В първата вечер на Второто издание на Рокфестивала в Хасково през тази година на сцената с двама музиканти от Хасково се качва студиен баскитарист на легендарните Блек Сабат. През 1990 година Лий Фокнър участва в три от записите в дебютния албум на барабаниста на групата Бил Уорд Ward One: Along the Way. В него има широк спектър от гост-музиканти, включително и бившия член на Блек Сабат Ози Озбърн.
На 31 август като втора група на сцената ще свирят BGB-Лий Фокнър, Любомир Банев и Владимир Ризов. Името на групата е по идея на Лий и идва от ISO кодове на държавите, от които са музикантите BG и GB /Bulgaria, United Kingdom /. Тримата музиканти са заедно от 3 години, подготвят и първия си албум с авторски парчета. Търсят си органист и вокалист. Докато си намерят титулярен певец обаче тази роля изпълняват Лий и Любо. Шотландецът пее песните на английски, а хасковлията-тези с българските текстове. Някои от тях са по стихове на Дебелянов и Яворов.
Лий Фокнър живее със съпругата си от 10 години в България, в харманлийкото село Свирково. Очарован е от страната ни и от колегите си музиканти. BGB се готвят усилено за рок феста в Хасково и напоследък по-често се събират за репетиции.
Откриваме Лий Фокнър след поредната подготовка за хасковския рок фест.
- Лий, как мина репетицията?
- Имаме много работа, подготвяме се за рок фестивала в Хасково.
- Харесва ли Ви в България, отдавна сте тук?
- Да, много обичам България, защото е спокойно, животът е някак си на по-бавни обороти. В Англия времето много бързо тече. Със съпругата ми сме тук от 2007 година. Бяхме се върнали за малко в Англия, но от 2012-а отново сме в България. В Бирмингам, откъдето съм, това е вторият по големина град във Великобритания, животът е тежък, забързан. Освен това, в България и въздухът е по-чист, в Англия има много автомобили. Тук определено ми е по-добре.
- Как се почувствахте, когато за първи път стигнахте в с. Свирково, как ви посрещнаха новите ви български съседи?
- Оооо, пиян, ама буквално. Всички ме черпеха с ракия за добре дошъл, разбрах, че е традиция и не смеех да откажа. И така две седмици. Много салата, много ракия!
- В коя друга държава бихте заживял, ако трябва да замените България?
- Пътувал съм много в Европа и по света. Много красиви и уютни държави има, но България с никоя друга не бих заменил. Тук се чувствам най-добре. Обожавам вашата велика история, интересувал съм се много за миналото ви, Велико Търново ми е най-любимият град. Дано не звучи пресилено, но ако се наложи, бих нарамил и оръжие, за да защитавам България.
- Поздравления, че говорите толкова добре български, трудно ли вие ?
- Много от думите все още не ги разбирам, но се опитвам да ги изговарям. Моят български е горе-долу окей.
- В Англия с кои групи сте свирил?
- Сомкинг роуди в Бирнингам. В Америка, в LA, съм участвал в много концерти. Свирил съм в най-големия клуб там "Уиски-а-гоу-гоу"
- Как станахте част и от историята на Блек Сабат?
- Покрай първия самостоятелен албум на Бил Уорд. Засякохме се на едно участие, чул ме как свиря и ми се обади. Директно ми предложи да участвам в новия му албум като гост-музикант.
- Сега свирите с български музиканти, Владо и Любо са от Хасково, как се чувствате с тях?
- Българските музиканти са на много високо ниво, но не получават достатъчно възможност за изява, няма достатъчно подкрепа от музикалната индустрия, за да стигнат до световните сцени.
- В този смисъл Хасково рок фест, чието второ издание предстои в края на август, вероятно е добра възможност от една страна за изява на младите пред публиката, а и за контакт между тях и групите от предишните поколения.
- В България трябва да се направят повече инвестиции в местата за концерти, инфраструктурата е важна, за да се чувстват удобно феновете, а тя при вас е слабо развита. Но определено музикантите от групата, с които работя сега, са страхотни. Срещнахме се с Владо и Любо преди три години в един рок бар в Хасково, който вече не съществува. Още в първия момент усетих, че се случва магия. Такова усещане никога не съм имал с други музиканти. Направо си беше съдба. Разбрах впоследствие, че Любо цял живот пък си е мечтаел да свири с англичанин.
- А вие как станахте музикант, кое ви провокира да се занимавате с музика?
- Не си спомням точно за възрастта, но първо започнах като барабанист. Бях на 14-15 години, когато си купих първата акустична китара. По-късно я смених с бас, който купих на старо. Може би избрах баса, защото има само четири струни и на него се свири по-лесно. В интерес на истината не мога да отговоря защо станах музикант. Така ми било писано. Баща ми ме накара да стана инженер и това учих. Занимавах се с метални конструкции. Работил съм при изграждането на стадионите „Арсенал“ и „Лестър сити“.
- Лий, ще Ви задам един по-необичаен въпрос - защо повечето рокаджии сте с дълги коси?
- Аз специално, смятам, че не е нужно да давам пари, за да се подстригвам...но ако трябва да отговоря сериозно - това е отношение, начин на живот.
- Имате възможност сега да поканите феновете да дойдат да ви слушат на Хасково рок фест.
- Продължавайте да слушате рок музика, защото без вас - феновете, ние, музикантите, сме нищо. Когато свириш, ти даваш, но ти се връща енергията от публиката. При мен все още не е изчезнала сценичната треска. В първите песни си мисля дали свиря добре, дали пея вярно, но после зарядът, което идва от хората, ме успокоява и всичко си идва на мястото.
- Все още имате сценична треска след толкова дългогодишен опит на сцената?
Да, и смятам, че когато тя изчезне, просто ще спра да свиря. Но сега съм много щастлив с Владо и Любо, доволен съм от работата ни. Работим и върху албум. Текстовете на български са на Дебелянов и Яворов. Тях ги изпълнява Любо. Текстописец и изпълнител на парчетата ни на английските съм аз.
Интервю на Красимира Славова
Д.Д.
1221
Емигрант
xxx
1221
Jack Bauer
asdasd