Не трябва да се забравя, че цената на електричеството ще расте, дори и да се удължи живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”. 

Една от причините за отлив на инвеститори е, че при производство, няма друга алтернатива освен Електричество.

Едно домакинство преминавайки на природен газ ще може да спести минимум 600-800лв. за един отплителен период. Няма да има носене на дърва и въглища и най-неприятната част от зимния период  - пепелта по улиците. 

Как общината може да стимулира газификацията? 

Илия Илиев роден през 1986г. в град Хасково, Средното си образование завършва в ПГДС "Цар Иван Асен II" със специалност Строителство и Архитектура. Дипломиран политолог в Нов Български Университет специалност "Межднародни отношения"  В момента завършва второ висше в Минно-Геоложки Университет "Св Иван Рилски" София професионално направление транспорт и съхранение на нефт и газ. Работил е в 43-то Народно събрание като експерт/анализи на енергийни политики.

Като газифицира детски градини и други общински обекти, за да се изгради мрежа и покрай тях ще може да се привържат много битови абонати.

Защо е нужно масово газифициране?
Анализ на Илия Илиев

През зимния период на годината в България винаги се усеща напрежение сред хората, произтичащо от дисбаланса ниски доходи (заплата, пенсия, помощи) - високи разходи за текуща издръжка. Огромна част от домакинствата нямат алтернатива за отопление освен електричеството. Това довежда до недоволство от високите сметки за ел. енергия през зимата. В енергийната стратегия има заложени приоритети за газифициране на домакинствата, но за да се промени числото на газифицираните домакинства в България от 3% спрямо 50% за Европейски съюз, трябва да се изведат на преден план изпълнението на политиките за газифициране, обвързано със социално-икономическото развитие по регионите в страната.

В политическите програми също има заложени приоритети за дългосрочни политики и икономически просперитет.

Основните цели са дефинирани през 2011г. в Националната енергийна стратегия до 2030г.

Тази стратегия определя кратксрочни, средносрочни и дългосрочни национални цели част от общоевропейските цели и имат правнообвързващи преспективи за развитие в газовия сектор у нас.

По отношение на вътрешния пазар на природен газ и развитието на битовата газификация в страната е необходимо:

1. До 2020г. минимум 30% от домакинствата в страната да имат достъп до газоразпределителната мрежа.

2. Разработване на целеполагащ документ, отговарящ на изискванията на отрасловата стратегия и да се определи средногодишен темп на нарастване. Този документ следва да се приложи към разработването на нова Енергийна стратегия с хоризонт до 2050г.

3. Трябва да се даде избор на домакинства, дали да използват котелно гориво, въглища и дърва, от които се увеличават фините прахови частици или природен газ, който ги намаля, защото е екологичен и има 100% изгаряне.

4. Увеличение на пазарния дял! Колкото повече се бави газифицирането, толкова повече губят българските домакинства, а държавата като автор на политики, трябва да следи и регулира баланса между търсене и предлагане на пазара.

5. Тези, които се пръсъединят към мрежата да се облекчат, чрез заплащането на по-ниски данъци, а тези, които искат да се включат, а нямат възможност да се обвържат с пенсионните фондове.

Газифицирането е нужно на обществото и е от социално-обществен интерес. Потребителите на природен газ не се интересуват от къде се доставя, а това да им бъде икономически изгодно. Природният газ е най-атрактивната алтернатива за бита и е въпрос на време да настъпи промяна!

Природният газ няма да направи българите богати, но със сигурност ще намали разходите. Притесненията от надписани сметки в общите части на жилищни сгради ще изчезнат, защото колкото изхарчи толкова ще се плаща.

За изчисляване на точната консумацията на природен газ в едно жилище, трябва да се изчисли върховата консумация, тъй като не съществува теоретичен модел, който да определя точната консумация на синьо гориво и може да се пресметне в киловатчас.

Един кВтч електроенергия за битови нужди е 0.18лв., докато 1 кВтч енергия, получена от природен газ, струва 0.08лв., разликата е 0.10лв. Това показва, че синьото гориво е евтин и необходим заместител.

