Нашите общности в чужбина са многобройни „малки Българии” или „нови Българии” зад градница. 15 милиона са българоезичните (по етнически произход) по света.

Това казва в интервю за Дир.бг доц. д-р Ана Кочева от Института по български език към БАН и автор на "Картата на българския език на ново място по света". Карта, която разбива досегашните представи за българската диаспора и за носения от нея български език.

Картата показва разпространението на езика ни на ново място по света в резултат на различни по време миграционни процеси. В Европа, Америка и Австралия емиграцията ни е по-голяма, докато в Азия и в Африка тя има по-скоро символичен характер. Досегашната представа за българската диаспора и за носения от нея български език е крайно непълна, за да не се каже истината, че е бедна и понякога невярна, казва ученият.

Нашите общности в чужбина са многобройни „малки Българии” или „нови Българии” зад граница. Картата отразява преселванията на българите, които са главно два типа: стари – до промените през 90-те години на ХХ век и нови – след промените, които продължават и до днес.

Основният термин, с който работи ученият е българоезични емигранти/имигранти - всички етнически българи (по произход), които и сега използват различните форми на български език, независимо от тяхната религиозна или нова държавна принадлежност. 

В Австралия и Нова Зеландия има 3 типа българи с единен етнически произход: едните от тях – със запазено, а другите – с променено народностно съзнание. И трите типа говорят един и същи език – български, т.е. не са престанали да бъдат българоезични. Така възниква и странният феномен за съществуването още и на българоезични „македонци” и на българоезични „гърци”.
Неофициалните данни сочат, че броят на австралийските граждани с български произход и език е някъде към 220 000 души.

Като се съберат българите от старите историко-географски области – Мизия, Тракия и Македония, и към него се прибави броят на българоезичните от новите места по целия свят, то общият брой на говорещите български по нашата планета се движи около 15 милиона души.

Що се отнася до българите по света, там въпросът с езика на второто и третото поколение наистина е сложен, но пък българските училища се множат навсякъде, а знаем, че „народността не пада там, дето знанието живей“, изразява оптимизма си доц. д-р Ана Кочева .