Преди два дни пловдивчанката Мария Димитрова публикува във фейсбук снимка на първомайката Илияна Маджева, придружена с благодарност.

„Днес 30 минути стоях на пътя – пише Мария - Никой не спря. Комплексирани мъже надуваха клаксоните ...нямам думи! Иначе тука във ФБ сте големи мъжкари... снимки с плочки и щанги по 200 кг ги вдигате, а в живота за никакъв .....не ставате!!! Спря само една жена, с която много се радвам, че се запознах. Благодаря ти, Илияна Маджева, няма да забравя жеста ти!“

За всички, които познават Илияна, знаят, че тя би постъпила така във всяка ситуация, защото е един от най-отзивчивите хора и винаги е готова да помогне.

Само за ден снимката обиколи пловдивските сайтове. Някои от тях дори не бяха разбрали, че жената на снимката е Илияна, а не тази, която е пострадала.

Самата Мария разказа малко подробности – че всичко това се е случило на пътя между Асеновград и Първомай, близо до село Патриарх Евтимово. Седяла е повече от 30 минути в жегата заедно с майка си и приятелка. Най-дразнещи са били подсвиркващите клаксони на прелитащите коли, управлявани от мъже.

А ето как е видяла нещата и Илияна: Връщахме се с една приятелка от Асеновград…Когато излязохме от поредното село, виждам три жени спрели в крайната дясна лента. В първия момент реших, че са спрели защото са объркали пътя, но подминавайки ги видях на страничното огледало че са сложили знак „Внимание“.  Обърнах колата и се върнах, за да ги по питам дали мога да бъда полезна с нещо. Оказа се че наистина имат проблем, опитах се да го отстраня, но не успях…“

В разказа все пак има и положително мъжко участие – Илияна се обажда на свой познат, който идва и отстранява повреда в скоростната кутия.

Първомайката е приятно изненадана  от публикуваната благодарност и малко притеснена от медийното внимание: Не се чувствам герой, или нещо от този род. Просто един нормален жест, или по- скоро съпричастност и колегиалност като шофьор и колежка. Това съм аз, нито ще се променя, нито ще надигна... Могла съм да помогна, направила съм го. Мога само да пожелая на колежката безаварийно каране. Не напразно е казано: „Човек е човек когато е на път!“

Теодора Кирякова