Колекция от близо 150 писма на Алън Тюринг е открита в стар шкаф на Университета в Манчестър.
Кореспонденцията, появяваща се на бял свят след поне 30 години, не съдържа почти никакви дейтали за бурния личен живот на Тюринг. Тя обаче ни дава интригуващ погледа върху възгледите на учения за Америка.
В отговор на покана да участва като говорител на конференция в САЩ през 1953, Тюринг отговаря, че би предпочел да не го прави: “Пътуването няма да ми хареса, а Америка ме отвращава.”
Писмото, изпратено до Доналд Маккей, физик от King’s College, Лонодн, не дава по-нататъшни обяснения защо Тюринг има подобни възгледи за Америка. Възгледите му не са споделени в нито едно от останалите 147 писма.
Кореспонденцията, датираща от началото на 1949 до смъртта на учения през 1954, е открита случайно от преподавател в университета в Манчестър, който разчиствал стар шкаф. Тюринг бил заместник директор на компютърната лаборатория на учебното заведение през 1948 след героичното разбиване на шифрите на Германските военно-въздушни сили в Блечли Парк.
И до днес Тюринг се смята за баща на съвременните компютри, дешифрирал нацистките кодове Енигма по време на Втората световна война. И макар късните години от живота му да са белязани от неморални прояви, и да умира вследствие на отравяне с цианид, Кралицата го помилва посмъртно през 2013 год. Филмът “Игра на кодове” от 2014 разказва за живота на великия учен.
Професор Джим Майлс от факултета по компютърни науки обяснява, че е бил удивен да открие документите. Първата ми мисъл бе: “Не може да е това, което си мисля, но един бърз поглед върху страниците ми даде да разбера, че наистина се касае за писма на Алън Тюринг. Изненадан съм, че подобно нещо е останало скрито толкова дълго време. Никой от работещите в университета дори не е подозирал, че кореспонденцията съществува. Мистерия е и защо писмата са били съхранени ”
Колекцията е фокусирана основно върху научните изследвания на Тюринг, включително опитите му в областта на изкуствения интелект, компютърните и математически науки, както и покани за изнасяне на лекции в най-престижните американски университети.
Кореспонденцията съдържа и писмо от Британската централа за правителствени комуникации, за която Тюринг работил по време на войната, и която през 1952 поискала от математика да и изпрати своя снимка за официалния архив на Блечли Парк, създаден от американския криптограф Уилям Фрийдман. В отговора си до директора на централата Ерик Джоунс, Тюринг заявява, че би изпратил снимка за “галерията на американските мошеници.”
Колекцията съдържа и написана на ръка чернова на радиопрограма на BBC, посветена на изкуствения интелект, озаглавена “Могат ли да мислят машините ?” Документите са сортирани, каталогизирани и съхранени от архивиста на Университета в Манчестър Джеймс Питърс и са достъпни онлайн.
Писмата не съдържат почти нищо за личния живот на учения, липсва кореспонденция от членове на семейството му.
“Кореспонденцията потвърждава, това което вече знаем за работата на Тюринг в Манчестърския университет, тя обаче добавя допълнително измерение към разбирането ни за самия човек и неговите изследвания”, казва Питърс.
