Експериментален консервационен проект, изоставен и почти забравен в продължение на близо 2 десетилетия, доведе до удивителни резултати.
Проектът, в чиито рамки компания производител на сок изхвърлила 1000 камиона портокалови кори в поле в Коста Рика в средата на 90-те години, превърнал запустялата месност в тучна гора.
Интересен обрат, особено като се има предвид, че проектът трябвало да бъде прекратен на втората година. Въпреки преждевременния край, разпръснатите на площ от 3 хектара обелки, увеличили биомасата с 176%.
“Това е единственият известен ни до момента случай на поглъщане на въглерод от атмосферата, без инвестирането на никакви средства ”, обяснява екологът Тимъти Треуер от Принстънския университет.
“От този развой на ситуацията печелят всички, не само компанията и местния парк”, добавя той.
Планът се родил през 1997, когато изследователите от Принстънският университет Даниел Джансен и Уини Холуоч се свързали с компанията Del Oro – производител на портокалов сок, с уникално предложение.
Компанията се съгласила да дари част от земята си на национален парк Guanacaste, в замяна получавала правото да изхвърли ненужните портокалови обелки безплатно върху неизползвана част от парка.
Така 12 000 тона портокалови обелки, пренесени до мястото с 1 000 камиона, били разтоварени върху на практика безжизнената почва.
Богатите на хранителни вещества биологични отпадъци оказали почти мигновен ефект върху плодородието на земята.
В рамките на едва 6 месеца, обелките се превърнали в плътна черна глинеста почва.
Въпреки обещаващото начало, консервационния проект бил изоставен, защото конкурентен производител на сок завел дело срещу Del Oro, обвинявайки ги, че са осквернили националния парк.
Върховният съд в Коста Рика уважил иска им и амбициозният проект бил прекратен. Теренът потънал в забвение през следващите 15 години.
През 2013, Треуер решил да посети мястото, докато бил по работа в Коста Рика.
Най-големият му проблем бил да открие някогашното сметище – предизвикателство, което наложило две посещения в района, защото запустелият терен бил неразпознаваем.
“6-футовият знак в ярко жълто, маркиращ мястото, бе така обрасъл с растителност, че го открихме едва миналата година, след няколко десетки посещения”, казва Треуер.
Сравнявайки района с близкия контролен терен, нетретиран с портокалови обелки, екипът на Треуер установил, че експерименталният им компост е довел до образуването на по-богата почва, повече дървесна биомаса и по-богато разнообразие на дървесни видове – включително смокиново дърво, толкова голямо, че за обгръщането му били нужни цели трима души.
Как точно портокаловите кори са успели да регенерират района толкова ефективно в рамките на едва 16 години, учените все още не са напълно сигурни.
Те обаче подозират, че се касае за вид синергия между подтиснатото развитие на инвазивните тревни видове и възстановяването на силно изтощената почва.
Макар точният механизъм да си остава мистерия, учените се надяват, че удивителният успех на изоставеното сметище за портокалови обелки ще вдъхнови и други подобни консервационни проекти.
Особено като се има предвид двойният ефект – от една страна възстановяване растителността в запустелите райони, а от друга поглъщането на по-голямо количество въглерод от атмосферата. Подобни малки терени с възстановена растителност биха могли в крайна сметка да спасят планетата.
Откритието не би следвало да се възприма като разрешение земеделските компании да започнат да изхвърлят отпадните си продукти върху защитени територии, но то дава добра отправна точка за бъдещи експерименти, които трябва да потвърдят положителния ефект върху околната среда.
Източник: sciencealert.com
