20 години след представяне на “Монолози на вагината”, авторката на пиесата и основателка на глобалното движение V-Day, споделя мислите си относно насилието над жени и момичета:

Първият път, в който представих “Монолози на вагината”, бях убедена, че някой ще ме застреля. Трудно е да се повярва, но по онова време, преди 20 години, никой не употребяваше думата “вагина”. Нито в училище, нито по телевизията. Нито дори в кабинета на гинеколога. Когато майките къпеха дъщерите си, наричаха вагините им с умалителни имена или просто “там долу”. Когато се изправих на сцената на малкия театър в Манхатън, за да представя монолозите, след като бях интервюирала над 200 жени, имах усещането, че прекрачвам невидима бариера, че разчупвам дълбоко вкоренено табу.

Не ме застреляха. В края на всяка постановка, множество жени искаха да говорят с мен. Отначало си мислех, че искат да споделят истории за страст и сексуално удовлетворение – фокусът на голяма част от пиесата. Те обаче чакаха на опашка, за да ми разкажат как и кога са били изнасилени, бити, тормозени. Бях шокирана, че веднъж след като табуто бе разчупено, изплуваха толкова много спомени за гняв и печал.

Това бе нещо неочаквано. Много жени възприеха шоуто като възможност да нарушат мълчанието си относно собствените си тела и живот.

Първи спомен. Град Оклахома. Малък склад. На втората нощ мълвата за представлението вече се бе разпространила, имаше твърде много хора и недостатъчно места. Някои идваха с градински столове. Участието ми преминава под светлината на обикновена крушка. В средата на монолога, в тълпата настъпва смут. Млада жена е припаднала. Прекратих пиесата. Публиката се погрижи за жената, осигуриха и свеж въздух и и дадоха вода. Тя се изправи и заяви, че пиесата я е окуражила да признае за пръв път: “Бях изнасилена от втория си баща”. Публиката я прегърна, докато тя плачеше. После, по нейна молба, шоуто продължи.

Втори спомен. Исламабад, Пакистан. “Монолози на вагината” са забранени. Присъствах на ъндърграунд представление, в което смели пакистански актьори представяха пиесата тайно. Имаше жени, пристигнали чак от Афганистан. На мъжете не им бе разрешено да присъстват в публиката, те стояха по-назад, зад бяла завеса. По време на шоуто, жените плачеха и се смееха толкова силно, че забрадките им изпадаха.

Трети спомен. Мостар, Босна. Представлението бе по повод възстановяването на Стари Мост, разрушен по време на войната. Публиката се състои от хървати и босненци, които доскоро са се избивали, цари атмосфера на напрежение и несигурност. Жени четат монолог за изнасилване на жена в Босна. Публиката плаче и крещи. Актьорите спират. Хората се утешават един друг, държат се за ръце и плачат. Хървати държат босненци и обратното. Пиесата продължава.

Четвърти спомен. Лансинг, Мичиган. Лиза Браун, държавен служител е упреквана, заради употребата на думата “вагина” по време на протест срещу законопроект за ограничаване на абортите. “Забранено ви е да използвате тази дума”, казва тя. Два дни по-късно, летя до Лансинг, за да се присъединя към Лиза Браун и 10 други високопоставени държавни служители жени на стъпалата на Конгреса в извънредно представелние на Монолози на вагината. Присъстват близо 5000 жени, които настояват, че частите на женското тяло трябва да бъдат назовавани с истинските им имена от демократичните институции. Табуто е разчупено. Вече имаме право да говорим и да бъдем забелязани.

Малко след старта на пиесата, със съдействието на други феминистки, основах движението V-Day, което застава зад всички жени, независимо от цвета на кожата и сексуалната им ориентация, борещи се за равенство по целия свят. Оттогава, чрез представяне на пиесата “Монолози на вагината”, активистите на V-Day са събрали над 100 милиона долара, с които са финансирани центрове за подкрепа и убежища за жени, преживели насилие.

Сега, 20 години по-късно, не искам нищо повече от това да мога да заявя, че радикалните антирасистки феминистки са спечелили битката. Но патриархалното общество, наред с бялото превъзходство са упорит вирус, подобен на херпес. Той живее в латентна форма в политическото тяло и се активира от токсичните хищнически условия. С открит расист и хищник женомразец начело на САЩ, сме на прага на бунт. Наша задача, докато не бъде открито противодействие, е да създадем устойчиви условия укрепващи имунитета ни. За тази цел, за “Монолози на вагината” и за всички други прояви на радикална фиминистка съпротива, трябва да се говори открито. Не трябва да позволяваме да бъдем заглушени.

Опитаха се да ни попречат дори да назовем имената, на някои от най-ценните части на женското тяло. Ето какво научих. Ако за нещо не се говори, то остава скрито, все едно не съществува. Сега повече от всякога е време да разкажем историите, да изречем думите – без значение какви са – “вагина”, “вторият ми баща ме изнасили” или “президентът е хищник и расист”. Когато нарушите мълчанието, осъзнавате колко много други хора са чакали разрешение да направят същото. Няма да позволим отново да ни заглушат.