Стефан Станев, убиецът на Виола е лекуван адекватно по време на тримесечния си престой в клиниката в Курило, но след напускането си е излязъл от контрол.
При постъпването си в психиатричната клиника в Курило Стефан Станев е имал психотичен епизод, отключен от злоупотреба с наркотични вещества. Имал е симптоми, които са променили качествено съзнанието му за онзи период. Това посочи директорката на клиниката д-р Цветеслава Гълъбова по повод миналото лечение на Станев, който уби по изключително жесток начин приятелката си Виола. 

Тя уточни, че той е лекуван съвсем адекватно по време на тримесечния си престой, но след излизането му от институцията вече няма контрол над лечението му и злоупотребите са продължили. По думите й той е трябвало да се лекува поне още година и половина в амбулаторни условия и повече никога да не се докосва до наркотици – марихуана също, предаде bTV.

По повод притесненията, че той е можел да навреди на дъщеря си по време на срещите с нея, предвидени по закон, Гълъбова уточни, че психиатрите нямат право по закон да дават информация за състоянието на пациентите си на бивши съпрузи. Но дали едно лице е обществено опасно се преценява от съда, не от лекарите. 

„Не смятам че трябва да се оказа натиск върху психиатрите и нямаме право да нарушаваме закона. Има други институции, които следва да се заемат със защитата на детето”, добави тя. 

Д-р Гълъбова очерта множество проблеми при лечението на наркоманиите у нас. Липсва например концепция как те да бъдат лекувани и контролирани.

„Най-лесно е да бъдат набутани в клиники. Когато тези хора направят психическо разстройство от употребата, биват настанявани в клиниките не се пита има ли клиниката програми за лечение на зависимости. Има и друга голяма група други методи за лечение – работа със семейството например”, добави тя. 

Психиатричните клиники не са специализирани за лечение на зависимости, категорична е тя. Има нужда да се изградят центрове за лечение на такъв тип проблеми и има нужда да се върне принудата при лекуване на тези хора. 

Големият проблем не е, че психично болните вървят по улицата сред нас, а защо са в този вид. 

Мястото им е сред нас – както е на глухите, слепите и т.н., но защо са така необгрижени след като излязат от болниците е въпросът, добави д-р Гълъбова.