците (инсигниите) на властта от Великата богиня-майка. В този раздел на експозицията, обобщеният образ на аристократа-конник, воин и жрец, както и социалните и доктриналните му функции, условно се представят чрез реконструкция, включваща елементи от въоръжение (шлем, броня, наколенници, мечове), инсигнии (златен нагръдник, апликации за броня, торкви, пръстени и др.) и обредни съдове. Сценичната възстановка на внушителната архитектура на откритата в могилата Голяма Косматка гробница – светилище, в която е експонирана витрината с богатите погребални дарове, създава възможност за разгръщане и обогатяване на експозиционния разказ с паралелите между митологичния модел Орфей и реалната историческа личност Севт ІІІ.

В третия модул, посветен на елинската колонизация, се разкрива начинът, по който литературната историческа памет на елините въвежда, обработва и трансформира тракийската реалност чрез митове, легенди и образи. Чрез златни, сребърни и керамични съдове се акцентира на северната, „хиперборейска“ иконография на тракийската вяра и обредност.

В централната зона на експозиционното пространство се представят обредните сервизи на тракийските царе и аристократи, които са част от т.н. „заровени съкровища“. Този модул не само се обединява всички теми, разгърнати по периферията, но и акцентира върху най-атрактивните паметници на тракийската торевтика – Панагюрското, Боровското и Рогозенското съкровища.

Богатите погребални дарове от Маломирово-Златиница потвърждават описаната от античните автори и засвидетелствана на терен пищна погребална церемония, с която се изпращали знатните траки. Темата за погребалните обреди, представена и в останалите модули на изложбата като илюстрация на различни аспекти от тракийската култура, представлява естествен завършек на експозиционния разказ до времето, когато земите на древна Тракия стават част от Римската империя.

Последният тематичен кръг обхваща тракийската култура през римската епоха. Чрез мраморни, бронзови и сребърни портрети, парадно въоръжение и инсигнии е представен образа на императора и императорския култ, който предава новата позиция на владетеля в тракийските земи. Наред с официалната градска култура, специално внимание е отделено на местните традиции, изразени чрез богатите погребални дарове, бронзовите и сребърни апликации на тракийски колесници и мраморни оброчни плочи.

Експозиционният разказ естествено завършва с фигурата на Тракийския конник - главния бог на траките през римската епоха, който обединява функциите на старите тракийски богове в новото време на културен и религиозен синкретизъм.

Издаденият каталог съдържа тематични статии и текстове към разделите и археологическите комплекси, придружени с богат илюстративен материал (снимки, карти, реконструкции), подробни описания на експонатите (със снимки) и справочен апарат.

Куратори на изложбата са д-р Елка Пенкова и д-р Любава Георгиева от НИМ.