Две думи шокираха българите преди 20 г. - Валутен Борд. Обичан и недолюбван, той спаси България от фалит, донесе благополучие на едни и срадание за други.

Валутният борд има много рождени дати, но официалната се смята 5 юли 1997 г., когато влиза в сила.

На 15 февруари 1997 г., едва три дни след като е назначено от президента на Република България, служебното правителство на Стефан Софиянски взима решение за въвеждането на валутен борд. Реалното му въвеждане става на 10 юни 1997 г., когато 38-то Обикновено народно събрание гласува Закон за Българската народна банка. Законът е внесен от правителството на Иван Костов.

Идеята за въвеждането на валутен борд в България датира от 1990 г. Тя е издигната от някои икономисти като Ричард Ран, Стив Ханке и Курт Шулер. По това време обаче предложението не среща поддръжници в средите на българския политически елит, както и от страна на Международния валутен борд. Според политическия елит въвеждането на валутен борд не е добро решение, тъй като това би ограничило възможностите за провеждане на национална икономическа политика. 

Основна причина за въвеждането на валутен борд е икономическата криза, която обхваща страната през 1996 г. и в края на годината вече достига критични размери. Кризата се изразява в спада повече от два пъти на валутния резерв и обезценяването на валутния курс. Инвестициите намаляват, забелязва се и отлив на спестяванията от банковата система. В страната фалират общо 14 банки, чиито активи представляват около една четвърт от активите на цялата банкова система. 

На 1 юли 1997 г. се отменя старият и се приема нов Закон за Българската народна банка (ЗБНБ). Чрез промените се изменя вътрешната структура на централната банка, за да може тя да работи като паричен съвет. 

За целта бе създадено управление „Емисионно“, което фактически е паричният съвет у нас. В БНБ бяха обособени още две управления – „Банково“, което отговаря за платежните услуги и системи, и „Банков надзор“, чиято роля е да осъществява надзор и контрол над кредитните институции. 

Тежки преговори 

След близо четири седмици преговори служебното правителство на Софиянски успява да договори с представителите на Международния валутен фонд програма за стабилизация на страната. Основен преговарящ от страна на МВФ е Ан Макгърк.

Отличителните черти на програмата са: бюджет без финансиране от централната банка, промени във финансовия и банковия сектор за възстановяване на доверието, структурни реформи, поземлена реформа, либерализация на цените и търговията. 

Като резултат от преговорите още преди изборите се очакваше да получим около 180 млн. долара - 150 млн. долара за внос на зърно и останалите за платежния баланс. Преди това обаче трябваше да изпълним редица условия. Останалите около 470 млн. долара от програмата бяха разпределени на равни части в тримесечията до края на март 1998 г. 

Принципи на валутния борд 

Валутният борд има три основни принципа, които са свързани помежду си. 

Първият е, че фиксира курса на националната валута към голяма световна (резервна) валута или кошница от валути. В случая с българския лев – през 1997 г. той бива привързан към германската марка при ниво от 1 000 лв. за 1 марка. След деноминацията на лева от 5 юли 1999 г., осъществена заради високата инфлация в страната, обменният курс се фиксира на ниво от 1 лв. за 1 германска марка, а с въвеждането на еврото през 1999 г. резервната валута, към която е прикачен левът, става еврото. Курсът и до днес е фиксиран при 1,95583 лв. за едно евро. 

Вторият принцип на валутния борд е пълната конвертируемост на паричната база, съставена от наличните пари в обращение (банкнотите и монетите) и резервите на банките при централната банка. 

Третият принцип е, че режимът осигурява 100% покритие на паричната база с резервна валута. Това, погледнато от друга страна, означава, че валутният борд може да създава (емитира) национални пари (левове), само когато купува резервна валута (евро). 

Смята се, че това е една от причините валутният борд да отнема паричния суверенитет на страната, т.е. централната банка да не може да провежда парична политика по своя преценка, например, чрез определяне на основния лихвен процент и промяна на валутния курс. Това е така, тъй като в условията на борд паричното предлагане зависи вече единствено от промените във валутните резерви. Освен това централната банка в лицето на БНБ не може да кредитира държавата. Допуска се кредитирането на търговски банки при ограничени условия, определени с Наредба № 6 на БНБ за кредитиране на банки в левове срещу обезпечение, при опасност от остра ликвидна криза в системата.

Ето и какви са последиците за макроикономическите показатели на България от въвеждането на валутния борд: 

Инфлацията става от средногодишно ниво от 210% през периода 1990 – 1997 година на 5,7% през 1998 – 2002 година. 

Ръстът на БВП за същите периоди е -4,6% до + 4,1% 

Ръстът на инвестициите е -8,8% до 20% 

Бюджетният дефицит е -6,3% до -0,1% 

Съотношението между държавен дълг и БВП става от 168% на 75%.