Няма спор. В териториално отношение джихадисткият проект за халифат на самопровъзгласилата се "Ислямска държава" се провали.
През изминалите месеци терористите от ИД претърпяха редица унищожителни поражения от иракската армия и организираните от Иран шиитски паравоенни части. От решаващо значение за този обрат в борбата срещу терора бяха масивните въздушни удари на водената от САЩ коалиция.
Именно те проправиха пътя за разпадането на халифата, макар и с цената на фатални "колатерални" щети сред цивилното население. Повторното овладяване на двата ключови града - Мосул в Ирак и Рака в Сирия – по всяка вероятност ще маркира физическото унищожение на ислямисткия халифат в арабския Изток.
Но тези успехи не бива да ни заблуждават, че е настъпил и краят на терористичната „Ислямска държава” в Ирак, а и другаде по света. Голяма част от джихадистите вече преминаха в нелегалност и вероятно се готвят за дълга и изтощителна партизанска война срещу държавната власт в Предна Азия. Има и не малко джихадисти, които се завърнаха обратно в Европа - част от тях са вече „излекувани” от увлечението си по войнствения ислям, но има и други, които са като "бомби със закъснител", защото искат да пренесат своята уж свещена война и в западните градове.
Халифатът на ИД е симптом на криза
За псевдохалифата на ИД няма нито религиозно, нито историческо оправдание. Идеолозите около самопровъзгласилия се, а междувременно навярно вече убит, халиф Абу Бакр ал-Багдади имат инфантилни представи за развитието на цивилизацията. Те изградиха демонична система за престъпен терор, която роди цяло ново поколение от примитивни насилници без всякакви морални задръжки.
И въпреки че идеите на ИД още са живи, реалната опасност от тяхното прераждане не се корени в привлекателността на новата салафистка идеология. Истинската опасност се крие в това, че социалните и политически причини за възникването на тази идеология продължават да съществуват и днес.
Както знаем, възходът на ИД е тясно свързан с разпадането на държавността в Ирак и Сирия. Ако не беше сектантската политика на бившия иракски премиер Нури ал Малики, който подложи сунитите на систематични гонения, и ако не бяха неконтролируемите набези на шиитските милиции, проповедниците на терора от ИД навярно нямаше да получат никаква подкрепа от сунитското население.
Защо се роди джихадизмът на ИД?
Яростта на сунитите и отчаянието им от потисническата политика в Ирак, както и бомбеният терор на Асад в Сирия просто ги тласнаха в прегръдките на тази джихадистка секта. Антисунитската политика в Ирак и Сирия беше основният фактор, породил създаването на ИД. Затова онзи, който иска из основи да изтръгне корена на джихадизма, би трябвало да даде реална перспектива за бъдещето на онези милиони сунити между Ирак и Сирия, които се оказаха без дом и родина. Местните и международни политици би трябвало да работят за това иракските сунити да получат реално представителство в политическата система на разрушения Ирак.
А това може да се постигне само ако в днешен Ирак бъде силно ограничено влиянието на съседен Иран. Едновременно с това трябва да се подсилят позициите на централното иракско правителство, за да се предотврати по-нататъшното раздробяване на страната по ливански модел.
Трайна победа над ИД няма да има, ако не се стигне до решаване на основните конфликти и противоречия в Средния изток. Защото би било наивно да се вярва, че ИД може да бъде победена с помощта на добронамерена разяснителна работа и превантивни програми.