Започващият днес в Хамбург форум на световните лидери от групата Г-20 и най-вече предстоящата първа среща на президентите на Русия и САЩ - Владимир Путин и Доналд Тръмп, е централна външнополитическа тема на руските вестници.

В. "Независимая газета" още със заглавието си отбелязва, че от Путин и Тръмп се очакват компромиси. Двамата просто не могат да излязат от срещата си "с празни ръце". Въпреки мощния натиск от вашингтонския политически елит Тръмп е готов, ако не да направи отстъпки, то поне да свали градуса на напрежението по някои направления, отбелязва вестникът.

Цитират се водещи американски експерти, според които Тръмп може да се съгласи на отстъпки по сирийския въпрос и по проблема с блокирането на руската дипломатическа собственост в Ню Йорк и Мериленд. Всяка отстъпка обаче трябва да се основава на принципа на взаимността, отбелязват те.

В навечерието на срещата Белият дом даде да се разбере, че такава компромисна тема може да се окаже Сирия. Според "Независимая газета" руският президент има по-широко пространство за маневри в преговорите, защото действията му не са ограничени от рамките на политическата система. Напълно възможно е именно от него да се очакват крачки към снижаване на напрежението в двустранните отношения и съответно на ситуацията вътре в самите САЩ. Кремъл многократно изказа готовността си да работи с новата администрация, отбелязва руският всекидневник.

Като други възможни области за потенциален пробив цитираните американски експерти сочат въпросите за ядрените оръжия, за противоракетната отбрана и за киберсигурността. Те обаче смятат за безперспективен въпроса за отмяната на американските санкции, въведени заради Украйна и Крим.

"Срещата между президентите сама по себе си няма как да промени сегашния негативен тон и курса на руско-американските отношения, - отбелязва директорът на Института "Кенън" при Международния научен център "Удро Уилсън" във Вашингтон Матю Рожански. - Обаче при щателна организация подобни преговори могат да помогнат за частично ограничение на най-сериозния и опасен дисбаланс (в отношенията) и да изпратят ясен сигнал към правителствата на двете страни за необходимостта от руско-американско въвличане в жизнено важните за всяка страна национални интереси."

В друга статия "Независимая газета" се спира на неимоверно сложната задача, която стои пред германския канцлер Ангела Меркел като домакин на форума на Г-20, в който са налице опасни разделителни линии и противопоставяния. Дори общата снимка на лидерите, която тя ще предложи още в началото на форума, вероятно ще бъде възприета с облекчение в целия свят, защото на нея ще се види, че лидерите на Русия, Китай, САЩ, Франция, Великобритания, Япония, ЕС и други мощни държави все пак могат да застанат един до друг в днешния изпълнен с остри конфликти свят.

Авторът на публикацията отбелязва значителният интерес на германската общественост към статията на президента Владимир Путин във влиятелния германски вестник "Ханделсблат" тези дни, в която той посочва, че споделя очертаните от Меркел приоритети на германското председателство на Г-20, което се оценява като подкрепа за политиката на канцлерката.

Според "Независимая газета" ключът към успеха или неуспеха на съмита на Г-20 е това дали ще бъде възможно съгласуването с делегацията на САЩ компромисни формули по въпросите за климата, свободната търговия и неприемливостта на протекционизма. Меркел не скрива трудностите в тази насока. Цитират се осведомени кръгове, според които представителите на САЩ упорито не дават съгласие в проекта на заключителния документ от форума на Г-20 да се включи компромисен пасаж за климата.

"Независимая газета" се спира на интересна съпоставка на съотношението на силите в рамките на Г-20, публикувана тези дни в германското списание "Шпигел". Там се отбелязва, че сумарният дял на "двадесетте" в световния брутен вътрешен продукт остава неизменен - 73 процента, но вътре в самата група се наблюдават значителни размествания. Потенциалът на САЩ и останалите членове на по-тясната група - Г-7, който в края на миналия век е бил 44 процента, през миналата година се е съкратил до 31 процента. В същото време делът на групата страни БРИКС е нараснал от 18,4 до 31,2 процента, най-вече заради ръста на Индия и Китай. Така тази година той за първи път надвишава дела на "седморката. Оттук "Шпигел" прави извода, че "значението на Запада намалява", а тези промени не могат да не се отразяват и на позициите и на подходите на участниците на "двадесетката" към дневния ред на срещата в Хамбург.
Руският вестник прави заключението, че при тези променящи се реалности в опитите й да съгласува общи позиции в Хамбург Меркел ще трябва да решава класически невъзможната задача за "квадратурата на кръга".

