Взимайки решения, хората разчитат на своите емоции, амбиции и егоизъм. Джошуа Дейвис от WIRED счита, че ИИ няма подобни недостатъци, което го прави идеален за ръководител на държавата. Алгоритмите работят с големи масиви данни и се учат от своите грешки – нещо, на което повечето хора-президенти не са способни. Единственият недостатък на ИИ президента е, че не може да провежда ефектни правителствени приеми.
Като пример Дейвис посочва робомобилите, които през последните години се ползват с все по-голямо доверие от потребителите, Водачите на Tesla Model S с радост дават управлението на автопилота, а автомобилните производители вече организират масовото производство на автомобили без волан. След десетина години хората ще доверят транспорта и своята безопасност на роботизираните автомобили. Продуктивността ще се повиши, а рискът от катастрофи рязко ще намалее. Статистиката показва, че хората не са добри шофьори.
Не са много по-добре нещата при хората и с управлението на държавите. Хората във властта често вземат решения за да угодят на своето его, а не за общото благо. А обществото често избира лидерите по техния външен вид и по начина на говорене, а не по политическия курс.
Президентът-изкуствен интелект би решил проблема за управлението на държавата като една стандартна задача и би намерил начин да направи хората щастливи, без да нарушава техните граждански права.
В САЩ хората биха гласували за демократичен или републикански компютърен алгоритъм с най-внимателно обмислена политическа програма. Хората биха предпочели добре съставения списък с обещания, а не човека
Дейвис знае, че няма да е лесно. На президентите се налага бързо да вземат решения и да действат в непозната ситуация, като обмислят ситуацията няколко хода напред. Но последните ИИ разработки показват, че алгоритмите са способни и на това. Новият ИИ на Google победи в 60 Go игри най-добрите играчи в света. А Го е много по-сложна от шаха и броят на възможните комбинации е по-голям от броя атоми във Вселената. И все пак алгоритъмът взема сложни решения, постоява стратегия, рискува и действа в непредсказуеми условия.
„Представете си, че през 2003 година президентът бе ИИ. Програмата би анализирала всички отчети и доклади за Садам Хюсеин от последните десетилетия, би изучила всичката информация за оръжията за масово поразяване и би стигнала до извода, че нахлуването в Ирак е глупава идея, която не съответства на демокрацията. Същото се отнася и за Виетнам„.
Алгоритмите, базирани на невронни мрежи обработват огромни масиви от информация и се учат от грешките си – две качества, които така липсват на съвременните политици. Дейвис счита, че хората въобще не са приспособени за цифровата епоха. „Повечето от нас не могат да се оправят дори и със своите имейли, какво да кажем за потоците от данни от различните държавни органи, управлението на армията и икономиката„.
Авторът на тази статия е сигурен, че не е далече времето, когато ИИ ще има не само знания, но и възгледи и ценности, отразяващи околния свят. А това означава, че с времето машините ще се научат да вземат решения по-добре от политиците.
И все пак алгоритмите не са лишени от недостатъци. Те отразяват предубежденията, философските и културните особености на своите създатели. Изкуственият интелект в качеството си на президент ще трябва да търси пътища за повишаване на всеобщото благоденствие без нарушаване на законите и при минимални рискове. Той ще трябва да преодолее своите предразсъдъци заради всеобщото щастие.
От друга страна ИИ-президентът може да бъде хакнат. А може да започне да взема нехуманни решения заради някаква абстрактна полза. Например, заради заплахата от глобално затопляне да реши да убие милиони хора и по този начин да намали количеството въглероден диоксид във въздуха. Решенията на бъдещите ИИ винаги ще са една загадка, но същото можем да кажем и за президентите-хора.
