Празникът “Възнесение Господне” се отбелязва от църквата още от четвърти, пети век и принадлежи към подвижните църковни празници. Според евангелията от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), на 40-тия ден от Възкресението, Исус Христос, придружен от учениците си и от Дева Мария, пред очите на всички, се възкачва на небето, което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Бог Отец.. С възнесението Си, Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят открива небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ е дал на този празник, название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя.
Този празник е бил дълбоко тачен и зачитан в миналото и в Западна Тракия и Източните Родопи. За това свидетелстват три интересни архивна снимки, съхранявани в ДА-Кърджали. Едната от тях представя момент от общоселски събор на празника Спасовден в с. Кушланли, Гюмюрджинско /сега Ксилагани, Гърция/. Тя е от 1911 г. По това време в селото живеят около 230 български семейства - екзархийсти.
Снимка № 1
Снимката е постъпила в Държавен архив – Кърджали като част от фонда на журналистката Мара Михайлова. Предоставена и е била за отбелязването на юбилей на фотографа Костадин Гунчев през 1942 г. във в-к Тракия. Днес тази снимка е включена в регистъра на уникалните и особено ценни документи на Държавна агенция „Архиви“.
В резултат на демографските промени в Западна Тракия и Източните Родопи, едно десетилетие по-късно, Спасовден става особено почитан празник и за християнската част от населението на Мастанлийски окръг. Не е случайно, че в с. Резбарци, сега квартал на Кърджали, а в миналото село, в близост до града, върху дарено от местен християнин място, е издигнат параклис, носещ името Св. Възнесение Господне” известен като “Св. Спас“ . В този параклис в миналото, а и сега, са се стичали много хора за да търсят помощ, благословение и спасение. Всяка година на това място в присъствието на много хора се чества храмовия празник на Манастир „Св. Спас“. В цялата страна има множество църковните храмове посветени на “Възнесение Господне” – Спасовден. И на този ден се правят пред храмовете събори на местните жители.
Освен църковен празник Спасовден е и много важен професионален празник. Празнуват голяма група от хора, изпълняващи съществени за обществото услуги - хлебари, шофьори, строители, хотелиери, цветари, бръснари. А тези съсловия са добре застъпени във всеки един град, включително и в Кърджали.
Именно един от представители на хлебарите в града Петко Хасърджиев дарява в Държавен архив – Кърджали три снимки, свързани с живота на хлебарите в Кърджали. На една от тя е запечатан момент от събирането на хлебари и хлебарски работници със семействата им на празника „Спасовден“ в пред храма “Св. Спас” в с. Резбарци. Датирана е от 1947 г.
Снимка № 2
Друга снимка, свързана с почитането на празника “Св. Спас” е предадена в ДА-Кърджали от г-н Жеко Кашеров. Тя е от проведен панаир край с. Мезек, Хасковска област на Спасовден през 1931 г.
Снимка № 3
Празникът Възнесение Господне – Спасовден в миналото е бил особено почитан от шофьорите в цялата страна, включително и в Кърджали. От представители на семействата на хора от това съсловие направените в миналото немалко дарения за църквите в града. Днес наблюденията показват, намаляващо е търсенето на закрила за шофиращите в храмовете. Но пък се множат шофьорите и безумните шофирания.
Църковният празник “Възнесение Господне” – Спасовден в някои държави, като например Франция, е особено почитан и е обявен за официален празник и почивен ден. Може би е време да се отдаде и у нас по-голямо внимание за отбелязването на този хубав празник - църковен, професионален за много съсловия и общонароден.
Приложения:
1. Събор в с. Кушланли, Гюмюрджинско на Спасовден. 1911 г.
2. Снимка от празника на хлебарите, край манастира "Св. Спас"
край с. Резбарци на 2 юни 1947 г..
3. Снимка от панаир на Спасовден край с. Мезек,, предоставена от г-н Жеко Кашеров Димитров за съхранение в ДА-Кърджали
Иванка Ангелова
Държавен архив - Кърджали
