Тя е от Хасково, той-от Подмосковието. Пътищата им се пресичат в ГДР. Смутните времена ги разделят, но любовта помежду им ги събира отново. След повече от половин век заедно, днес тя все още е в Хасково, него вече го няма. Пътищата им обаче ще се пресекат отново тази вечер в галерия „Форум“, както преди години със спойката от чувствата им. С изложба, която ще бъде открита на 13-ти юли от 17.30 ч. Ирина Чавдарова отбелязва годишнината от рождението на съпруга си- художникът Валентин Кузминов, който на 8-ми юли трябваше да навърши 79 години.

В галерията неговата съпруга представя платна, както от руския му период, като портрета на майка му Антонина, така и много от картините, нарисувани от Кузминов, след като заживява в Хасково през 1965 година. Някои от платната са от личната й колекция, но повечето от тях могат да станат собственост на ценителите. Сред тях е един от емблематичните пейзажи на художника „Брезова гора“- картина, рисувана по повод 105-ата годишнина от рождението на Есенин, чествана под егидата на ЮНЕСКО.

Валентин Кузминов завършва Московския университет по изкуствата към Министерството на културата. В Хасково е част от от местното дружество на художниците. Наследява таланта да рисува от самоукия си баща, който работил през целия си живот като шофьор, но никога не спрял да рисува. Зрънцето носят и брат му и сестра му, които също се занимават в живота си с професии, различни от тези свързани с изкуството. Има любопитна картина, която е нарисувана от четиримата Кузминови и до днес е в семейния дом в Снегири, разказва Ирина Чавдарова. И допълва, че имат талант да рисуват внуците Александър и Виктор, които също се справят добре с четката и молива.

В картините на съпруга й силно впечатления правят брезите. Рисунъкът им е хем нежен, като самите дървета, но и някак си тъжен, плачещ.

Това е така, защото брезата, брезовата гора имат особено място в живота на съпруга й, обяснява Ирина Чавдарова. Докато е три годишен по време на Втората световна война родния му дом в с.Ивановская е сринат от нацистите, който настъпват към Москва. Семейството му е пленено и позиционирано да върви пред немската войска, като щит. Спасението идва,когато навлизат в брезова горичка. Там малкият Валентин и родителите му изпяват да избягат. Затова и в картините му до последно брезите са от една страна свързани с детския му спомен на ужаса, а в същото време и като символ на спасението, разказва Ирина Чавдарова.

Красимира Славова