Паметникът на Бузлуджа е национално и световно архитектурно и художествено богатство и историческа ценност.

Това смята архитект Дора Иванова, учредител на фондация "Проект Бузлуджа", чиято цел е опазване на монумента, преустройство и превръщането му във функциониращ паметник на културата. 

Тя има и готов проект "Бузлуджа – паметта на времето”. Той  е част от дипломната й работа, с която през 2014 г. завършва с отличен образованието си по архитектура в Техническия университет в Берлин.

През 2015 г. арх. Иванова доведе професор Йорг Хаспел - един от най-големите европейски специалисти по паметници от социализма и президент на Международната организация за опазване на паметниците на културата ИКОМОС за Германия, за да настоява за спасяване на паметника.

"Спящ великан, който може да привлече хиляди туристи от цяла Европа" - така  проф. Йорг Хаспел определя монумента Бузлуджа и предлага България да внесе предложение за вписването му в световното културно наследство на ЮНЕСКО. 
Той одобрява и проекта на арх. Дора Иванова, който може да бъде използван.

Миналата седмица спорът за собствеността на паметника и предявените претенции на БСП за спасяване на паметника отново предизвикаха остра полемика. В крайна сметка БСП се съгласи държавата да й предостави монумента на връх “Бузлуджа“ за срок от десет години.
 

Историята на паметника
На 29 януари 1959 година е взето решение да бъде построен паметник на връх Бузлуджа. Проектът на мемориала е дело на арх. Георги Стоилов. Началото на строителните дейности е поставено на 23 януари 1974 година, когато над 15 000 куб. м скална маса са изкопани, за да бъдат хванати основите на монументалната конструкция. По този начин височината на върха намалява - от 1441 метра той става 1432. 

Паметникът е изграден с парите на държавата и много доброволен труд, няма официални данни колко е струвало това на българския народ, но според някои източници става дума за над 80 милиона тогавашни лева.

Тържественото откриване е на 23 август 1981 година. Хиляди хора от цяла България се стичат да видят чудото на родната архитектура. През следващите няколко години сградата бива посетена от общо над 2 милиона души.
След 10 ноември 1989 г. идва краят на щастливите дни за огромния паметник. Функционирал в продължение на само 8 години, той потъва в забвение и бива оставен на произвола на съдбата. 

През 2011 г., с решение на МС и по искане на БСП паметникът е предложен за безвъзмездно ползване на социалистическата партия, но паметникът продължава да се руши.

През 2015 г. арх. Дора Иванова приема каузата да спаси монумента от безславната гибел.

- Как решихте да учредите фондация „Проект Бузлуджа“? 

- Учредих фондация „Проект Бузлуджа“ преди почти две години с ясната цел – опазване на паметника Бузлуджа. Чрез фондацията се води официалната кореспонденция относно паметника и се организират изложби, кръгли маси и дискусии за неговото бъдеще. Учредяването на фондацията беше естествена стъпка в развитието на каузата.

- Какво предвижда проектът на фондацията? 

- Проектът предвижда превръщането на сградата във форум за история и изкуство. Сърцето на сградата е неговата зала, в която могат да се провеждат събития като дискусии, часове по история, презентации, концерти. Концепцията включва и музейна част с историческа насоченост.

В проекта „Бузлуджа – паметта на времето“ става въпрос за представяне на цялата българска история. Разбира се, може да се конкретизира и само върху историята на социализма или дори само върху историята на самата сграда и нейния исторически контекст. 

- След години на забвение у нас в момента се разгаря спор за паметника на Бузлуджа. От БСП поискаха да получат безвъзмездно монумента, за да го спасят. Оказва се, че това няма как да се случи, според обяснението на регионалния министър. Има и други желаещи да го вземат, включително и община Казанлък.  Какво е Вашето мнение по спора?

- Щастлива съм, че темата стои на дневен ред. Радвам се, че дискусиите преминаха от библиотеките, галериите и университетите, където досега ги провеждахме, в държавните и партийните структури. Според мен тази ситуация е плод на чуждестранния интерес към паметника и на всички българи, които помогнаха Бузлуджа да бъде забелязана.

- Кой е най-добрият вариант за „Бузлуджа“, според Вас? 

- Най-добрият вариант е възможно най-бързо да бъде решен въпросът със собствеността, защото неясната ситуация в последните години не позволяваше развитие по темата. 

На второ място трябва да се изясни структурата, която ще стопанисва паметника и ръководи опазването му. След това трябва час по-скоро да се консервира сградата като се възстанови покрива и железобетонът, и се обезопаси. 

В такъв вид сградата може да бъде експлоатирана и да посреща туристи, с които да се самофинансира. Едва след това трябва да се търси консенсус относно бъдещето й. Този диалог може да трае години и няма нищо лошо в това, но важното е разрухата да бъде спряна и сградата да бъде отворена за посетители. 

Смятам, че Бузлуджа е национално и световно архитектурно и художествено богатство и историческа ценност и най-логично би било държавата да се погрижи за нейното опазване.

Ако държавата няма възможност или не желае да се заеме със задачата, то трябва да се намери най-успешната формула – било то отдаване на концесия или обявяване на търг, в който да се включат частни инвеститори, неправителствени и партийни организации. 

- Вашата фондация има ли идея да участва при евентуален търг за монумента или да си сътрудничи с новия му притежател, който и да бъде той?

- Данъчната оценка на паметника е около 110 000 лв. Предполагам че при търг цената му ще бъде вдигната до милиони. Фондация „Проект Бузлуджа“ няма финансовата възможност да се включи в такова наддаване. Сътрудничество е възможно, ако намеренията и концепцията за опазване на паметника съвпадат с тези на фондацията. 

- Колко средства ще са нужни за възстановяване на „Бузлуджа“ според Вашето професионално мнение?

- Отговор на този въпрос няма преди да се направи конструктивно обследване на сградата. Не се знае в какво състояние е стоманата в бетонната конструкция, както и каква е якостта на бетона към днешна дата. След лабораторни проби ще може да се говори за необходимата сума. 

- Става въпрос за няколко милиона, но няма експерт, който да уточни цифрата преди необходимите измервания. 2.5 млн. лв., които често се споменават в медийното пространство, са сумата, необходима паметникът да се консервира във вида, в който проектът „Бузлуджа – паметта на времето“ предвижда.

В тази сума не са включени дейностите за конструктивно укрепване на сградата, а те могат да се окажат основно перо в бюджета на проекта.

БСП вече обяви, че ще използва широкомащабна дарителска кампания за ремонта на монумента на Бузлуджа.