Вероятно всеки е използвал израза „Когато дойде Видовден!“ поне веднъж в живота си. Знаем смисъла му-че всеки ще получи възмездие за делата си. Замисляли сме се обаче от къде идва този израз?

Смята се, че корените му са още в древната митология, в която Вида е образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. В легенди и предания още от езически времена се разказва, че тя е сестра на двамата светци Елисей и Вартоломей. Народът ги почитал на 15-ти юни /28 юни по стар стил/. Двамата мъже и третият им брат Герман, са известни още като „светците - градушкари”, които изпращат природни стихии, най- вече градушки. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказание. Хората смятали, че градушките идват, като възмездие за греховете и това е довело до представата, че на Видовден наяве излизат всички сторени злини. Вероятно именно в тези стари вярвания и човешки страхове се корени и произходът на израза: "Ще дойде Видовден!".

Затова поверията на този ден гласят, че днес не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите.

Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Според традициите, хората го посрещали в ранни зори със силна вяра, че то им дава здраве и сила. Младите момичета изнасяли дрехи от чеиза си и ги простирали по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите. Видовден е изпълнен и с любовна мистика. В навечерието на празника момите се миили с „видовенска” вода, която била събрана отзарана роса от растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват. Девойките били убедени, че до края на годината ще се задомят за този младеж, чийто стрък с името му е пораснал най-висок.

Видовден у нас се тачи най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко. Той е много популярен обаче и в други едвропейски страни, като в Черна гора, Босна и Херцеговина, Чехия и Сърбия. В някои от тези страни се празнува денят на Свети Виду, по подобие на езическия бог Виду. В навечерието на празника се палят огньове от сухи клони, които се прескачат от незадомените. Вярва се, че по този начин всички в дома ще бъдат предпазени от градушки и бедствия. Затова в Чехия и Саксония почитат 15-ти юни като ден на зрението и против слепотата. В тези райони Видовден е посветен на Св.Вит, закрилник на зрението, живял в края на 3-ти век.

Имен ден днес празнуват всички с имената: Видо, Вида, Виден, Видена, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.

Красимира Славова