Лек спад в паралелния износ на медикаменти сочат данните на Изпълнителната агенция по лекарствата, цитирани от clinica.bg. 644 са били търговските марки на лекарствата, които са станали обект на легален паралелен износ у нас през миналата година. За тази броят им е 520. Намаление има и при уведомленията за износ, които търговците на едро са подали - през 2016 г. те са били 566, а до момента броят им е 244. Намаление има и при заявените количества, които биха могли да се изнесат. За миналата година заявените количества стигат до 244 678 570 опаковки, а през тази година те са намалели няколко пъти до 56 967 522.

Данните обаче не отразяват реалния реекспорт, а намеренията на търговците, които биха могли и да са завишени. Освен това те се отнасят само за официалния износ на вече внесени у нас медикаменти, но не и за нелегалния, който също формира немалък пазар. Тъй като цените на доста лекарства преди облагане с ДДС у нас са по-евтини, отколкото в ЕС, търговците на едро изнасят на Запад количества, внесени у нас и регистрирани с цени за България. Въпреки че това води до липси на животоподдържащи лекарства у нас, процесът не може да бъде спрян, тъй като противоречи на директивите за свободно движение на стоки.

У нас няма обаче и никакъв контрол - ИАЛ може само да регистрира износ, но не и да го ограничава при, например, незадоволени потребности у нас. От началото на годината обаче започнаха засилени проверки за нелегален износ и се смята, че те са причината за намалението на реекспорта, пише в. "Сега".

Най-голям е реекспортът на 80 лекарства, показват още данните на ИАЛ. На първо място за 2016 г. е бил заявеният износ на продукта Seretide diskus за астма и белодробни проблеми - 7.1 млн. опаковки, срещу 1.8 млн. за първите близо шест месеца на тази. На второ място се нареждат капките за очи Tobradex - 5.1 млн. опаковки за 2016 г., срещу 1.4 млн. за тази. На трето място по намерения за износ за 2016 г. е бил Cavinton за нарушения за мозъчното кръвообращение с 4.5 млн. и 1.2 млн. опаковки досега.