Нарушения на апетита при деца

Апетит (от латински апетит - желание, стремеж) - емоционално оцветеното желание на човека за определена храна. Субективно това усещане е близко до усещането за глад, но се различава от него по наличието на характерно чувство за удоволствие.

В основата и на апетита, и на глада е нуждата от храна.

Гладът зависи от хранителните запаси на тялото. Появява се, когато човек известно време не приема храна. Усещането за глад е неприятно. Отнася се за всяка храна. Налице е от раждането.

Aпетитът се обуславя от условно-рефлекторни фактори. Присъства, независимо от глада, дори когато човек е сит.  Има положителна емоционална окраска, отразява приятни емоционални усещания, свързани с храната. Отнася се за конкретна храна. Формира се въз основа на многократно задоволяване на хранителните нужди, като при това се изпитва удоволствие.

Апетитът се възпитава, изработва, формира - това трябва да се помни и от кулинарни специалисти, и от възпитатели,  и най-вече от родители.

Това пише д-р Мариана Москова, специалист по детска ендокринология и болести на обмяната, в социалната мрежа за здраве CredoWeb.

Системната липса на положителни емоции по време на хранене е причина за нарушаване на формирането на апетита.

Децата с нарушения на апетита според различни проучвания са от 8 до 50% от всички деца и това не зависи от пола, възрастта и доходите на семейството.

Причините за нарушен апетит са соматични и психогенни.

Соматични причини:

• Остри и хронични заболявания на храносмилателната система;

• Остри и хронични инфекциозни заболявания;

• Дихателни заболявания, придружени от респираторна недостатъчност;

• Болести на сърдечносъдовата система, придружени от нарушено кръвообращение;

• Ендокринни разстройства;

• Нивото на апетит се влияе и от приема на лекарства, както в посока на намаляване (антибиотици, цитотоксични лекарства), така и в посока увеличаване (кортикостероиди, анаболни хормони, хормони на щитовидната жлеза).

Тъй като апетитът е положително оцветена емоционална реакция към приема на определена храна, основните причини за неговите разстройства са най-вече психологически.

Най-честата психогенна причина за нарушаването на апетита при децата е реакцията на протест спрямо насилието.

Като правило децата имат добър апетит, докато са на кърма или на хуманизирано мляко. Началото на нарушения апетит при децата се полага в първата година от живота с въвеждането на допълнителни храни

Децата често отхвърлят нови храни, които нямат подобен на майчиното мляко вкус. В този случай майката често прибягва до насилствено хранене. Естествено, това предизвиква съпротива. Повтарянето на тази ситуация бързо създава отвращение към храната.

• Предлагане на прекалено много храна, която детето не може да яде;

• Изискването за прекомерна чистота;

• Често се наблюдава лош апетит при децата в икономически обезпечени семейства, където родителите издигат храната в култ и се опитват да нахранят детето на всяка цена;

• Конфликти на детето с майката; конфликти между родителите, проявени на трапезата;

• Лошо приготвена храна;

• Небрежно и невнимателно отношение към детето; наказания;

• Повтаряща се ситуация (болница, чужда къща);

• Нарушаване на диетата (мляко, сладкиши между храненията), което води до постоянно чувство за ситост;

• Промяна в обичайния режим на деня;

• Преживян стрес;

• Умора;

• Въвеждане на нови храни - децата често са консервативни в избора си на храни;

• Понякога едно дете не се храни добре у дома, но например при роднини или в детска градина яде нормално;

• Това е така, защото детето чувства, че неговото хранене предизвиква всеобща тревога и безпокойство, изпитва удоволствие да види такова внимание към себе си и в допълнение - чрез това може да постигне нещо желано;

• Това много образно е описано в книгата на Р. Илигуърт „Здравото дете. Някои проблеми през първите години от живота и лечението им „(1997): “В безброй домове се води ежедневна битка. От едната страна са: уговорки, убеждаване, ласкателство, измама, подмазване, изисквания, порицаване, обиди, заяждания, заплахи, подкупи, наказание, демонстрация на вкусна храна, преструвки, имитация на плач, клоунада, пеене на песни, разказване на приказки, показване на книжки с картинки, включване на радиото, биене на барабани, баба му дори танцува… – само и само детето да поеме лъжицата с храна, с надеждата, че то ще я погълне, а няма да я изплюе - всичко това се повтаря многократно всеки ден. От друга страна, малкият тиранин твърдо държи отбраната и отказва да се предаде или се предава, но само при изпълнение на поставени от него условия”.

Основните методи за премахване на нарушенията на апетита при деца са:

• Лечение на основното заболяване;

• Немедикаментозни методи: фитотерапия, хомеопатия, рефлексотерапия;

• Витамини и микроелементи съобразно предполагаемата хиповитаминоза;

• Допълнителна лечебно хранене;

• Психотерапия. Упоритата анорексия невроза изисква консултация с психиатър.

Тези видове лечения се предписват след консултация със специалист – педиатър, детски гастроентеролог, детски ендокринолог.

Тук са изброени най-честите психогенни причини за нарушение на апетита и са дадени практически съвети за родители.

Причина номер 1: Остро заболяване на детето

Не насилвайте детето да яде. Принудителното хранене през този период може да доведе до храносмилателни разстройства. В процеса на оздравяване апетитът ще се възстанови. Предложете на детето лека храна.

