Празник за сетивата. Това е най-подходящото мото за изложбата, която представя тази вечер Школата по изобразително изкуство„Колорит“ към читалище „Заря“. Всяка година по това време възпитаниците на Веселина Делчева представят своята работа във фоайето на читалището. Откриването тази вечер е от 18 часа.
А това, което ще видите, наистина си заслужава и надминава и най-амбициозните ви очаквания.
Изложбата на школата тази година е на филцови произведения и показва техниката „плъстене“. Пана и кукли освежават предверието на читалището към голямата зала. Във всяка работа си личи усърдието на преподавателката и удоволствието, с което са работили учениците й. Техниката, която по колоритен начин показват школниците от „Колорит“ през последните години отново се връща на сцената на вниманието и добива все по-голяма популярност както в модата, така в интериорния дизайн.
Мишки, котета, дами-кокетки, разнообразие от идеи децата демонстрират при направата на пластените кукли, направени по метода „иглонабиване“.
Паната с техниката “мокро плъстене“ пък могат да украсят всеки дом и са достойни за изложение във всяка градска галерия.
Наред с общата изложба обаче през тази година традицията ще бъде спазена и ще има и самостоятелно изложение на дългогодишен участник в школата.
Вечерта на 29-ти май обаче ще е посветена на не един, а двама възпитаници на Веселина Делчева.
Това са Анита Камбурова и Хелена-София Христозова. И двете са в „Колорит“ още от съвсем малки, вече 11 години усвояват различните нюанси на изобразителното изкуство. Общата им изложба е под заглавието “Два нюанса“ и неслучайно. Двете авторки си приличат, но и точно толкова се различават, затова и ги представя в обща авторска компилация, разказва ръководителят им Веселина Делчева.
При Хелена водещ е импулсът, моментното вдъхновение, тя е експериментатор, смело работи с релефи, които постига с хартия или пластелин, като в картината си “Пеперуден сън“. А Ани минава през фентъзи персонажите, като този на Дейвид Джоунс, отнел й месеци работа и стига до съвременния прочит на портрета в брилянтния трептих “La Femme”. Хелена работи с по-изчистени линии, с по-малко цветове, работите й са експресивни. При Ани цветовете са повече, динамиката на обрат е преценена, линиите са по-плавни. Хелена се представя в изложбата и със скулптурата “Скрин“.
И при двете момичета обаче талантът е в големи дози, а усърдието -в още по-големи.
Красимира Славова
d_mateva
Нети
Родител