Тодор Кръшков
България първа от страните в бившия Източен блок използва компютрите за обучение в клас и това стана още през 1982 година. Това каза на брифинг след официалното откриване на десетата национална школа по информатика в Хасково заместник министърът на образованието Кирчо Атанасов. Той дори разказа как е станало това.
Кирчо Атанасов е дългогодишен директор на пловдивската математическа гимназия. Скромността му попречи да отбележи, че всъщност заслугата за революционното за времето си преподаване с компютър е негово дело.
Хората на средна възраст в България помнят първите нашенски компютри – Правец. Оказва, се че преди тях в института по кибернетика към БАН са конструирали няколко пилотни прототипа. По-точно 12.
Шест от тях биват отмъкнати от Кирчо Атанасов в Математическата в Пловдив и веднага исталирани в първия в Източна Европа компютърен кабинет.
На открития урок пристигна тогавашният заместник министър на образованието, за да се увери лично що за революции в училище правим, разказа сегашният заместник министър. Уравненията, които дали на учениците, били решени светкавично. Зам.-министърът реши, че децата са получили отговорите предварително. И написа на дъската друго уравнение, в което обаче имаше капан. То нямаше решение в областта на реалните числа, спомня си с усмивка Кирчо Атанасов.
Учениците обаче задали алгоритъма на компютрите си и получили отговор, че уравнението няма решение в областта на реалните числа. Недоверчивият заместник министър се убеди сам, махна с ръка и каза: Правете каквото сте си наумили.
Всичко това се случи през 1982 година, продължи Атанасов. Три години преди това – през 1979 г. Франция първа в света приема своя национална стратегия по информатика.
България е основател на световната олимпиада по информатика, не без гордост заявява Атанасов. Бившият директор на Математическата помни и подробностите. През 1989 година акад. Благовест Сендов изпраща аргументирано писмо до ЮНЕСКО с предложение под неговата егида да се организира международна олимпиада по най-новата дисциплина, която устремно набира скорост – информатиката. Дотогава е имало световни олимпиади само по математика. От ЮНЕСКО дали съгласие.
На първата в света олимпиада, организирана от България, участват 13 държави. Сега са над 90, гордее се зам.-министърът.
Нека да звучи както си ще, но пишещият тези редове за първи път вижда заместник министър на образованието, който наистина разбира от образование. Пристрастието на Кирчо Атанасов към родните млади таланти и българската просвета си личи от километри. Личи, разбира се, и лек наивитет. Запитан какво е положението с учителите по информатика в училище, той признава: Сложно. В частните фирми дават огромни заплати на тези специалисти – по 2000 – 3000 лева. Как да ги задържим в училище с това мизерно заплащане?
Много от нашите преподаватели остават в училище въпреки ниските заплати. Задържа ги едно единствено нещо – децата, с ясно доловима патетика казва зам.-министърът.
Това разбиране, естествено, е симпатично, което не му пречи да е наивно.
Но общо взето, подобна възрожденска патетика е за предпочитане пред недоразуменията, назначавани за министри на образованието.
Незабравим например ще остане един Владимир Атанасов, министър в кабинета на Симеон Сакскобургготски. Незабрамимият Владимир Атанасов за един ден три пъти смени мнението си за матурите. Сутринта заяви по радиото – матури ще има, по обед се отрече и бе категоричен: Матури няма да има, вечерта го обсеби друга идея и отсече: Матури ще има!
Забавление за медиите и кошмар за родители, учители и ученици.
След пушилката Атанасов дойде Игор Дамянов, който се боеше като дявол от тамян от резки движения. Той всъщност не направи нищо. Игор Дамянов може да бъде запомнен с това, че няма с какво да бъде запомнен.
Колкото и спорна да е личността на сегашния министър на образованието Даниел Вълчев, особено по въпроса за "седянката" по време на учителските протести, не може да се отрече стабилизирането на системата на образованието. Матурите бяха въведени, въпреки протести и закани, и то общо взето, успешно. Отделянето на пари за така наречените "извънкласни дейности" безспорно също е една от най-добрите стратегически инвестиции на сегашното ръководство на МОН. Делегираните бюджети, въвеждането на скалата на заплащане на преподавателите, всичко това са стъпки към стабилизиране на системата.
По време на официалното откриване на десетата национална школа по информатика в Хасково Кирчо Атанасов бе наречен "баща на тези школи". По-късно той призна, че има пръст в създаването на националните "лагер школи", както продължава да ги нарича той. Те са финансирани отчасти от МОН, от дарения, от общините-домакини.
Само допреди няколко години когато някой даровит ученик бе одобрен за участие в международно състезание, от МОН изпращаха до директора на школото писмо, в което му съобщаваха, че трябва "да намери 1500 долара за разноските на своя ученик". Нещата, за щастие, вече не стоят така.
Държавата най-после се сети, че не може да си играе с бъдещето на нацията. И пое своята отговорност.
Дано се представим достойно на международната олимпиада по информатика през август в Пловдив, пожела си зам.-министърът, пожелават си го и участниците, и техните преподаватели.
Дано България си върне славата на една от най-интелектуалните държави от времето, когато нейните възпитаници биеха целия свят по математика.
