Математикът Джон фон Нойман заявява категорично, че функцията на човешката нервна система е "prima facie digital", правейки паралел между компонентите на изчислителните машини и компонентите на човешкия мозък. През 1958 година издава книгата си The Computer and the Brain и има предвид компютрите на своето време. През последните 2000 години човечеството се мъчи да опише интелигентността и да я постигне по различни начини.

Мозъкът не е компютър, пише психологът Робърт Ъпщайн в есето си, части от което ви предлагаме 

"Празният мозък"
Робърт Ъпщайн, водещ изследовател от Американски институт за поведенчески изследвания и технологии.

Колкото и усърдно да опитват, когнитивните психолози никога няма да намерят копие на Петата симфония на Бетовен в мозъка. Или копия на думи, картини, граматически правила или други. Човешкият мозък не е наистина празен, разбира се. Но той не съдържа повечето от нещата, които хората си мислят, че са там - дори и неща като "спомените".

Лошото ни разбиране на мозъка има дълбоки исторически корени, но изобретяването на компютрите през 40-те години на миналия век го обърка още повече. Вече повече от половин век психолози, лингвисти, невролози и други експерти по човешкото поведение твърдят, че човешкият мозък работи като компютър.

За да видите колко е безумна тази идея, помислете за мозъка на бебетата. Благодарение на еволюцията, човешките новородени, като новородените на всички други видове бозайници, влизат в света, готови да взаимодействат ефективно с него. Зрението на бебето е размазано, но то обръща специално внимание на лицата и бързо може да разпознае майчиното му. Предпочита звука на гласовете пред други звуци и може да различава един основен речев звук от друг. 

Здравото новородено също има повече от дузина рефлекси - готови реакции към определени стимули, които са важни за оцеляването му. То извръща главата си в посока на нещо, което докосва бузата му и след това смуче каквото влезе в устата му. То задържа дъха си, когато е потопено във вода. То хваща нещата, поставени в ръцете му толкова силно, че може да издържи собствената си тежест. Може би най-важното е, че новородените имат мощни учебни механизми, които им позволяват да се променят бързо, за да могат да взаимодействат все по-ефективно с техния свят, дори ако този свят е различен от този, пред който са изправени техните далечни предци.

Усещанията, рефлексите и учебните механизми - от това започваме и то е много, ако се замислите. Ако ни липсваше някоя от тези способности при раждането, вероятно щяхме да имаме проблеми да оцелеем.

Ето с какво не се раждаме: информация, данни, правила, софтуер, знания, представяния, алгоритми, програми, модели, памети, образи, процесори, подпрограми, енкодери, декодери, символи или буфери. Това са неща, които позволяват на дигиталните устройства и компютрите да се държат донякъде интелигентно. Но ние не само не сме родени с такива неща, но и ние не ги развиваме - никога.

Компютрите наистина съхраняват и извличат кодирана символна информация. Те наистина обработват. Те наистина имат физическа памет. Те наистина се ръководят във всичко, което правят, без изключение, от алгоритми. Хората, от друга страна, не го правят - никога не са го правили и никога няма да го правят. Като се има предвид тази реалност, защо толкова много учени говорят за нашия умствен живот, сякаш сме компютри?

Макар хората да се появяват на света с вече установени сетива, рефлекси и механизми за учене, те не притежават информацията, правилата, алгоритмите и другите ключови елементи, придаващи интелект на компютрите. Компютрите съхраняват точни копия на данни, дори когато са изключени. Нашите мозъци, междувременно са склонни са създават фалшива информация и фалшиви спомени. Те поддържат интелекта ни само докато сме живи. 

Идеята, че паметта се съхранява в отделни неврони, е абсурдна. За да разберем напълно как мозъкът поддържа човешкия интелект, трябва да научим повече за състоянието на всичките 86 милиарда неврони и техните 100 трилиона взаимовръзки, за различната им степен на свързаност, като и за състоянието на над 1000 протеина съществуващи във всяка точка на свързване. Това би отнело ... следващите хиляда години.

Не трябва да се притесняваме, че човешкият ум ще предизвика амок в киберпространството. И никога няма да постигнем безсмъртие чрез даунлоуд

Тъй като в мозъка не съществуват "банки на паметта" и тъй като всичко, което е необходимо за да функционираме в света, е мозъкът да се променя по един организиран начин в резултат на нашия опит, няма двама души, които се променят по един и същ начин от същия опит. Ако двама присъстват на един и същ концерт, промените, които се появяват в мозъците им, когато слушат Пета симфония на Бетовен, със сигурност ще бъдат напълно различни. Тези промени, каквито и да са те, са изградени върху уникалната нервна структура, която вече съществува, а всяка структура се е развила от уникален опит.

Ето защо, както свидетелства сър Фредерик Бартлет в книгата си "Помнене" (1932), двама души няма да повтарят една история, която са чували по същия начин, и с течение на времето техните интерпретации на историята ще се разминават все повече и повече. Никакво "копие" на историята не е направено. По-скоро всеки човек, след като изслуша историята, се променя до известна степен - достатъчно, за да може по-късно (в някои случаи дни, месеци или дори години, след като Бартлет първоначано им прочел историята) да си я  спомни до известна степен, макар и не много добре.

Това е вдъхновяващо, защото означава, че всеки от нас е наистина уникален не само по генетичен код, но и с начина, по който нашите мозъци се променят с течение на времето. Това също така е депресиращо за изследователите, защото прави задачата им безкрайна. Всяка промяна вследствие преживян опит би могла да включва хиляда неврони, милион неврони или дори целия мозък, като моделът на промяна е различен във всеки мозък.

Една прогноза, направена от футуриста Курцвейл, физика Стивън Хокинг и невролога Рандал Коен, е, че тъй като човешкото съзнание е като компютърен софтуер, скоро ще бъде възможно да се свалят човешките умове на компютър, От което ние ще станем изключително мощни интелектуално и, съвсем възможно, безсмъртни. Тази концепция е залегнала в сюжета на антиутопичния филм "Превъзходство" (2014), в който Джони Деп е в ролята на учен, чийто ум е изтеглен в Интернет - с катастрофални резултати за човечеството.

В същото време се дават огромни суми за изследване на мозъка, основаващо се в някои случаи на дефектни идеи и обещания, които не могат да бъдат спазени. Най-очевидният случай на сбъркана невронаука е документиран неотдавна в доклад в Scientific American. Касае се за проекта за човешкия мозък за 1,3 милиарда долара, стартиран от Европейския съюз през 2013 г. Убедени от харизматичния Хенри Маркaм, че може да се създаде симулация на целия човешки мозък на суперкомпютър до 2023 г. и че такъв модел би революционизирал лечението на болестта на Алцхаймер и други разстройства, служителите на ЕС финансират проекта практически без никакви ограничения. След по-малко от две години проектът се превърна в "мозъчен провал", а Маркам бе помолен да се оттегли.

Ние сме организми, а не компютри. Нека да продължим с опитите да разберем себе си, но без да се обременяваме с ненужен интелектуален багаж.