Управниците български не спират да говорят, че искат да повишат качеството на живота ни, защото имали „дълг към обществото".

Лакардии, присъщи на евтини хитреци. Евтини, но със степени и звания – закупени, изпросени, подарени. (Смята се, че България е сред най-неграмотните държави в Европа и най-много научни титли от глава на населението).

Заседание на Народното събрание, 24 април 2008 г.

Сергей Станишев: „Какво всъщност вълнува българите? Вълнува ги тяхната сигурност, вълнува ги икономическото развитие на страната, положението в социалната сфера, нивото на техните доходи... Затова промените са ориентирани именно към българските граждани".

Пламен Моллов (председател на ПГ на НДСВ): „Ние предлагаме повече и по-съдържателни мерки на всички нива в управлението, насочени към сигурността и благополучието на отделния човек, за просперитета на семейството".

Милен Велчев (НДСВ): „Изразявам увереността на своята партия, че така предложените структурни и персонални промени ще имат за резултат нова динамика на управлението, нова негова ефективност и по-висок жизнен стандарт за всички български граждани".

Социалисти и техните приятели! Признанието, че дереджето на народа никога не е било важно за тях, можеше да им помогне да израстнат като истински капиталисти. Засега растат единствено като истински лъжци – лъжат себе си, лъжат другите, лъжат се помежду си. Не се понасят, не могат да се гледат, но стоят накуп, защото така лъжата им е защитена.

Българите, българските граждани, отделният човек... Колко по-достоверно щеше да е да кажат: кви граждани, кви пет лева, бе, хора! - правим го за себе си, от собствен егоизъм, на нас да ни е добре. Единственият стандарт, за който ни е грижа, е нашият личен.

Не го казват обаче – обучени са да мълчат, когато става дума за колективните им тайни. Не ни трябват такива секретни егоисти. На България й трябват откровени егоисти! Прозрачни егоисти!

Трябва ни откровен егоизъм като национално образование: да действаш съобразно егоизма си означава да се научиш да отстъпваш от него. Отстъпваш, защото знаеш, че другият ще оцени това и също ще отстъпи.

Трябва ни откровен егоизъм като държавно мото: за да печелиш за себе си, трябва да дадеш същата възможност и на другите.

Откровеният егоизъм създава правила - в негов интерес е да ги има и да се спазват. Приемам егоизма ти, защото ти приемаш моя и ще ги нагодим.

Аз ще имам повече, когато направя така, че и ти да имаш повече. Ти ще направиш същото за мен не защото си много добър човек, а защото си разбрал, че твоето имане зависи от моето имане. От споразумението между нашите егоизми. От тяхната хармония.

Признаването на егоизма учи хората на взаимност. Искаш да носиш на ръката си „Картие" за 18.000 лева? Добре! Но първо си кажи, че затова си отишъл в парламента, затова си станал премиер или президент. Кажи си и се надявай на разбиране. Но ако твоят егоизъм ощетява моя, ще сторя живота ти черен.

Нежеланието открито да се говори за егоизма го превръща в беда; в бедствие. Бедствие е да притежаваш палати за стотици милиони и да лицемериш предизборно: „Ние знаем и можем да издигнем качеството на живот на всеки български гражданин".

Да го кажем: единственото качество, което българските управници са издигнали, е тяхното качество на живот и това няма как да им се размине - все някога пренебрегнатият и подигран егоизъм на потърпевшите ще ги стигне.
...
Когато човек открито оповести себе си като най-голямата ценност на този свят, той започва да се самоуважава. Започне ли да се самоуважава, започва да уважава и останалите наоколо. Не се перчи с яхти и скъпи проститутки. Не пали магазините на конкуренцията и не им поръчва убийци.
Да си признаеш егоизма е успех. Успехът върви с богатството.

Само като си помислиш, при толкова егоизъм в наличност, колко успешни и богати хора би могла да има страната ни!