В 13.00 ч. на 21 май (неделя) – Световен ден на културното многообразие за диалог и развитие, в Арт галерия Кръг за 5-ти път ще се проведе официалната церемония по връчването на наградата „Мултикултурният човек“, на която ще бъдат показани и редки архиви. Тазгодишните номинации са: д-р Есма Гюндоду от Одрин и Минчо Гумаров от Кърджали.
Д-р Есма Гюндоду е родена в някогашния Кърджалийски окръг, в семейство на лекари. Майка й д-р Нюсет Хаджимет е била депутат от парламентарната група на ДПС в 36-тото и 37-то НС, а баща й е бил лекар в Ардино и Кърджали. В Турция д-р Есма Гюндоду живее и работи от 1990 г., където е известна като общественик, политическа личност и граждански активист, ангажиран с каузите на балканското сътрудничество. До 2016 г. тя е председател на Дружеството за култура и сътрудничество на балканските турци в Одрин. Партньорството между Арт движение Кръг и Есма Гюндоду под общото мото „Културни мостове“ започва още през 2010 г. От тогава във всяко издание на Инициативата „Мултикултурният град“, както и в международните програми в Дъждовница, гостуват дипломати, представители на община Одрин, преподаватели и студенти от Тракийския университет, художници, музиканти, фотографи и изследователи. За осъществяването на тези срещи Есма Гюндоду е истинският човек-мост. По нейна инициатива на 17 януари 2013 г. е подписан меморандум за културно сътрудничество, в резултат на който още през май същата година в рамките на Инициативата „Мултикултурният град” в Кърджали гостува един от знаковите за Одрин художници от български произход – 83-годишният Тайъп Ялмъз, който показва българския си дебют след 60 години отсъствие от родината. С Одринската асоциация на арт фотографите EFOD, където Есма е активен член, през 2015 г. е осъществено няколко месечно културно изследване на тема „Старите занаяти и техните майстори от Кърджали и Одрин", в която са представени 21 майстори от Кърджали, а финалната изложба е показана в двата побратимени града, както и в българския парламент по повод Европейските дни на културното наследство’2015. Самата Есма Гюндоду е творческа натура, а името й е свързано с принос към организацията и осъществяване на десетки емоционални културни събития у нас и на Балканите: балкански срещи на жени и женски дружества в Комотини, Одрин и Кърджали, събития в памет на прекрасния български поет от турски произход Реджеб Кюпчю, срещи в Одрин на писатели от България с читатели, каквато беше и наскоро състоялата се среща с нашумелия белетрист д-р Хасан Ефраимов от Добрич, определян като „българския магически реалист“, за която инициатива Есма Гюндоду беше поздравена и от кмета Азис. Малко известно е, че през 2014 г. Есма Гюндоду организира масова подкрепа в Турция за българската песен „Детска планета“ на Крисия, Хасан и Ибрахим на финала на Детската Евровизия в Малта. На Есма принадлежат думите: „Като общественици и интелектуалци, ние работим за такова балканско приятелство и културно сътрудничество, което не се влияе от географски граници, нито от често променящите се позиции на политиците". Тя е номинирана за наградата „Мултикултурният човек’2017“ за нейния безспорен принос към изграждането на културни мостове между творците и гражданските организации от България и Турция.
Минчо Гумаров е истински представител на изчезващия вид изследователи ентусиасти, таланти и родолюбци, роден в планината на Орфей, за да преоткрива нейните истории, тайни места, легенди и исторически находки всеки ден от своя живот. Той е спелеолог, краевед и откривател по призвание. Намерените от него праисторически находки в планината на Орфей днес са измежду най-ценните експонати в Регионалния исторически музей, а името му е свързано с откриване и изследване на близо 200 пещери в Родопите, с техните истории, със съхраняване на старинните им български и турски имена. От тези пещери 163 са на територията на област Кърджали, а 45 – на територията на община Кърджали. Най-голямата му гордост е 35-вековният мегалитен паметник край село Ненково, известен като пещера „Утробата“, наричана от местните хора „Тангардък кая“, която набира все по-голяма популярност у нас и в чужбина. Изследователи и медии, както и местното население, с право го считат за неин откривател. Участвал е в стотици експедиции и изследвания, вкл. и в тясната област на зоогеографията, работил е с д-р Петър Берон при изучаване на следи от изчезнали местни биологични видове в земните недра, снимал се е в американски екшън, винаги се движи с военен бинокъл в джоба, за да има достъп до всички причудливи природни форми – сталактити, сталагмити, сталактони, многоцветни каменни композиции, водопади, подводни реки, естакади. Добре познава и най-отдалечените села в Източните Родопи, местните традиции и забравени занаяти, а през 2016 г. създава във военния лагер в с. Широко поле първата старинна работилница за ковано желязо в област Кърджали. Знае 500 редки думи на турски език, с които местното население по селата назовава старинни обекти и забележителности. От години ръководи пещерен клуб „Родопи“ и обучава млади хора на смелост и откривателски дух. Малко известна част от биографията му е фактът, че е изпълнителен директор на Източно-родопския регионален съвет по краезнание, чийто екип от 1999 до 2005 г. издава на български и турски езици месечното издание за деца и юноши „Родопско равновесие“, в което освен младежи публикуват видни български писатели и учени. Гумаров участва в създаването на видео-учебници по краезнание, съставител е на сборника „Училищно краезнание“ (1996), а заедно с проф. д-р Петър Гарена – и на сборника „Родопско краезнание“ (2001). Има над 350 публикации по краезнание, спелеология и в специфичната научна област антропоспелеология в местни и специализирани издания. През април 2017 г. екип на канал Discovery снима на живо експеримента на Гумаров за изсичане на тракийска скална ниша, като доказателство, че нишите са дело на човека, а не природен феномен. Минчо Гумаров е номиниран за наградата „Мултикултурният човек’2017“ за принос към неповторимия дух на многообразието.
От 2013 г. в рамките на Инициативата "Мултикултурният град" стартира и номинация за наградата "Мултикултурният човек". Арт движение КРЪГ е инициатор на тази награда, която се връчва по време на културната програма на "Мултикултурният град". Наградата се дава на кърджалиец, където и по света да се намира той, за принос за развитието на мултикултурализма, интеркултурния диалог и езиковото многообразие. Тя има за цел да акцентира върху ценността на интеркултурното взаимодействие, като разшири разбирането за иновация в този контекст.
