2 години след като 10-годишният Зайън Харви получи чифт донорски ръце в първата по рода си трансплантация в историята, лекарите обявиха как се справя младият им пациент.
Операцията бе описана като успешна, докладът на медиците засяга и рисковете, и предизвикателствата, свързани с революционната интервенция.
Още като бебе, Зайън получил бактериална инфекция, която прераснала в сепсис. Двете му ръце и единият му крак били засегнати, затова се наложило да ги ампутират.
Бъбреците на Зайън също отказали, в резултат на усилията на тялото да се пребори с инфекцията. Две години по-късно той получил бъбрек от майка си.
Успехът на лечението и издържливостта на малкия пациент и семейството му ги направили идеалните кандидати за изпълненото с рискове лечение – двойна трансплантация на ръце.
През 2015, едва 3 месеца след като бил включен в листата на чакащите, хирурзи от Penn Medicine и екип от детската болница във Филаделфия присадили чифт донорски ръце на Зайън в рамките на 11-часова операция, в която участвали 40 специалисти и асистенти.
След първия провалил се опит за трансплантация на ръка през 60-те, на над 100 души бяха присадени една или две ръце от донори с променлив успех.
През 2000 година, хирурзи от Малайзия присадиха ръката на починало бебе на оцелялата му еднояйчна близначка.
Сега Зайън държи рекорда за най-малък пациент с две присадени ръце. Момчето се справя отлично.
Той може да държи здраво бейзболна бухалка, нещо, за което мечтаел от година, а движенията между лявата и дясната му ръка са по-координирани.
Пътят обаче не бил лек и момчето все още не е извън опасност.
Макар резултатите да са положителни, операцията била изключително трудна за Зайън и семейството му.
След края на операцията, били наблюдавани 8 периода на отхвърляне, при които имунната система на момчето разпознавала тъканта като чужда и започвала да се защитава.
Прилагането на лекарства за подтискане на имунната система, помогнало за избягването на по-сериозни последици, но продължителните физиотерапия и психотерапия били тежки.
Детето ще трябва да приема подобни лекарства до края на живота си, за да попречи на тялото си да унищожи новите ръце.
Самият Зайън твърди, че дължи всичко на майка си, защото тя му помагала през най-трудните периоди.
Последните 2 години дали възможност и на изследователите да добият ценни знания.
“Мозъчното развитие през детството е белязано от времеви прозорци, оптимизирани за придобиването на определени умения”, казват изследователите.
Макар технически Зайън да е пропуснал прозореца, възстановяването на моторния контрол, растежа на нервите и усещанията сочи, че неговият мозък, и може би всички млади нервни системи, са далеч по-способни да се адаптират, отколкото сме предполагали.
Няма съмнение, че рекордът на Зайън ще бъде подобрен скоро, защото в областта на присаждането на органи се бележи непрекъснат напредък.
Възстановяването и трансплантацията на крайници са още в ранните си дни. Надеждите са, че някой ден порасналият Зайън ще посочи стара вестинкарска статия и ще каже: “”Помните ли, че аз бях първият ?”
