Общата линия на човекоподобните маймуни и хората са се разделили няколко стотици хиляди години по-рано, отколкото се предполагаше досега, според международен изследователски екип, ръководен от професор Маделене Бьоме от Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген и професор Николай Спасов от българската Академия на науките.

Учените са изследвали две вкаменелости от Graecopithecus freybergi с най-съвременни методи и са стигнали до извода, че те принадлежат на хоминид - прачовек, по-близо до хората, отколкото до маймуните, потенциален наш прародител. Изводите им, публикувани днес в две статии в списание PLOS ONE, показват още, че разделянето на човешката линия се е случило в Източното Средиземноморие, а не както обикновено се предполага - в Африка.

Сегашните шимпанзета са най-близките роднини на хората. Къде е живял последният ни общ прародител е основен и много обсъждан въпрос в палеоантропологията. Досега изследователите предполагаха, че линиите са се разделили преди пет до седем милиона години и че първите хора са се развили в Африка. Според теорията от 1994 г. на френския палеоантрополог Ив Копенс, промените в климата в Източна Африка са изиграли решаваща роля за това.

Двете проучвания на изследователския екип от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия очертават нов сценарий за началото на човешката история.

Корените на зъбите дават нови доказателства
Екипът анализира двата известни екземпляра на фосилния хоминид Graecopithecus freybergi - долна челюст от Гърция и горен преден кътник от България. С помощта на компютърна томография, те визуализират вътрешните структури на вкаменелостите и демонстрират, че корените на премоларите са значително слети.

"Докато големите маймуни обикновено имат два или три отделни и различни корени, корените на Graecopithecus изцяло или частично се сливат, което е характерно за съвременните хора, ранните хора и няколко пра-човеци преди това, включително Ardipithecus и Australopithecus", казва Бьоме.

Учените откриват на Балканите предшественици на човека отпреди 7,2 милиона години
Долната челюст, наречена "El Graeco" от учените, има допълнителни симптоми на зъбния корен, което предполага, че видът Graecopithecus freybergi може да принадлежи към човешката линия. "Ние бяхме изненадани от нашите резултати, тъй като досега е известно, че хората идват от Африка, южно от Сахара", казва Йохен Фус, докторант от Тюбинген, който ръководи тази част от изследването.

Освен това, Грекопитекът е няколкостотин хиляди години по-стар от най-древния човек от Африка - шест до седем милиона- годишния Сахлантроп от Чад. Изследователският екип определи седиментната последователност на вкаменелостите на Грекопитека в Гърция и България с физически методи и те са на почти една възраст - 7,24 и 7,175 милиона години.

"Това е в началото на Месинския период, който завършва с пълното изсъхване на Средиземно море", каза Бьоме.

Професор Дейвид Бегун, палеоантрополог на университета в Торонто и съавтор на това изследване, допълва: "Това ни позволява да преместим отделянето на човека и шимпанзетата в средиземноморската зона".

Екологичните промени са били движеща сила
Еволюцията на предците на човека може да е била предизвикана от драматични промени в околната среда. Екипът, воден от Бьоме, доказва, че пустинята Сахара в Северна Африка е възникнала преди повече от седем милиона години. Екипът прави този извод въз основа на геоложките анализи на седиментите, в които са открити двете вкаменелости. Макар и географски отдалечени от Сахара, червените наноси са много фини и могат да бъдат класифицирани като пустинен прах. Анализът на урановите, торийните и оловните изотопи дава възраст между 0,6 и 3 милиарда години на отделни прахови частици и отразява произхода им от Северна Африка.

Освен това прашната утайка има високо съдържание на различни соли.

"Тези данни документират за първи път разпространението на Сахара преди 7,2 милиона години, чиито пустинни бури транспортирали червени, солени прахове на северния бряг на Средиземно море", казват изследователите от Тюбинген.

Този процес може да бъде наблюдаван и днес. Моделът на изследователите обаче показва, че годишното количеството на прах в миналото - до 250 грама на квадратен метър, значително надвишава наднорменото довяване на прах в Южна Европа. Десетократно повече пустинен прах се е транспортирал към Европа в онези древни времена - количество, сравнимо със ситуацията в днешната зона Сахел в Африка.

Пожар, трева и воден стрес
Освен това изследователите показват, че в едновременно с развитието на Сахара в Северна Африка, в Европа се е формирал саванен биом. Използвайки комбинация от нови методологии, те изучават микроскопични фрагменти от въглен и растителни силикати, наречени фитолити. Много от идентифицираните фитолити са от треви и особено от такива, метаболизмът на които е свързан с С4-фотосинтеза (често срещана в днешните тропически тревни съобщества и саваните). Глобалното разпространение на C4-треви започва преди осем милиона години на индийския субконтинент - тяхното присъствие в Европа преди това не бе известно.

"Фитолитът дава доказателства за тежки суши, а анализът на дървени въглища показва повтарящи се растителни пожари", казва Бьоме. "В обобщение, ние реконструирахме савана, в която се вписват в жирафите, газелите, антилопите и носорозите, които бяха открити заедно с Грекопитека", добавя Спасов

"Започващото образуване на пустинята в Северна Африка преди повече от седем милиона години и разпространението на савани в Южна Европа може би са играли основна роля в разделянето на човека и шимпанзетата", каза Бьоме. 

Констатациите са описани в две проучвания, публикувани в "PLOS ONE".