България първа от страните в бившия Източен блок използва компютрите за обучение в клас и това стана още през 1982 година. Това каза на брифинг след официалното откриване на десетата национална школа по информатика в Хасково заместник министърът на образованието Кирчо Атанасов. Той дори разказа как е станало това.
Кирчо Атанасов е дългогодишен директор на пловдивската математическа гимназия. Скромността му попречи да отбележи, че всъщност заслугата за революционното за времето си преподаване с компютър е негово дело.
Хората на средна възраст в България помнят първите нашенски компютри – Правец. Оказва, се че преди тях в института по кибернетика към БАН са конструирали няколко пилотни прототипа. По-точно 12.
Шест от тях биват отмъкнати от Кирчо Атанасов в Математическата в Пловдив и веднага исталирани в първия в Източна Европа компютърен кабинет.
На открития урок пристигна тогавашният заместник министър на образованието, за да се увери лично що за революции в училище правим, разказа сегашният заместник министър. Уравненията, които дали на учениците, били решени светкавично. Зам.-министърът реши, че децата са получили отговорите предварително. И написа на дъската друго уравнение, в което обаче имаше капан. То нямаше решение в областта на реалните числа, спомня си с усмивка Кирчо Атанасов.
Учениците обаче задали алгоритъма на компютрите си и получили отговор, че уравнението няма решение в областта на реалните числа. Недоверчивият заместник министър се убеди сам, махна с ръка и каза: Правете каквото сте си наумили.
Всичко това се случи през 1982 година, продължи Атанасов. Три години преди това – през 1979 г. Франция първа в света приема своя национална стратегия по информатика.
България е основател на световната олимпиада по информатика, не без гордост заявява Атанасов. Бившият директор на Математическата помни и подробностите. През 1989 година акад. Благовест Сендов изпраща аргументирано писмо до ЮНЕСКО с предложение под неговата егида да се организира международна олимпиада по най-новата дисциплина, която устремно набира скорост – информатиката. Дотогава е имало световни олимпиади само по математика. От ЮНЕСКО дали съгласие.
На първата в света олимпиада, организирана от България, участват 13 държави. Сега са над 90, гордее се зам.-министърът.
Нека да звучи както си ще, но пишещият тези редове за първи път вижда заместник министър на образованието, който наистина разбира от образование. Пристрастието на Кирчо Атанасов към родните млади таланти и българската просвета си личи от километри. Личи, разбира се, и лек наивитет. Запитан какво е положението с учителите по информатика в училище, той признава: Сложно. В частните фирми дават огромни заплати на тези специалисти – по 2000 – 3000 лева. Как да ги задържим в училище с това мизерно заплащане?
Много от нашите преподаватели остават в училище въпреки ниските заплати. Задържа ги едно единствено нещо – децата, с ясно доловима патетика казва зам.-министърът.
Това разбиране, естествено, е симпатично, което не му пречи да е наивно.
Но общо взето, подобна възрожденска патетика е за предпочитане пред недоразуменията, назначавани за министри на образованието.
Незабравим например ще остане един Владимир Атанасов, министър в кабинета на Симеон Сакскобургготски. Незабрамимият Владимир Атанасов за един ден три пъти смени мнението си за матурите. Сутринта заяви по радиото – матури ще има, по обед се отрече и бе категоричен: Матури няма да има, вечерта го обсеби друга идея и отсече: Матури ще има!
Забавление за медиите и кошмар за родители, учители и ученици.
След пушилката Атанасов дойде Игор Дамянов, който се боеше като дявол от тамян от резки движения. Той всъщност не направи нищо. Игор Дамянов може да бъде запомнен с това, че няма с какво да бъде запомнен.
Колкото и спорна да е личността на сегашния министър на образованието Даниел Вълчев, особено по въпроса за "седянката" по време на учителските протести, не може да се отрече стабилизирането на системата на образованието. Матурите бяха въведени, въпреки протести и закани, и то общо взето, успешно. Отделянето на пари за така наречените "извънкласни дейности" безспорно също е една от най-добрите стратегически инвестиции на сегашното ръководство на МОН. Делегираните бюджети, въвеждането на скалата на заплащане на преподавателите, всичко това са стъпки към стабилизиране на системата.
По време на официалното откриване на десетата национална школа по информатика в Хасково Кирчо Атанасов бе наречен "баща на тези школи". По-късно той призна, че има пръст в създаването на националните "лагер школи", както продължава да ги нарича той. Те са финансирани отчасти от МОН, от дарения, от общините-домакини.
Само допреди няколко години когато някой даровит ученик бе одобрен за участие в международно състезание, от МОН изпращаха до директора на школото писмо, в което му съобщаваха, че трябва "да намери 1500 долара за разноските на своя ученик". Нещата, за щастие, вече не стоят така.
Държавата най-после се сети, че не може да си играе с бъдещето на нацията. И пое своята отговорност.
Дано се представим достойно на международната олимпиада по информатика през август в Пловдив, пожела си зам.-министърът, пожелават си го и участниците, и техните преподаватели.
Дано България си върне славата на една от най-интелектуалните държави от времето, когато нейните възпитаници биеха целия свят по математика.
Източник: Haskovo.NET