70 години от смъртта на Анатолий Павлович Дроздов се навършват през тази календарна година. Кой е той и какво го свързва с Първомай се оказа въпрос, на който малцина могат да отговорят и то предимно възрастни хора.

За името, освен, че е руско, трудно може да се намери и да се каже нещо. Дори най-голямата библиотека в света – Гугъл – крие много малко информация за този човек. А неговият паметник се намира на централната алея в парка на град Първомай.

Кой е Анатолий Дроздов и с какво е заслужил всяка година да се поднасят цветя пред гроба му е въпрос, наскоро поставен в групата на Първомай във фейсбук.

Някои по-възрастни първомайци знаят за него, че е бил руски войник. За това как е умрял има няколко версии – удавил се, бил е болен от дифтерит, загинал е при изпълнение на секретна задача. Със сигурност се знае, че Анатолий Дроздов умира едва на 22 години, далеч от родината си, 2 години след края на Втората световна война.

В спомените на Златка Чобанова, която през 70-те и 80-те години е била дружинна ръководителка в училище „Кирил и Методий“, съветският воин е останал като герой. Била е натоварена с отговорността да поддържа гроба му. За всеки голям празник там са поднасяни цветя, имало е и почетен караул. Първомай е посрещал и майката на починалият войник. Тя се е срещала с пионерите, разказвала е свои спомени. Гостувала е в дома на учителката Радка Милева, която години наред е пазела албум със снимки.

В казахстански сайт през 2010 година има публикувано писмо, в което се разказва за Анатолий Дроздов:

„...В нашето семейство е воювал още един прадядо, но братовчедов. Казвал се е Дроздов, Анатлий Павлович, роден през 1925 година в Омска област на Черлански район, в село Великоруское. Анатолий Павлович е повикан в редовете на Съветската армия през 1944 година, когато войната е била пред своя край. Затова на него му се наложило да защитава родната земя на чужда територия – Австрия, Унгария и България. След края на войната, младият мъж остава да служи в съветските войски в България. Но не служил дълго. През пролетта на 1947 година, при изпълнение на секретна задача, силно се простудява и умира от белодробно възпаление. Погребан е в България, в град Първомай, в градската градина. По-късно му правят паметник, на който цветята никога не вехнат. За гроба му се грижат българските ученици и техните учители. Ето откъс от писмо, което е получила моята прабаба от пионерите от дружина „Млада гвардия“ от училище „Кирил и Методий“ в Първомай, Народна република България: „...Когато съветските войници бяха тук, нас още не ни е имало на света, но ние знаем за тяхната справедлива борба, за смелостта им. За нас Анатолий Дроздов е един от милионите честни съветски хора с големи и добри сърца, отнасящи се с братска топлина към нас. Затова с благодарност и любов ние си спомняме за него, за човека, който дойде през огъня на войната, защитавайки справедливостта умирайки в страната на розите...“

Аз не разбирам много от живота, но ми се иска да благодаря на тези хора, които честват светлата памет на падналите в борбата за свобода.

Сега имам още една мечта. Когато порасна, непременно ще пътувам до България, за да отида до гроба на моя прадядо Дроздов, Анатолий Павлович. И дори да са минали много години след края на войната, аз искам да му кажа едно голямо благодаря за нашето щастливо детство.

Аз се гордея, че съм се родил на земя, на която живеят хора, които са спасили човечеството от фашисткото робство, на земя, където мога да бягам бос по меката зелена степна трева, където ме обичат и ме ценят.

Нека ние, децата, да искаме да живеем под топлото ласкаво слънце. И съм съгласен с авторите на песента: "Пусть всегда будет солнце, Пусть всегда будет небо, Пусть всегда будет мама, Пусть всегда буду Я!“

Това писмо е много мило, но в него си личи намесата на пропагандата. През 2010 година паметникът отдавна беше забравен от ученици и учители и там цветя полагаха само членове на БСП на 9 май. Възниква въпросът: Каква секретна мисия през 1947 година? Защо по това време в Първомай има съветски войски? И най-важното: каква е заслугата на този млад човек към първомайци, за да бъде така ревниво пазена паметта му през годините? 

Теодора Кирякова