Друг московски вестник - "Известия", посочва, че в Европа с нетърпение очакват резултата от преговорите на високо равнище между Москва и Вашингтон. В Москва обаче смятат, че не трябва целият форум в Хамбург да се свежда до съмита Путин-Тръмп, защото външнополитическите цели и задачи на Русия в рамките на Г-20 са много по-широки, отколкото една президентска среща, макар и до голяма степен историческа. Участието в Г-20 напълно съответства на позицията на Москва за многополярността на съвременния свят, отбелязва "Известия".

Именно Г-20 днес е форумът с много по-голямо значение от тесния формат на Г-7, защото на този "много по-широк и представителен терен" се чуват мнения от различни райони на планетата, а не само от Запада. Сам по себе си форматът Г-20 днес безусловно се оказа по-търсен и дееспособен, отколкото форматът на "седморката", отбелязва и шефът на комисията по международните въпроси при руския Съвет на федерацията Константин Косачов, цитиран от вестника. Според него днес светът е в преходно състояние, в което не е съвсем ясна и изисква уточняване позицията на САЩ при новия президент по твърде много въпроси.

Вестникът цитира и директора на Центъра за военно-политически анализ на Хъдсъновия институт в САЩ Ричард Вайц, според когото Путин и Тръмп едва ли ще могат да стигнат до конкретни решения на преговорите си в Хамбург, но добър знак би била една тяхна съвместна декларация за намерения "да си сътрудничат, например в борбата с тероризма или за забранени за полети зони в Сирия". "Важно е, че двамата лидери искат да издигнат на ново равнище двустранните отношения и никога не са се критикували открито един-друг", отбелязва Вайц пред "Известия".

Вестникът цитира и руския експерт Алексей Макаркин, който смята, че "като човек Тръмп би искал да подобри отношенията с Русия, но като президент е длъжен да се съобразява с твърде разнопосочните интереси на американския елит".

Друг влиятелен руски вестник - "Комерсант", цитира дипломатически източници в Москва и Вашингтон, според които на преговорите между Путин и Тръмп няма съгласуван дневен ред, но се очаква основно внимание двамата да отделят на Сирия и Украйна. "При това през последните години в отношенията между Русия и САЩ се е натрупал толкова дълъг списък от взаимни претенции в редица ключови области, че дори при най-благоприятен сценарий за уреждане на спорните въпроси ще са необходими години." Вестникът предполага, че въпросите на ядреното разоръжаване няма да се обсъждат на такава кратка среща, но спира вниманието си именно на този проблем, защото и тук са се натрупали много взаимни упреци за неспазване на подписаните договори за ограничаване на оръжейната надпревара, особено в сферата на ракетите с малък и среден обсег.

В друга статия в същия вестник се отбелязва, че съмитът на Г-20 в Хамбург ще бъде нещо като световно първенство по геополитика. "Списъкът на финалистите впечатлява - това не е старата "седморка", която в своята елитарна затвореност и глобален снобизъм все повече се откъсва от съдбините на толкова близкия ни многополярен свят - свят, в който икономическите катаклизми се редуват с природни. И това става на фона на растящия разрив между онези, които уверено се развиват, и онези, които или са в стагнация, или съвсем загниват". Именно от тези въпроси, както справедливо смята госпожа Меркел, зависи бъдещето на съвременния свят, отбелязва "Комерсант", съгласявайки се с мнението и усилията на канцлерката.

Главният извод е, че срещите и преговорите в кулоарите на Г-20, т.е. не включените в официалния дневен ред и формално оставащи само неин "страничен продукт", предизвикват неизмеримо по-голям интерес и пораждат повече адреналин, отколкото задължителната програма, пише вестникът. Затова и най-горещите новини се очакват именно от тези импровизирани преговори извън официалната програма, от които въпреки очевидната им краткост и непълноценност, зависи твърде много, заключава "Комерсант"