Ленсоиc Мараниенсес е обширна площ, в която сред вълнисти пясъчни дюни блестят многобройни сини лагуни. Мястото прилича на пустиня и наистина е пустиня през шест месеца от годината. В протежение на километри не се среща никаква растителност по финия бял пясък. Вода също няма, освен през дъждовния сезон, когато пада необичайно за пустините количество валежи.

Поройни неспирни дъждове се изливат всяка година от януари до юни разположения на североизточното крайбрежие на бразилския щат Мараняо национален парк Ленсоиc Мараниенсес. Но под пясъчните дюни има каменно плато и това задържа водата. Дъждовната вода, която се събира между пясъчните дюни, създава невероятния пейзаж с хиляди кристално чисти лагуни. Изглежда сякаш морето е дошло тук за известно време и си отива после. Но всъщност водата се изпарява през сухия сезон.

По тази немалка площ от 1500 кв. км няма пътища, няма и населени места. Река Рио Прегиса свързва парка с Атинс, малко градче в южния край на парка.

Според местния фолклор някога по тези места живеели индианци Кает. Един ден, когато се събудили открили, че  градът им е покрит с пясък.
Хората, които населяват днес Ленсоиc Мараниенсес изкарват прехраната си като рибари през дъждовния сезон. В езерата има риба, която идва от Рио Прегиса и близките реки. През сухия сезон повечето местни хора напускат, за да работят в полето в съседните региони. Тогава идва ред на туристите, но както ще видите във видеото, те изглеждат като мравчици, пъплещи по дюните.