Причина номер 2: Страхът от нови видове храна

Детето е консервативно по отношение на  храната, предпочита продуктите, които са му известни, отказва категорично всякакви нововъведения. Често се среща през първите години от живота при деца, които са несигурни, тревожни и силно привързани към майката. В резултат на това храненето му е много оскъдно и еднообразно.

Не пришпорвайте детето. Но след известно време отново предложете новата храна, така че детето да свикне с вида и миризмата й. В крайна сметка любопитството ще надделее и детето ще се осмели да я опита.

Причина номер 3: Хранене без определен режим

На масата детето почти не яде. Но между храненията винаги хапва леки закуски. Често това се случва със съдействието на майката, водена от желанието да нахрани детето по какъвто и да е начин.

Премахнете похапванията, които осигуряват на детето достатъчно количество калории и намаляват нуждата от храна, особено ако приема храни с висок гликемичен индекс (включително подсладени напитки, сладкиши, плодове, хлебни изделия).

Не давайте твърде много напитки. Излишният прием на течности заема голяма част от полезния обем на стомаха на малкото дете и създава фалшиво чувство за ситост.

Формирането на положителен хранителен рефлекс се улеснява от фиксирането на времето и мястото на приемане на храна. В някои случаи се използва метода на 1-2 на „гладни дни“, през които на детето не се предлага храна, ако то само не поиска, а ако поиска, му се предлага да изчака фиксираните часове на хранене.

Само след 7-8 дни хранене под определен режим и без междинни похапвания апетитът на детето ще се подобри значително.

Причина номер 4: Твърде много емоции

Загубата на апетит съвпада с някое важно събитие – тръгване на детска градина или училище, преместване, семейна драма или – обратно - голяма радост.

Когато детето е нервно, всички желания са подтиснати - детето не иска да спи, да се разхожда, да играе и особено да яде. На първо място е необходимо да разберете кое събитие е довело до липсата на апетит. Говорете с детето и разберете какво го тревожи. Не го принуждавайте да яде на всяка цена - при липса на апетит насилственото хранене може да предизвика рефлекс за повръщане и ако този стрес се повтаря, може да доведе до развитие на синдрома на хабитуалното повръщане.

Причина номер 5: Ниско ниво на разход на енергия

Детето се движи малко и на практика не излиза на открито. В свободното си време предпочита да чете книги, да гледа телевизия или да играе спокойни игри.

Количеството храна е правопропорционално на количеството изразходвана енергия. Колкото повече енергия изразходва детето, толкова повече ще яде. Ето защо, за да се увеличат енергийните разходи, е необходимо да се промени начинът на живот и начинът на почивка. Независимо от възрастта детето трябва да прекарва най-малко 3 часа дневно на открито.

Причина номер 6: Индивидуални особености на метаболизма

Детето се развива нормално и наддава добре на тегло. Храни се с удоволствие, но много малко, според възрастните. Бързо се насища, никога не иска допълнително и рядко иска да яде между основните хранения.

Не се опитвайте по всякакъв начин да „натъпчете“ детето с повече храна. Основният показател за благосъстоянието в тази ситуация е доброто физическо развитие на детето и липсата на признаци на хиповитаминоза.

Анализирайте апетита си, апетита на съпруга и роднините си. Като правило, в ранна възраст детето наследява начина на физическото развитие и апетита на родителите си.

Драги родители,

• Вземайте детето с вас, когато отивате в магазина за хранителни стоки.
• Избирайте  заедно продуктите, като обяснявате техните предимства.
• Нека детето да измисля собствени рецепти за ястия от закупените продукти.
• Бъдете пример за детето си в създаването на добри хранителни навици.
• Предлагайте новите храни в началото на храненето, когато детето е много гладно.
• Избягвайте да правите забележки  или да използвате насилие, за да накарате детето да яде.
• Изключете телевизора, не се занимавайте с телефона и по възможност не отговаряйте на обаждания, докато се храните.
• Обръщайте внимание един на друг, когато сте на масата. Говорете за приятни неща.
• Слушайте детето си.
• Опитайте се да направите времето за хранене приятно и нестресиращо.
• Храната, приготвена със собствени ръце, винаги е по-вкусна. Позволете на детето да участва в процеса на готвене.

Дете, което помага в кухнята, се старае,  харесва повече продукти, получава самочувствие, запознава се с математиката, научава нови думи, усъвършенства фината моторика, учи се на отговорност, усвоява принципите на здравословното хранене.

Проявете творчество!

Съвременната детски съдове за хранене са добри помощници в битката за апетит. На детето му е много по-интересно да се храни от чиния, на дъното на която е нарисувано тигърче, което започва да се „усмихва”, или пък слънце, което престава да „плаче“ само ако чинията  се изпразни. Така детето, в допълнение към засищането, има още една важна цел: „да утеши слънцето“ или „да развесели тигъра“.

Цветовете, които повишават апетита, са ярки: оранжеви, червени, жълти.

Трябва да се обръща внимание на естетическото оформление на храната. Тя трябва да е не само вкусна, но и красива. За децата е много по-интересно да ядат „гъбки“, „муцунки“ и „зверчета“, вместо обикновени сандвичи и макарони.

Още интересни статии четете на адрес: www.credoweb.bg