На 24 май ние почитаме едно събитие променило живота и историята не само на българския народ, но и на много народи по света. Много са владетелите в българската история, постигнали победи в битки и бран са донесла слава и величие за българския народ. Делото на братята Кирил и Методий - създатели на славянската азбука, обаче е несравнимо по своята значимост. Защото с него българския народ получи слава и признание сред много народи по мирен път, след изяви в сферата на духовността.
С глаголицата, създадена от тях Кирил и Методий записват първите преводи на свещените писания. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Денят на братята Св. Кирил и Методий се отбелязва обаче не само в България. Почитат го и във всички други държави, където кирилицата се е запазила като азбука, а делото на Солунските братя не е забравено. Глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния си вид - Кирилица, на която се пише на български, руски, украински, македонски, сръбски и други езици. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 век се е ползвала и в Румъния.
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. Арменски източници говорят за празненства, състояли се в Шумен, които били посветени на деня на Солунските братя. Общоприето е обаче становището, че за пръв път Кирил и Методий са почетени истински през 1851г., по инициатива на големия възрожденец Найден Геров. Тогава на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий - създатели на глаголицата.
Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии. През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на химна, познат на всеки българин с първия си стих “Върви, народе възродени”. Химнът е озаглавен “Химнъ на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.
Значението на празника се засилва изключително много след 1978 г. в териториите, останали извън пределите на българската държава. Там с годините започва масирана гръцка и сръбска пропаганда, с цел да се асимилира местното население. Именно в този период 24 май се превръща в една обединяваща за българите дата, която им припомня славното минало и сплотява техния дух и съзидателни сили.
Честването на празника на славянската писменост е един от най-вълнуващите празници и в Кърджали. Летописните книги на много от училищата от бившия Кърджалийски окръг са изпъстрени със съобщения за ежегодни чествания на този празник по най-тържествен начин. В летописната книга на училище “Отец Паисий” още от 1923 г. е отбелязано, “денят “Св. Кирил и Методий” бе празнуван съвместно н прогимназията и реалното училище с утро, шествия и хор.” Шествията, рециталите и обкичванията с цветя на входовете на училищата и портретите на двамата братя са неизменна част от празничните прояви. Това е празник, често е наричан в училищата, обособено сред по-малките ученици по достъпно и просто - “празник на буквите”.
Политическите промени в страната след 1944 г. не довеждат до прекъсване на традициите по отбелязването на този празник. За разлика от много други празници празника на славянската просвета продължава да се чества тържества. Всяка година на 24 май са провеждани масови манифестации пред трибуните с официалните лица и се организират празнични прояви - концерти и рецитали. Това е един от най-светлите празници, останали в миналото неподвластни на политическите промени. На този празник отличилите се в успеха си ученици бяха обкичвани с лентата “отличник”, с която минаваха по празничната манифестация.
След 1990 г. обаче на деня на българската просвета и култура, както и на много други традиционни празници, днес не се отдава онази тържественост, характерна за отбелязването му в миналото. А именно в настоящата действителност, 24 май е по-нужен от всякога за да повдигне духът и родовата гордост на българите и особено на младите хора у нас.
Приложения:
1. Честване на празника “Св. Кирил и Методий” в старата сграда на гимназията.
24 май 1932 г. Фотоархив, Инв № 15
2. Шествие на ученици от училище “Отец Паисий” в Кърджали за отбелязване на 24 май през 30-те години, предвождана от директора на училището – Иван Енчев по улица републиканска. Л.сп. № 569. Приложение 5.
3. Ученическа манифестация на празника на “Св. Св. Кирил и Методий”в Кърджали. 1938 г. М. Михайлова. Кърджали. С. 2000г.
4. Снимка на ученици от с. Гледка по време на манифестация за празника на славянската писменост. 1937 г. ДА – Кърджали, Фотоархив. Инв. № 917
5. Снимка от манифестация на ученици от с. Комунига по случай Деня на св. св. Кирил и Методий. 1936 г. ДА – Кърджали, СП 567, л. 8
6 Снимка на ученици на манифестация по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост по централната улица в Кърджали. 24 май 1969 г.
ДА – Кърджали, фонд 47, опис 48, а.е. 150, л. 5
6 а и 6бСнимка на ученици на манифестация по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост по централната улица в Кърджали. 24 май 1969 г.
ДА – Кърджали, фонд 47, опис 48, а.е. 150, л. 8
7. Снимка на студенти от Учителски институт "Любен Каравелов" на манифестация по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост по централната улица в Кърджали. 24 май 1969 г.
ДА – Кърджали, фонд 47, опис 48, а.е. 150, л. 10
Иванка Ангелова, Държавен архив - Кърджали
