Десетки деца от ромската общност, застрашени от изпадане от учебния процес са останали в класните стаи, вместо да са по улиците и дори показват добри резултати по ключови предмети като български език и математика. Това отчитат участниците в проекта „Успешни в клас“. Двегодишната разработката е на Хасковското Сдружение “Шанс и закрила“, финансирана от Тръста за социална алтернатива.

Проектът, минал в основно училище “Н. Й. Вапцаров“ дава повод за анализ, че когато мотивацията е силна, както за учениците, така и за родителите им, могат да се постигат добри резултати. Зад фактите обаче, отчетени днес, стоят часове упорит труд на екипа, работил по проекта-преподаватели, медиатор от ромската общност и семействата.

В проекта са включени деца от пети до седми клас от бедни семейства, слабо владеещи български език или ученици, които са били застрашени от отпадане от образователната система, заради многото отсъствия.

Част от тях са били привлечени в допълнителни часове по български език и математика. С най-изостаналите по тези базови дисциплини се е работило и в допълнителни индивидуални часове.

След две години резултатът е: 35 % от децата, включени в групите са повиши своя успех по български език и литература и математика. 95 % от участващите в проекта седмокласници са взели успешно матурата си по математика, а 90 % -по БЕЛ. По проекта учениците са включвани и в часове за развитие на социални умения.

Освен към работата с децата, проектът е бил насочени към техните родители. Идеята е те да бъдат по -мотивирани от една страна за полезността от това, че децата им посещават училище, а от друга-да извършват и контрол над наследниците си за присъствието им в клас.

В тази посока най-ценни са били резултатите от организираните срещи в Училището за родители. Моделът на работа в тях е бил посредством изграждането на партньорство между родител-дете-училище.

Като успешна развръзка по решаването на проблем при децата в училището е сработила организацията и провеждането на т.нар. фамилни групови конференции. Начинът на действие на тези конференции е чрез събиране на възможно повече членове на семейството, включително и с участието на приятели, специалисти и преподаватели, да се обсъди и да се стигне до решение на проблема на даденото дете. Срещите се провеждат в негово присъствие. След обсъждане на проблема, се набелязва план за действие, в чието съставяне обаче участват единствено членовете на семейството.

Моделът показва изключително добри резултати и може да бъде приложим успешно във всяко едно училище за решаване на проблем, възникнал с ученик.

Опитът по този модел е показателен, че ефектът е голям върху психиката на детето и мотивацията му да се поправи, най-вече защото усеща подкрепата към него от различни посоки. Освен това, мотивиращо действа и ангажираността не само на най-близките, но и на институциите към това не просто да бъде изключен от училище един ученик, а да се действа в полза за оставането му.

Красимира Славова