За 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост,  филолози и литератори за коментар как се променя езикът ни, трябва ли да се опрости правописът, в т.ч. и да се премахне пълният член, както и кой трябва да решава тези въпроси. Дневник

Доц. Красимира Алексова: Пълният член не трябва да отпада

Правописната система не е динамично променяща се система от норми. Нейната същност и функции не предполагат чести или съществени промени. Не съществуват основания за опростяването й в съвременния етап, при това самото понятие "опростяване" за специалистите би означавало смяна на правописния принцип - от преобладаващо морфологичен към фонетичен. Подобна промяна е абсолютно неоснователна.

От езиковедска гледна точка въпросът за пълния член за съществителни от мъжки род има много аспекти. Но преценяването на аргументите за и против отпадането му (и двата вида аргументи са съществени) ме карат да мисля, че промени не трябва да бъдат предприемани. Обосноваването им не е въпрос, който може да се изложи на пет реда.

Езикът не се променя за няколко години. В лексикалната система, която е най-динамична, се наблюдава навлизането на нови думи или появата на нови значения на съществуващи думи, но граматичната система се отличава със стабилност в относително обозрим период от време, какъвто е едно поколение в обществото. Без съмнение, съществуват в граматичната система и процеси на промяна, чието временно състояние се описва и наблюдава.

Ако някой предлага Министерството на образованието и науката (МОН) да се занимава с кодификацията на нормите на българския език, то това значи, че въобще не разбира каква е същността на кодифицирането на езиковите норми. А май и не разбира какви са функциите на едно министерство. Този въпрос е напълно неоснователен и не трябва дори да се повдига. Кодифицирането се прави от специалисти, които са формирани дълго време, които изследват и познават както историческото развитие на езика ни, така и съвременното му състояние като стабилност и динамика на устната и писмената комуникация. Затова кодифицирането трябва да е и е задължение на специалисти езиковеди, а не - на една административна структура.

Проф. Михаил Неделчев: Опростяването на правописа е опростачване на езика

В 20-и век на няколко пъти имаше опростявания на правописа; всички те съвсем категорично могат да бъдат наречени "опростачвания на българския език". Аз съм категорично против каквито и да е опростявания.

Има два типа правопис - единият е етимологически, другият - фонетически. Етимологически означава, че в самия правопис, както е при френския език, се пазят спомени за някакви по-стари състояния на езика, когато думите са имали други форми, имало е други окончания и прочие. В такива езици част от буквите не се произнасят, но пазят етимологията, т.е. старото значение на думата. Сръбският език е пример за т.нар. фонетически правопис, т.е. пише се, както се говори; има толерантност към диалектите.

Българският език - до реформата на Земеделците - пази елементи от етимологическия правопис, т.е. спомени за предишни състояния на езика. Когато човек е културен, той борави с едни стари пластове на езика. Всяко опростяване означава махане на цели векове култура от езика. Това е опростачване от моя гледна точка.

Пълният член показва, че ти знаеш кога има субект на действието; т.е. внасяш един елемент на съзнателност при писането на това изречение. По каква причина ще отпада пълният член? За да може да улесним нещо? По тая логика в мрежата вместо "ч" да се пише "4". Разбира се, че не трябва да отпада.

Езикът, Слава Богу, е жив. Той е една жива, сложна и динамична система. Появяват се чуждици, неологизми, нови диалекти, младежки говори. Моята дъщеря, която е на 17 години, казва: "Отивам на Народен" - т.е. градинката на Народния театър. Те си имат говор и това е прекрасно - така трябва да бъде.

Българската академия на науките (БАН) трябва да се занимава с кодификаторската дейност, но тя не е законодателна институция. Езиковедите в БАН обаче са толерантни хора - те знаят, че на езика не можеш да се противопоставяш.

Доц. Петър Воденичаров: Употребата на пълен член само за мъжки род е сексистка

Правописът трябва да се опрости, имам предвид пунктуацията и правилата за слято, разделно и полуслято писане. В социолингвистиката се разграничават два типа езикови култури - свободни (с по-свободен правопис) и тревожни (свръхнормативен правопис). У нас в миналото някои писатели и учени са могли да имат собствен правопис. Големият проблем при нас е, че езиковата култура на кандидат-студентите се оценява главно, ако не единствено, по правописните им умения, а не и според речниковото богатство, синтактични и стилистични умения.

Пълният член е приумица на българските езиковеди, пълен и кратък член не съществуват в нито един диалект. Освен това мотивът, че така се разграничава подлогът от допълнението не е сериозен, защото това почти винаги се подразбира от контекста. Употребата на пълен и кратък член за съществителните само от мъжки род е сексистка, защото ако в изречението: "Лъва нападна тигъра" е важно да отбележим кой кого е нападнал, то в изречението "Лъвицата нападна пумата" това не е никак важно.

Езикът ни в последните години е крайно раздвоен - от една страна интелектуализация със заемане на много думи от международния английски език, а от друга страна - поради езикова леност и мода той е все по-вулгаризиран в масова употреба.

Медиите оказват все по-голямо въздействие върху езика и тенденцията да се флиртува с младежкия жаргон и турцизмите често води до езиков произвол и манипулация. Смятам, че турцизмите са богатство на българския език, има ги в изобилие в диалектите; проблемът е, че в пресата те се използват само за ориентализация и омаскаряване на една или друга личност и събитие. По същия начин младежкият жаргон е израз на тинейджърска креативност, нахаканост и езикова игра, но 40-50 годишни журналисти да се правят на тинейджъри е гротескно.

Естествено, че БАН трябва да се занимава с кодификаторската дейност, но и медийни съвети, които съществуват в много европейски страни и следят за спазването на езиковите норми.