В страните от Европейския съюз, битовата газ е решение за над 6 млн. поляци. В Холандия природния газ е навлязъл почти 100% до домакинствата и предприятията. В Италия 75%, а в Чехия 90% от домакинствата са газифицирани.

Една увеличаваща се тенденция в използването на природен газ е при автомобилния транспорт, която спомага за намаляне на парниковите газове.

Разглеждайки по-детайлно страните от Балканския полуостров и географското им разположение, България има шанс да концентрира големи инвестиции и да заеме лидерска позиция на Балканите.

Към настоящия момент към другата ни съседка Гърция, няма особено голям инвеститорски интерес за правене на бизнес.

А стоящата извън Европейски съюз Сърбия остава на заден план, поради елементарната липса на свободното движение на стоки и хора.

Конкурент на България за инвеститорски интерес на Балканите е единствено Румъния. Като имаме предвид географското разположение на България и създаването на Газовия хъб Балкан, нещата ще се променят в наша полза, защото транзитните държави днес, каквато е България имат по-успешна роля на енергийния пазар, макар този процес е бавен, той е с дългосрочен план на развитие, защото достъпа до природния газ е свързан с фиксирани тръбопроводни мрежи.

Дефинирайки приоритетите по Европейското енергийно законодателство, битовата газификация безспорно се отличава.

Съседната на България, Турция се превърна в една от най-бързо развиващите се пазари на енергия в света. Турция внася 99% от природния газ, който консумира, а 37,8% от произведената електроенергия е от природен газ. Турция консумира близо 48 млрд.куб.м., само в Истанбул има над 2 млн. битови абонати, а в другите градове стотици хиляди.

Производството на електроенергия с паро - газови турбини има и своите предимства:

• Намаляване на вредните емисии;

• Висока ефективност на производството на ел.енергия;

• Възможност за комбинирано производство.

Показателите на Световната банката за благоприятна бизнес среда на страните от Балканския полуостров поставят Румъния на 36-то място, България на 39-то, Сърбия на 47-мо, Гърция на 61-во и въпреки икономическия подем и непосредствената близост до световните газови резерви, Турция остава на 69-та позиция.

Тези показатели биват следени от инвеститори в световен мащаб. Съчетано с една силна държавна политика за газифициране на битовите и стопанските потребители, Бълария ще се изкачи от сегашната си позиция и неминуемо ще доведе до инвеститорски интерес. Наложително е държавата като регулатор да създаде условия за благоприятна бизнес среда, за спокоен икономически живот на пазарните субекти, защото свободната конкуренция дисциплинира и е двигател на прогреса.

Ако трябва да се обобщи пазара на природен газ в България, като

ключов фактор за реализиране на поставените цели в Националната енергийна стратегия е административния капацитет.

Нужно е да се развие цялостна политика за дългосрочно кадрово осигуряване на сектора. Като се гарантира, че експертните и ръководните длъжности ще се заемат единствено от квалифицирани кадри произлезли от профилирани университети. Тенденцията на честите промени в нормативната уредба, съпътствана с бюрократични спънки е тревожна, защото води до липса на кординация между нацинална и общинска политика.

Общественият интерес от газифициране, засяга потребностите на българските граждани. Социалнте помощи, които се дават за въглища и дърва са съпътствани от корупционни практики, а с природния газ няма как да се спекулира.

Не бива да се забравя, че

газификацията не може да се развива без активното участие на държавата.

Ако газифицирането на бизнеса се задвижи с бързи темпове, ще се открият нови работни места, което ще доведе до навлизане на чуждестранни инвеститори и откриване на нови призводства в газифицираните райони.

В Европейски съюз има постоянни промени на енергийните пазари. Една масова газификация за бита и индустрията ще доведе до увеличаване на конкурентноспособността на българските стоки на Европейските пазари и ще увеличи сътрудничеството между ЕС и България. Не трябва да се забравя, че цената на електричеството ще расте, дори и да се удължи живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”.