С акустичен ефект като в звукозаписно студио, само че на открито, са части от уникалния комплекс „Глухите камъни“ край любимешкото село Малко градище.
Екип от БАН, който от 2 години работи по проекта “Траки“ и изследва акустичните ефекти от човешки глас в най-популярните гробници у нас, направи проучването и в мистичния комплекс до в. Света Марина. За целта на експеримента е поканен басът от Женевската опера Хари Драганов.
Идеята на археолога, който от години проучва комплекса в Източните Родопи доц. Георги Нехризов, е най-после да бъде разплетена енигмата защо „Глухите камъни“ са наречени именно така. Според него с проучването тази мистика се разкрива. И има определени зони, особено в северната част, които са с много впечатляващ акустичен ефект. Хари Драганов, който е пял на много оперни сцени - на открито и закрито, записвал е в професионални студия, коментира, че докато е пял на определени сегменти в комплекса, се е чувствал като в звукозаписно студи от най-висок ранг“, разказа за Haskovo.net доц. д-р Нехризов. Засега данните, записани с ултра чувствителната техника, се обработват. Ясно е вече, че на места при скалите няма никакво ехо. Това са зони в северната част на комплекса. Те са формирани след земетресение, при което част от скалите са пропаднали. При това някои от тях са затворили прохода на север. Не можем да кажем точно в кое време е било природното бедствие, но със сигурност земетресението е станало след изсичането на тракийските ниши в камъка, защо има паднали скали с ниши, посочи д-р Нехризов. Нишите допълнително играят роля за поглъщането на звука, защото не позволяват резонирането му. Именно тези места с тишината си и липсата на вибрации са с условията на природно звукозаписно студио.
Не е изключено именно заради акустичните си характеристики, местността да е избрана от древните за свещенодействия там. Точно на тези места обаче не са намерени никакви следи от човешка дейност, посочи Георги Нехризов. Центърът на култовата дейност е бил на най-високото място, където се намират останките от раннохристиянска църква. Според археолозите най-вероятно там е функционирало тракийско светилище, върху руините на което по-късно е изградена църквата. Неговият екип, който работи на обекта от април месец тази година, вече приключи разкопките. През септември на място идва и екип, воден от археолога Дойчин Грозданов, който ще продължи локалното проучване на най-високата площадка, където са намерени останки от трикорабна църква, построена върху светилището през V-VІ в.
Вече се обсъжда и идеята местната власт на Любимец да организира там записи на песни, посветени на Орфей, които да бъдат издадени на диск.
Резултатите от проведеното на „Глухите камъни“ акустично изследване с човешки глас от тази година и на механичните звуци през 2016 година, ще бъдат обобщени и добавени към изводите от другите изследвани обекти по проекта.
В началото на годината подобни замервания, отново с помощта на Хари Драганов, бяха направени и в Мезешката гробница край Свиленград. А по-рано и в некрополите в Долината на Тракийските царе. Учените търсят доказателства дали те не са били използване не само като гробници, а преди това и като храмове.
Красимира Славова
